Wednesday, August 20, 2008

Жълтият ламтурник

Тати е дошъл да ни води у дома.

И такааааа... най-важното отнапред: вече три дни сме си у дома! Първите 24 часа бяха малко стресови, но вече свикваме и започваме да се разбираме. Тати даже ходи на работа, а ние двете с мама се оправяме самички като големи момичета! Кърмим се много добре. Аз съм малко лакома, затова мама ми казва Жълтия ламтурник. Или Ламята Спаска. И разни други смешни имена ми е измислила. А пък аз, ако искате да знаете, мога да правя фокуси. Държа си главичката вдигната и се оглеждам наоколо с едно око като пират. И освен това мога да се обръщам - като ме оставят по гръб и винаги ме намират обърната на една страна. Най обичам надясно. Тати казва, че на три месеца ще проходя, а на 6 ще ме запишат на уроци по цигулка ;) Вече ми личи, че съм много хубава - нищо, че съм "джобно бебе" :) Всеки ден по малко се променям и поумнявам. Само дето още не мога да разбера защо като си налапам ръцете, не пускат мляко. Има нещо гнило в Дания...? Или беше нещо датско в Гниляне...? На мама изобщо не й е мъчно, че вече не е бременна. Беше много хубаво, ама всяко нещо с времето си. Нали така, мамче?

Иначе аз съм добричко бебе. Още не съм ходила на разходка, защото навън е много горещо и мама не смее да ме сложи в слинга, който ни изпрати кака Яна от Америка. Вчера даже ме бяха разсъблекли само по памперс. Ама като си дойдат моите каки от село, сигурно ще ме разходят с моя автомобил.

Стига ви толкоз. Трябва да ида да ям. А после, докато спя, ще сънувам, че ям. Благодаря на всички, дето са си мислили мили работи за нас, докато съм се раждала. Много бебешки целувки!

Wednesday, August 13, 2008

Запознайте се с Марулка :)

Аз съм Ян Бибиян,
аз съм малък като залък,
силен като великан!
Михаела, aka Марулка, се роди сутринта в 09:03 ч. - още не съм й проверила асцендента! Тежи 2960 гр и е дълга 47 см - истинска грация! Вече успя да си издере личицето, 'щото гламавата й майка е забравила ръкавичките, а госпойцата се роди с маникюр.

И понеже ми умря циганката, да се похваля, че съм пич и половина :) Не че да родиш секцио е кой знае какво геройство, но щом тази сутрин не успях да се панирам като хората, сухите тренировки по приложен будизъм наистина са дали резултат!

И така... she's a beautiful girl! :)

Каквото и да си говорим - прилича на баща ми, дори не на мен! Сега е моментът да преговарям за наследство! ;-)

Свалям снимките на беба от блога по настояване на майка ми и баща ми. Те си имат техни си причини, с които аз не съм съгласна, но ще им спестя психическия дискомфорт. Снимки ще има - джъст лейтър :)

Tuesday, August 12, 2008

Сряда, 13-ти :)

Благодаря на всички, които сте и бяхте с мен - за мен беше най-хубавото време! :)
А сега - с Бога напред!

Thursday, August 7, 2008

The Business of Being Born in BG

Имам чувството, че трябва да напиша нещо за "избора" си да родя със секцио, преди да ме емнала въртележката, че после може и мерак да нямам. Понеже екшънът се вихри ето тука, ще копирам диалозите, в които обяснявам мотивацията си. Надявам се, че другите участници нямат против да бъдат цитирани в блога ми - в противен случай да ми се обадят.

***
... никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...

... Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм Sick Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света... че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно...
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест "аз родих", а винаги ще казвам "роди се"... просто моя си нагласа...


бъръло-бъръло: Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?
simplyaven: като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа "не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане" е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл - с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление? при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

@ бъръло-бъръло: Ами... питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не". Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в "Шарите", Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в "родилни къщи", водени само от акушерки. Секцио "по желание" не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала "скачане по корем", окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не "за ускоряване" (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена - особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика - в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално - нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ - мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява - ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва "по-малкото зло". Което не значи, че ме кефи Wink Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде...

@ simplyaven: Ние с бебето сме се разбрали Wink Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съответните усилия.

simplyaven: браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално "на запад", с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България.

"питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не" - аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не - грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана "назад към природата на всяка цена".

@ simplyaven: Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги - не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.
Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Wink Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата Wink
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио - досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик - не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност... Туйто Wink

The Business of Being Born

Wednesday, August 6, 2008

Пак за кърменето

Днес в "Тази сутрин" по бТВ са участвали Бу, д-р Попиванова от неонталогията в "Майчин дом", София и една майка. Темата: Има ли алтернатива на кърменето? Материалът може да се види на сайта: http://btv.bg/videos/?video_id=4303&section_id=1
Като изключим относителната неподготвеност на водещата по темата (и това, че Ани Цолова щеше да е доста по-добър партньор в този разговор ;)), материалът си заслужава да се види. Писна ми да обяснявам защо да бойкотираш Нестле не е като да биеш негрите в Америка и че има научни, медицински доказателства за това, че кърмата наистина е най-добрата храна за вашето бебе. Може би като го кажат по телевизора, ще има някакъв ефект. Като с бисфенола в пластмасовите шишета. Аз опявах 6 месеца, накрая го раздуха по новините и сега за Марулка пукнато стъклено шише не е останало... Мдам...

Sunday, August 3, 2008

И фуги мога да правя :)


Ниско долу ми е малко трудно :-) Катурнах се по гръб като бръмбар :-)
Трябва да помоля П. да ме снима в цялата ми прелест. Много е хубаво това усещане, че най-после ще имаме дом, който сме направили заедно и повече няма да живея "в чанти и кашони". Не че е зле, но е изморително. Пък и всеки урок все някога се научава...
Aко нещо се обърка с медицината, ще изкарам едно професионално школо за майстори и ще набирам клиентки от отчетните теми на бг-мамма - убедена съм, че и заплата ми ще стане тройна!

Saturday, August 2, 2008

Вчера се събудих и реших, че ми текат води. Това в последствие май се оказа най-великото напикаване в историята на човечеството, но for the time being си помислих, че Марулка може би е решила да се ражда и събрах (най-после) една чанта с багаж за болницата, успокоих баща ми, който се опитваше да успокоява мен, и докато пътувахме към Токуда, всъщност вече бях сигурна, че е фалшива тревога и се чувствах доста глупаво. Но тъй като така или иначе вече бяхме там, видяхме се с доктора, според когото най-спокойно ще си дочакаме 13-ти, оставихме 30 лв. и се прибрахме. Всъщност, да се родиш на 01.08., петък, новолуние и на слънчево затъмнение май не е най-лошото нещо на света, но явно не достатъчно привлекателно за бебка. Не си спомням какво пишеше в лекциите по астрология за затъмненията...

Абе, направихме една суха тренировка, от която разбрах, че вече съм готова за Марулка. Единственото ми съжаление беше, че още не сме направили снимки на бременното ми коремче в 9-ти месец. Това да ми е дерт, нали? ;)

In other terms, вчера започна Световната Седмица на Кърменето 2008, за която можете да прочетете повече при Василена и Бу. Разбира се, не само там, но там вече си има линкове към всички други по-важни места и мероприятия. Освен това La Leche Lеаgue с гордост представя първия в България клип за кърмене, feat. Ваня Костова и 10 страхотни майки, една от които е самата Яна Монева с нейния тримесечен син Симеон - моя близка приятелка и талантлив поет.

"Естествено" също участва в отбелязването на ССК с поредица от срещи за кърменето.

Толкоз засега. Oтивам да мотивирам общия работник с кюфтета и пържени картофи ;-)

Пфт, да не се похвали човек - пресолих кюфтетата :-)