Аз съм фен на списъците. Обичам ги всякакви, непрекъснато ги съставям и после пренаписвам в главата си, но имам и няколко all time favourites, например All that jazz ще оглавява личната ми филмова класация до края на дните ми, а Wish you were here на Pink Floyd - музикалната. Няколко пъти започвам да пиша Mondo beyondo и няколко пъти се отказвам/отлагам. Това е списък с неща, толкова скандални и невъобразими, че може и никога да не се случат. Не и в този живот.
Мислиш си, че се пише като на шега. Какво толкова, няколко щуротии, няколко смели мечти и готово. Но за мен не е толкова просто. Не е дзен да искаш и да мечтаеш. Не е дзен да имаш желания. Но желанията заемат голяма част от мислите ми напоследък. Голяма, голяма част. Направо са плъзнали навсякъде като някакво хлъзгаво зелено извънземно желе. И може би начинът да си осигуря малко вътрешно спокойствие и тишина е този. Да ги сложа в един списък и засега да ги оставя настрани. Това не са обикновените желания. Целите. Нещата, които се постигат с труд и упорство. Това са онези неща, от които те стяга мозъкът, само като си ги помислиш. Невъзможните. So, there we go:
- Кръчмата. Като начин на живот. Не клуб или бирария. Не фешън-тиви. Нещо като Апартамента, Букис, Хамбара и Куфара наедно. За приятели. С компютър, прожектор, екран и пиано. С маса за билярд. Шах, скрабъл. Ретро, автентично, неполирано. Топло, приятелско, скришно. Кръчмата като дом.
- Книгата. Проза.
- Фотографията. Тъмната стаичка.
- Къщата. Край морето.
- Светът. Дотам и обратно.
- Кариерата. Академична и алтернативна.
- Издателството. Художествена литература.
- Списанието. Moe.
