The Absolute World

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така... в моя Абсолютен свят:

- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

- София е чист град;

- от шоколад не се пълнее;

- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

- всеки блок има соларни панели на покрива;

- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;

- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

- не дават реклами по телевизията;

- "страхът" е непознато понятие;

- е шаренооооо :)

- хората се усмихват по улиците;

- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

- не забравям да си полея цветята;

- дъщеря ми обича да чете книги;

- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

- знам как се прави домашна лютеница;

- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

- приятелите ми са "просто щастливи"...

Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)

dream keeper

Това момиче е страхотно.
Не я познавам, но би ми се искало. Пише с моите думи, чувства моите чувства. Доколкото чувствата изобщо са нечий и това може да се определи по нет-а.
Всъщност, тя ми е кръстник на блога, макар и да не го знае.
Заради нея "срещнах" Елиът Смит и вече се превърна в музикална дрога.
Дори и никога да не я срещна в живия живот, пак се радвам, че я има там някъде и пише такива прекрасни смислени неща...

Elliott Smith - Needle in the Hay