Местя се

Тук: http://www.ljato.wordpress.com

Всички публикации и коментари вече са преместени, останалото ще го доизкусурявам тепърва. Моля, актуализирайте връзките си към мен и заповядайте в новата ми къща :)
След известно време, необходимо на всички за адаптация, съдържанието на този блог ще бъде изтрито.

Административно запитване

Някой по-умен и технически грамотен от мен знае ли, дали ако искам да си преместя красивото място за загубване от улица "Блогър" на улица "Уърдпрес", мога да взема със себе си цялата покъщина или трябва да изоставя плюшките и да започна начисто?
Признавам, за разлика от вещите, думите ги изоставям трудно...

(Нали ми разбрахте въпроса?)

The Absolute World

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така... в моя Абсолютен свят:

- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

- София е чист град;

- от шоколад не се пълнее;

- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

- всеки блок има соларни панели на покрива;

- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;

- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

- не дават реклами по телевизията;

- "страхът" е непознато понятие;

- е шаренооооо :)

- хората се усмихват по улиците;

- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

- не забравям да си полея цветята;

- дъщеря ми обича да чете книги;

- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

- знам как се прави домашна лютеница;

- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

- приятелите ми са "просто щастливи"...

Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)

През просото

Айде днеска да го давам по-кротко, че явно емоцията ми дойде вповече тия дни.

***
В сайдбар-а има много ъпдейти, малко натежа, но какво да се прави. Това е блогър. Не знам дали искам да се опитвам да се прехвърля на уърдпрес, понеже дава опция за отделни странички. Блогрол-ът заплашва да стане безкраен.

***
мъничета
Това е микроблогът на едно23, за който научих от Бу.
Често ми се случва да искам да запиша нещо, но не ми се пише цял пост и забравям или ме домързява. Идеалната опция за нахвърляни мисли. Излиза в сайдбар-а посредством РСС фийд. Дава възможност за прикачване на линк, картинка и видео. Дължината на постовете е ограничена до 160 знака - колкото един смс, мисля.
Замислих се дали вместо това да не сложа Туитър, но реших да "избера българското" :)
Мерси на Бу за помощта с рсс-а.

***
"Сексът и градът", the movie.
Не ми хареса. Обичам сериала и си представях нещо доста по-свежо. Филмът е предълъг, с блед отблясък от стара слава. Скучен и ужасно предвидим. Жалко. Или просто аз съм се променила...

***
спунк. rocks
Лайфстайл списанието "за живот и здраве" на "Дневник".
Излиза всеки пети петък в месеца, когато има такъв (г/д 4 пъти годишно).
Засега са излезли два броя, много готин формат, рециклирана хартия. Чувам, че оформлението било спорно - на мен ми харесва. Пишат за всичко, което прави живота по-хубав, без да го изтощава. Един вид предлагат заедно да се научим да докосваме света пестеливо, без да се лишаваме от хедонистично удоволствие. На мен ми звучи добре, просто не съм родена за аскет. Има за всички от всичко, не дискриминира, не се опитва да налага определена философия, а показва многото начини, по които можем да сме щастливи. За нас остава само да си изберем.

Или, по думите на главната редакторка Ива Рудникова:
„Спунк“ е ужкимска дума, измислена от най-големия нещотърсач - Пипи Дългото чорапче. За тези, които още не се сещат – „спунк е нещо важно и красиво“, което Пипи търси. Не знае какво точно представлява, но е сигурна, че ще го познае веднага щом го види. Ако решите да се поровите, ще намерите разнообразни значения на spunk – „живост, веселост, добър дух“ на шотландски диалект, датска марка водка и билкови бонбони, албум на Sex Pistols, австралийски жаргон за „привлекателен“ и направо „сперма“ за милиони други англоезични потребители на сленг. „Спунк“ е малко като Зелиг – героят на Уди Алън, който няма ясна идентичност и се превръща в хората около себе си. Ако е сред сноби, веднага става сноб в, компанията на лекари е лекар, а в един момент напълнява само защото пред него стоят шишковци. По същия начин в „Спунк“ вие ще виждате това, което искате, и това, което въображението ви позволява. По същия начин в "Спунк" вие ще виждате онова, което искате, и това, което въображението ви позволява. Списанието се занимава с теми, свързани със здравословния начин на живот. Като начало за нас "здравословно" е равно на "доброволно". Как да живеете е твърде личен избор, от който оставаме на почтително разстояние. Истинската промяна се случва отвътре навън, и то само тогава, когато си готов за нея. По пътя си ние срещаме смислени хора и научаваме разни работи за тялото и душата, които могат да се окажат много важни за някой. "Спунк" съществува за това - за да споделяме нещата, които са ни направили впечатление и са ни подействалив някаква степен вдъхновяващо.

***
В Швеция ни завиждат за Екопак.
Най-добрата ми приятелка каза, че в техния блок само тя и майка й изхвърлят боклука разделно. За сметка на това един съсед от горните етажи продължава да си изхвърля торбичките през балкона в градинката отпред. Мдам.

Инструкции за разделно изхвърляне на отпадъците от сайта на Булекопак.

В Германия събират и био-отпадъците отделно - обелки от краставици, утайка от кафе, огризки от ябълки - и ги компостират. Ако живеех в къща, щях да си направя компост. Нашата тераса е малка, но всъщност мога да питам майка ми дали мога да ползвам тяхното покривно пространство :)

***
Видяхте ли как се пукат пуканки с мобилен телефон?
Правете си изводите.