Лейтли, поводи за радост

Ето тази книга на издателство АРС, Благоевград. Книга, за която трудно се говори (и по витгенщайновски по-добре да се мълчи), но затова пък се чете като чиста поезия, толкова лирична и многосмислова. Книга, която мога да оприлича единствено на "Деветте разказа" на Селинджър, но не, защото ги наподобява на тях, а просто поради сетивната асоциация, която ми предизвиква. Няколкото пъти, в които съм си дърпала ганджа, така и не ме хвана, но си представям, че преживяването трябва да е нещо подобно... Любимият ми разказ от книгата може би е този, а може би - не е :) Още не съм решила. Защо пък да не е всеки път различен...

Авторката Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягеловския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов). През есента на 2008 излиза сборникът й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан”.

Отвъд това Ваня е просто изумителен, безумно магнетичен, неистово ерудиран и безкрайно нежен човек... И аз много я обичам.

Ти познаваш ли мистър Уан - разговор на Петя Хайнрих с писателката Ваня Константинова
Графът разказва за премиерата на книгата
А тук даже има и видео :)

И последно, книгата може да бъде поръчана оттук. Ако помолите за автограф от автора, Ваня с удоволствие ще изпълни молбата ви.

Айде стига, че заприлича на рекламна кампания ;)

***
Вдъхновена от Деница днес си купих глина. Пък ще видим.
Още откакто забременях все си мисля кога Марулката ще порасне достатъчно, за да можем да правим разни неща заедно. Да рисуваме по прозорците със специални бои, да печем разни неща от солено тесто, да правим чудовища от папиемаше и такива... Защото на мен това много ми липсва от моето детство. Мама все почукваше на пишещата машина и все нямаше време. После уж не съм имала талант. Хм, ще го видим това.
Та днес като видях глината в кварталния супермаркет и си помислих, какво да чакам Марулката да порасне. Я да започвам да тренирам, че после да знам кое как :)

С глина съм работила един единствен път в десети клас - трябваше да изработим женски или мъжки торс. Моето е една бременна жена (ако още не сте разбрали, много, ама много харесвам бременни жени :) и аз да съм бременна харесвам :)) и за пръв и последен път ми писаха 6 по изобразително изкуство. Подарих я на мама за 40. РД - като отида у тях, ще я снимам да я покажа.

Освен това мисля, че работата с ръце е много релаксираща и медитативна. Някакси не предразполага да си мислиш глупости. Та смятам да разнообразявам "me time"-a с ръчен труд.

***
Голям ъпдейт на връзките, особено във визуалната секция.
Разходете се да видите какво правят хората, страхотно е!
Тези кукли например, влюбих се. Вижте какви малки дрешки :)

***
Немски дървени играчки.

***


Старо, но любимо.

***



































***
Жесток виц от блога на Бу (via Milly)

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва:
- Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите… първия е пикане прав..
Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила… Адам започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред.
На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята!
Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала:
- Господи мой, а какъв е втория подарък??
Бог промълвил:
- Мозък, Ева... Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко!

Мама

Изпрати ми го Мишето и на мен ми се стори толкова прелестно, че реших смело да пренебрегна авторското право и да се изфукам. Още повече, че и тя вече не знае как е попаднало при нея. (Но все пак, ако някой знае кой е фотографът и откъде е взето оригиналното изображение, да бъде така добър да съобщи в коментарите. Благодаря.)

Сутринта установих, че съм си обула два различни чорапа - жълт и зелен.
Също така не знам дали някой е ял наскоро млечна каша "Слънчо" с 11 витамина за бебета над 4 месеца, но по необясними причини в момента спада към предпочитаните ми храни.
Толкова по темата за прогресивното оглупяване.

П.П. Аз чак загрях, че това не е снимка, а компютърна графика. Омммм... информацията търси мозъка ;)

намерено 2

• I hope you will get out & let stories happen to you, & that you will work them & water them with your blood and tears & laughter until they bloom, 'till you yourself burst into bloom. - Clarissa Pinkola Estes via Jen Lemen
  

• Is your God edible?

• San Miguel de Allende - it's pure colour!
  

• Today is Today, daily zen във фотографии

• Дипломните работи на Ани (и всичко останало)

• Мара на "Цар Иван Асен", където се запознах с Бистра и отново си пролича фундаменталната разлика между Овена и Козирога, между огъня и земята. Надявам се, че моята експанзивност няма да помрачи красивата ни среща...

• Lunabar - програмка, която показва фазита на луната и нейното движение в реално време долу в трейбар-а. Много е симпатична.

• Астрокъща "Консулт", нашата прекрасна Ваня, която е в състояние да ти съобщи вселенската гадост с 34-каратова усмивка and in the end it all makes perfect sense...

• Guess How Much I Love You - кажете на някого, че го обичате :)

• Златна Костова! Не можеш да не я обичаш...
  

намерено

да ползваш интернет е все едно да ходиш по улицата, непрекъснато минаваш покрай някакви неща, на някои обръщаш внимание, на други не, а трети решаваш да подминеш, но в последния момент нещо те спира и все пак се обръщаш към тях. понякога си заслужават, друг път - не. ето някои от моите находки през последните дни:

• A low impact woodland home, хобитска къща, сиреч. не ми се обяснява, то там си пише, пък и милена се е разпростряла по въпроса. пък на милена й имам доверие :)

• ще вляза в съня ти боса. е, не, не са моите крака... за жалост... но си заслужават нарушенията в сърдечния ритъм, които любителите на актова фотография ще получат при вида им. по принцип не обичам фото култ, обичам фото форум, но този път ще направя изключение.

• списък от 100 неща, които мога да правя, докато се самозалъгвам, че имам собствен живот и стигна до фактологията на собствен живот. едва ли. имам толкова МНОГО работа!

• Why People Believe Americans Are Stupid... мисля, че НЯМА какво да добява. не пращи от политическа коректност, ама не съм аз виновна, че не знаят къде е Франция, нали така... и не само... твърде тъжно, всъщност.
  

• най-скъпото изречение. всеки да си прави изводите. винаги съм се чудила защо литклуб не са моят сайт, сега знам.
  

• същата работа, само че тук в аудио вариант. клише до клишето. претенция за постмодернизъм. потрес. не ми се пише.

• Страстите Христови vs. Последното изкушение на Христос. последното е по книгата на Казадзакис. демек, Гибсън vs. Скорсезе. Скорсезе уинс, мен ако питате. Страстите ги изгледах почти безстрастно, пак милена е права, че насилието беше толкова преекспонирано, чак превърнато в самоцел. преценете сами.

... нещо напоследък съм на такава вълна... днес отидох в невски, малко преди залез, слънцето вече падаше ниско, но топлеше, бабите с плетените покривки бяха накацали около храма, чуваше се главно руска реч, а вътре... не мога да кажа коя от софийските църкви ми е любима, но най-много ме успокоява невски... заради пространството, може би... можеш да се изгубиш задълго между купола и мраморната настилка... просто да си седиш, докато забият камбаните, плътно, наситено, като самият живот...

... в края на нашата улица се намира църкавата "Св. Параскева"... една ротонда, в която още не съм влизала, но която нощем, осветена от индиректна светлина, излъчва нечовешки мир и уют... като гигантска гъба... иска ти се да се подслониш под чадърчетата й... просто да поседиш, да помълчиш, да бъдеш по-малко "аз" и повече нещо без име...


снимката е оттук. не открих името на фотографа, някой път ще я снимам сама. и нощем.

толкова. само отметки в бележника. нямам цигари.