Wednesday, October 31, 2007

Меланхолия

Отиде си лятото -
дългокрако
и миглесто,
умори се морето
да го разплискваме
и спусна сини кепенци.

Останаха само
чардаците
за късна среща,
нещо старо, нещо ново,
нещо синьо
и приятел назаем.

=========================

Това стихотворение получи последни, но много ефективни натъмънявания благодарение на приятелския колектив на ГЛОСИ :)

Wednesday, October 24, 2007

Лаконичен монолог на раздялата

Не биваше да събирате
толкова много чудовища
в една постеля.

Sunday, October 21, 2007

~*~

Когато няма друг,
и няма друго,
морето ще отстъпи бреговете си,
луната ще отвърне поглед,
ще секне приливът,
разкривайки убежището
на две големи, грозни риби -
последните представители на вида си,
ще пада сняг
в посока -
към небето,
ще посинее въздухът
във спазъм
от ненадейното разголване
на самотата,
и след това ще бъде
малко
тихо.

Ще спи Вселената,
за да забрави.

Monday, October 15, 2007

°°°

Трябва първо да ни завие пръстта.
Да наметне земята отгоре
пъстър юрган
от кленова шума.
Да паднат кестените.
Да се съблекат акациите,
за да ни стоплят,
когато няма друго.
Трябва сълзите да се върнат
на небето
по бавния път на водата.
Да забравим всичко,
в което сме вярвали.
Да научим езика
на дъждовните червеи.
Да нахраним с плътта си
зеленото бъдеще на тревите.
И да мълчим
до преливане.

Тогава
ще дойде
първата неделя
след първото пълнолуние
след пролетното равноденствие
и ще прогледнем в тъмното.

Няма
бързи начини
за възкръсване.

Monday, October 8, 2007

Без думи

















photo courtesy of Бистрето