През просото

Айде днеска да го давам по-кротко, че явно емоцията ми дойде вповече тия дни.

***
В сайдбар-а има много ъпдейти, малко натежа, но какво да се прави. Това е блогър. Не знам дали искам да се опитвам да се прехвърля на уърдпрес, понеже дава опция за отделни странички. Блогрол-ът заплашва да стане безкраен.

***
мъничета
Това е микроблогът на едно23, за който научих от Бу.
Често ми се случва да искам да запиша нещо, но не ми се пише цял пост и забравям или ме домързява. Идеалната опция за нахвърляни мисли. Излиза в сайдбар-а посредством РСС фийд. Дава възможност за прикачване на линк, картинка и видео. Дължината на постовете е ограничена до 160 знака - колкото един смс, мисля.
Замислих се дали вместо това да не сложа Туитър, но реших да "избера българското" :)
Мерси на Бу за помощта с рсс-а.

***
"Сексът и градът", the movie.
Не ми хареса. Обичам сериала и си представях нещо доста по-свежо. Филмът е предълъг, с блед отблясък от стара слава. Скучен и ужасно предвидим. Жалко. Или просто аз съм се променила...

***
спунк. rocks
Лайфстайл списанието "за живот и здраве" на "Дневник".
Излиза всеки пети петък в месеца, когато има такъв (г/д 4 пъти годишно).
Засега са излезли два броя, много готин формат, рециклирана хартия. Чувам, че оформлението било спорно - на мен ми харесва. Пишат за всичко, което прави живота по-хубав, без да го изтощава. Един вид предлагат заедно да се научим да докосваме света пестеливо, без да се лишаваме от хедонистично удоволствие. На мен ми звучи добре, просто не съм родена за аскет. Има за всички от всичко, не дискриминира, не се опитва да налага определена философия, а показва многото начини, по които можем да сме щастливи. За нас остава само да си изберем.

Или, по думите на главната редакторка Ива Рудникова:
„Спунк“ е ужкимска дума, измислена от най-големия нещотърсач - Пипи Дългото чорапче. За тези, които още не се сещат – „спунк е нещо важно и красиво“, което Пипи търси. Не знае какво точно представлява, но е сигурна, че ще го познае веднага щом го види. Ако решите да се поровите, ще намерите разнообразни значения на spunk – „живост, веселост, добър дух“ на шотландски диалект, датска марка водка и билкови бонбони, албум на Sex Pistols, австралийски жаргон за „привлекателен“ и направо „сперма“ за милиони други англоезични потребители на сленг. „Спунк“ е малко като Зелиг – героят на Уди Алън, който няма ясна идентичност и се превръща в хората около себе си. Ако е сред сноби, веднага става сноб в, компанията на лекари е лекар, а в един момент напълнява само защото пред него стоят шишковци. По същия начин в „Спунк“ вие ще виждате това, което искате, и това, което въображението ви позволява. По същия начин в "Спунк" вие ще виждате онова, което искате, и това, което въображението ви позволява. Списанието се занимава с теми, свързани със здравословния начин на живот. Като начало за нас "здравословно" е равно на "доброволно". Как да живеете е твърде личен избор, от който оставаме на почтително разстояние. Истинската промяна се случва отвътре навън, и то само тогава, когато си готов за нея. По пътя си ние срещаме смислени хора и научаваме разни работи за тялото и душата, които могат да се окажат много важни за някой. "Спунк" съществува за това - за да споделяме нещата, които са ни направили впечатление и са ни подействалив някаква степен вдъхновяващо.

***
В Швеция ни завиждат за Екопак.
Най-добрата ми приятелка каза, че в техния блок само тя и майка й изхвърлят боклука разделно. За сметка на това един съсед от горните етажи продължава да си изхвърля торбичките през балкона в градинката отпред. Мдам.

Инструкции за разделно изхвърляне на отпадъците от сайта на Булекопак.

В Германия събират и био-отпадъците отделно - обелки от краставици, утайка от кафе, огризки от ябълки - и ги компостират. Ако живеех в къща, щях да си направя компост. Нашата тераса е малка, но всъщност мога да питам майка ми дали мога да ползвам тяхното покривно пространство :)

***
Видяхте ли как се пукат пуканки с мобилен телефон?
Правете си изводите.

Животът на другите

Das Leben der Anderen

Вманиачила съм се по този филм. ГДР в началото на 80-те години, Щази, Стената.

Някакси животът ми се стече така, че Стената ми падна не само пред очите, ами пред входната врата.
От народ по улиците не можех да стигна до училище и нощем не можех да спя, защото народът си чукаше парченца от Стената под прозореца ми.

Така че някакси това е свързано с личната ми история. Филмът е сниман на места, на които съм живяла. На улици, по които съм минавала всеки ден. И в главната роля е най-любимата ми германска актриса, Мартина Гедек.

Можете да си го изтеглите от Замунда, но не ви препоръчвам да го гледате с наличните субтитри. Просто една реплика няма правилно преведена. Аз вече го преведох, сега псувам Subtitle Workshop и правя субтитри. Около 15-ина минути от филма дневно. Много тегава и гадна работа, но към края на седмицата може да съм посвършила и ще ги кача някъде за обща употреба.

кино (и жени)

В старото-ново кино Ларго (на Раковска до НАТФИЗ) в момента текат Дни на съвременното българско кино. Аз не съм човекът, който може да съчини качествена критика/рецензия на каквото и да е. Но обичам киното... не мога да кажа, че го обичам повече от книгите или музиката, или фотографията, или... просто го обичам по специален начин. искам да гледам филми, мога да гледам филми почти непрекъснато. нека други да пишат за тях:

• Писмо до Америка - 2000, 105’, реж. Иглика Трифонова
  
• Пазачът на мъртвите – 2006, 105’, реж. Илиян Симеонов
• Откраднати очи – 2004, 101’, реж. Радослав Спасов

Първият филм живее от своята автентичност. Вторият от актьорите. Третият живее със своята истина. И трите филма живеят поради (или чрез) своите жени - Ана Пападопулу, Диана Добрева, Весела Казакова.