Wednesday, July 30, 2008

Ъпдейт :)


Страшно много неща ми се въртят из главата, за които искам да пиша - във връзка с раждането, с Естествено и с това дали е по-хубаво да си възрастен или дете... обаче няма никакви изгледи скоро да стигна дотам. Сигурно ще си отпиша в Токуда на лаптоп-а, докато Марулка спи, живот и здраве. Сега малко фотоси :)

Поотраснал хипопотам преди точно две седмици
Ако чадърчето ви е познато, то е, защото е това чадърче :)


У нас започва да прилича на Вила Вилекула, от което не бих могла да бъда по-щастлива. Според мен, точно такъв трябва да е домът, в който да растат деца.


Днеска ходих до Бриколаж за самозалепващо се фолио, с което да внеса малко слънце в иначе тъмната кухненска ниша. Освен това хладилникът имаше остра нужда от разкрасяване. Всъщност, ние имаме нужда от нов хладилник, ама няма да е сега :) изумена съм, че в БГ все още е възможно продавачка (или шоп-асистант) да ти каже с провлачен тон: "Ами от това няяяямаме повече". В случая ставаше дума за жълтото фолио и според мен просто я домързя да потърси в склада.



Когато членуваш в кръжока "ръцете ми пречат" цялата работа е малко пипкава и сложна, ама нали щях да се уча да не съм войнстваща перфекционистка, та какво от това, че фолиото се понабръчка и стана на балончета, които после пуках с карфица :))) А и на Вила Вилекула й отива да е тук-таме криво!



Утре ще бием дупки в стената за един вкусен постер и най-после ще мирясам... с кухнята ;)



А в банята е синичко :) П. е най-милият и нескопосен бояджия на целия свят. (Не питайте за простора.)
Пст, обичам те!

Wednesday, July 16, 2008

The Absolute World

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така... в моя Абсолютен свят:

- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

- София е чист град;

- от шоколад не се пълнее;

- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

- всеки блок има соларни панели на покрива;

- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;

- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

- не дават реклами по телевизията;

- "страхът" е непознато понятие;

- е шаренооооо :)

- хората се усмихват по улиците;

- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

- не забравям да си полея цветята;

- дъщеря ми обича да чете книги;

- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

- знам как се прави домашна лютеница;

- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

- приятелите ми са "просто щастливи"...

Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)

Tuesday, July 15, 2008

дзен, по-дзен, най-дзен

Току-що пред ужасения поглед на П. и за мое огромно забавление падна прясно боядисаният таван на хола :)

Monday, July 14, 2008

Отбой ;)

Вече нямам желание да бременея до декември. Малката е пораснала с близо 300 гр. за една седмица и си е забила петичките в ребрата ми отдясно. Е, няма такава болка - нито да лежиш, нито да седиш. А като се разбълничка насам-натам и коремът ми приема причудливи форми :) С П. любовно я наричаме "Пришълеца". И е топлооооооо!!! По-скоро горещо.

Ремонтът е доникъде. Имам половин боядисан таван в хола (на петна, 'щото П. го боядисва нощем ;)), един паднал таван в антрето и толкоз. Вчера го "заплашвах", че ще ида да боядисам сама и той се смее и казва: "И след това веднага ще родиш."

Няма лошо. Насрочихме планово секцио в Токуда за 13-ти август (заради проблема с очите ми) и веднага се навъдиха специалисти по номерология, Кабала и дръж-ми-шапката да дават акъли. Нали знаете оня виц защо българите не правят секс на обществени места... мдам... И без това ми е странно как така аз (или който и да е било друг) ще определям кога е добре да се роди детето ми. По принцип и в астрологията е забранено да се гледат картите на малки деца, така че за мен е абсурдно да седна да изчислявам и да смятам и да избирам нещо, което на мен ми харесва. В крайна сметка, това човече е самостоятелно от мен и кой е казал, че преценката ми е правилна?! Та, имам аз морални скрупули с това планиране и се надявам девойката да тръгне да се ражда по-рано, ако има претенции. Иначе я вадим на 13-ти и приемаме, че е съгласна. Всеки да си носи отговорностите. (Моме, предупредих те. После да не ми се сърдиш цял живот на мене. Виж майка ти каквато е тъпа и упорита как е преносена 13 дни. По термин съм била обречена на безславното съществуване като зодия Риби. Нищо лично ;) Просто не е за мен.)

Имаме матрак, но нямаме креват (което ми напомня днес да се обадя в ДаНет да питам какво става). Прах за пране БамбиноМио ще има след 20-ти, така че дрешките стоят неизпрани и неизгладени. Аз само се местя от една кълка на друга и облъчвам бебето с малоумна немска телевизия. Трудно е да четеш каквото и да е било със свредел, забит в черния ти дроб. Нямам още обменна карта и направление за хоспитализация. И изобщо съм много дзен ;)

Saturday, July 5, 2008

Смях

"После трябва да имаме предвид разликата във възрастта. Макар че когато се обадих онзи ден на майка ми да й кажа, че съм срещнала наистина свестен човек, но - приготви се, мамо! - "той е на петдесет и две години години", тя остана съвършено невъзмутима. Само каза: "Добре, и аз имам новина за теб, Лиз. Ти си на трийсет и пет." (Отлична забележка, мамо. Късмет е да си хвана когото и да е на такава преклонна възраст.)

~ Elizabeth Gilbert, "eat, pray, love"

Ужасно много се смяхме. Аз ще съм на 35 след има-няма 7 години.