Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).
***
Та така... в моя Абсолютен свят:
- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;
- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);
- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);
- София е чист град;
- от шоколад не се пълнее;
- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;
- всеки блок има соларни панели на покрива;
- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;
- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;
- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;
- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;
- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;
- не дават реклами по телевизията;
- "страхът" е непознато понятие;
- е шаренооооо :)
- хората се усмихват по улиците;
- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))
- не забравям да си полея цветята;
- дъщеря ми обича да чете книги;
- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;
- знам как се прави домашна лютеница;
- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;
- приятелите ми са "просто щастливи"...
Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)
Wednesday, July 16, 2008
The Absolute World
Thursday, June 19, 2008
Rain
Адски съм изморена. Бебка и тя, помръдва лекичко, не блъска.
Страшно ме изморява да събирам вещи, особено дето не са мои... и са ненужни, ама нали не са мои, не мога да ги изхвърля. Иначе хич не си поплювам.
Дъ стори ъф стъф.
Апропо, намерих 450 долара в кутия с черен чай, изветрял преди 10-ина години. Язък за курса на долара.
Е, на мен такова нещо не може да ми случи. Никога не се задържат достатъчно, за да ги скътам в захарницата.
Отивам да почета "eat, pray, love" на български и да шшшпя. За пръв път от много време превод, който не ме дразни.
Обърнете внимание на шапката :)
Sunday, May 4, 2008
bits & pieces
"А за онова всичко, което ти е повече над... Нали знаеш - сталактоните (или свързването на горе и долу) са неизбежност (в някои случаи - когато въпросите се задават дълго и със смирение) за всяка пещера... просто трябва време..." (В.Д.)
19w3d
Винаги съм мечтала за червени обувки...
24w1dMonday, February 4, 2008
Мама
Изпрати ми го Мишето и на мен ми се стори толкова прелестно, че реших смело да пренебрегна авторското право и да се изфукам. Още повече, че и тя вече не знае как е попаднало при нея. (Но все пак, ако някой знае кой е фотографът и откъде е взето оригиналното изображение, да бъде така добър да съобщи в коментарите. Благодаря.)
Сутринта установих, че съм си обула два различни чорапа - жълт и зелен.
Също така не знам дали някой е ял наскоро млечна каша "Слънчо" с 11 витамина за бебета над 4 месеца, но по необясними причини в момента спада към предпочитаните ми храни.
Толкова по темата за прогресивното оглупяване.
П.П. Аз чак загрях, че това не е снимка, а компютърна графика. Омммм... информацията търси мозъка ;)
Friday, April 20, 2007
ramblings
останах сама за 2 дни, със смесени чувства. уж да работя, а цял ден не съм пипнала още нищо. гледам телевизия и чета блогове. започнах да разглеждам някои от номинациите за Blogger's Choice Awards и се оплетох в препратки. имам твърде много мисли за твърде кратки единици време и не мога да ги проследя и да ги доведа до край... сякаш се намирам в някакъв странен филм с накъсана лента, която прескача ли, прескача... днес имах възможност да хвърля поглед на първите няколко страници от книгата си. на pdf, не на хартия все още. странно е как думите започват много бавно да придобиват някаква друга плътност, някакъв нов живот. странно е чувството да ги наблюдаваш и да си мислиш, това няма нищо общо с мен... наистина трябва да се хващам на работа.
