Crazy

Бързам да се отчета, докато Марулята се кара на татко си оттатъка ;)
В пълна лудост съм - работа, работа и пак същото, а детето си иска своето и настоява да разхожда мама по студа. Вчера ми измръзна д-то, а то си е надиплено, опаковано и спи, стига мама да се движи. Спре ли... мдам...
Иначе непрекъснато спи по мене и съм се специализирала в писането с една ръка. С лявата все пак е особено неприятно.
А от телевизията се присетиха, че едни филмчета, дето им бяха готови за субтитри, всъщност ги искат за дублаж и айде, преработвай, отгоре на всичкото.
Така че, мили мои, чакащи вести от мен... имайте търпение... Яна, Бистра, Севи, Ели и т.н.
Hang in there!
За компенсация малко снимки на дребуса ;)

Вчера се събудих и реших, че ми текат води. Това в последствие май се оказа най-великото напикаване в историята на човечеството, но for the time being си помислих, че Марулка може би е решила да се ражда и събрах (най-после) една чанта с багаж за болницата, успокоих баща ми, който се опитваше да успокоява мен, и докато пътувахме към Токуда, всъщност вече бях сигурна, че е фалшива тревога и се чувствах доста глупаво. Но тъй като така или иначе вече бяхме там, видяхме се с доктора, според когото най-спокойно ще си дочакаме 13-ти, оставихме 30 лв. и се прибрахме. Всъщност, да се родиш на 01.08., петък, новолуние и на слънчево затъмнение май не е най-лошото нещо на света, но явно не достатъчно привлекателно за бебка. Не си спомням какво пишеше в лекциите по астрология за затъмненията...

Абе, направихме една суха тренировка, от която разбрах, че вече съм готова за Марулка. Единственото ми съжаление беше, че още не сме направили снимки на бременното ми коремче в 9-ти месец. Това да ми е дерт, нали? ;)

In other terms, вчера започна Световната Седмица на Кърменето 2008, за която можете да прочетете повече при Василена и Бу. Разбира се, не само там, но там вече си има линкове към всички други по-важни места и мероприятия. Освен това La Leche Lеаgue с гордост представя първия в България клип за кърмене, feat. Ваня Костова и 10 страхотни майки, една от които е самата Яна Монева с нейния тримесечен син Симеон - моя близка приятелка и талантлив поет.

"Естествено" също участва в отбелязването на ССК с поредица от срещи за кърменето.

Толкоз засега. Oтивам да мотивирам общия работник с кюфтета и пържени картофи ;-)

Пфт, да не се похвали човек - пресолих кюфтетата :-)

The Absolute World

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така... в моя Абсолютен свят:

- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

- София е чист град;

- от шоколад не се пълнее;

- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

- всеки блок има соларни панели на покрива;

- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;

- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

- не дават реклами по телевизията;

- "страхът" е непознато понятие;

- е шаренооооо :)

- хората се усмихват по улиците;

- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

- не забравям да си полея цветята;

- дъщеря ми обича да чете книги;

- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

- знам как се прави домашна лютеница;

- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

- приятелите ми са "просто щастливи"...

Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)

Rain

Адски съм изморена. Бебка и тя, помръдва лекичко, не блъска.
Страшно ме изморява да събирам вещи, особено дето не са мои... и са ненужни, ама нали не са мои, не мога да ги изхвърля. Иначе хич не си поплювам.
Дъ стори ъф стъф.

Апропо, намерих 450 долара в кутия с черен чай, изветрял преди 10-ина години. Язък за курса на долара.
Е, на мен такова нещо не може да ми случи. Никога не се задържат достатъчно, за да ги скътам в захарницата.

Отивам да почета "eat, pray, love" на български и да шшшпя. За пръв път от много време превод, който не ме дразни.

Обърнете внимание на шапката :)

Random thoughts on random things

Татко ми ме пита онзи ден: "Какво правиш по цял ден?", аз се смея и отговарям: "Ям и спя."
Леле, голям бабет съм станала.
П. казва, че съм като животинче - събуждам се и съм гладна, после ми се доспива, после отначало. Направо не знам като тръгна пак на работа как ще ставам всяка божа сутрин в 6:00. Оня ден се лангърках с кола от единия край на София до другия и накрая се изповръщах в градинката пред блока :) Представям си, ако ми се наложи да ползвам автобус.
Въобще, веселба.
Видяхте ли го бебето колко грозно е станало, с тия тънки крачета. Миналата седмица ми харесваше повече :)

Мисля ги разни дълбокомислени постове, ама като тръгна да пиша, ми се доспива. И после не са актуални вече. Например за новата концепция на Капитал Лайт. Голяма досада, малко за четене. Претенциозен. 'Що така и не се научихме, че едно нещо като е хубаво, няма нужда да го разбутваме. И едно-то така го развалиха, по същия начин. Ама за Лайт-а. Рубриката "Лицето" ми харесва. Останалото е много шум за нищо. Много реклама, малко качествен текст, който да те накара да се изкефиш, че някой толкова много го бива да пише, че само заради това ще прочетеш нещо, което принципно изобщо не те интересува. И дето вика Биса, те ли ще ме учат кой е Йовко? И препратките, че еди-кой-си, и той имал блог.

И аз имам блог. Що ли го държа? Едно време смятах, че ме бива с думите. Че имам какво да кажа. Че мога да го кажа по начин, който да накара някого да ахне. Оказа се, че белетристична дарба нямам, а поетичната ми е от дъжд на вятър. Затова пък животът ми изобилства от драматизъм ;) Пък драматизмът веднага те слага в категория "мило дневниче". Живея в свят на информационно затъмнение. Не отстоявам общественозначими каузи. Не ми се пише за децата от Могилино, макар че смятам, че Яна е герой и шапка ù свалям на нея и на целия екип. Не знам кой идва тук да чете и какво намира. За мен това място няма концепция и малко страдам от което. Толкоз мога обаче. Плюс наложените табута - личното и служебното. Може би когато създавах този блог, ексхибиционистът в мен беше много по-жив и жаден за погледи. Напоследък се наблюдава обратно развитие, към интроверта. И все пак - още съм тук. Отново съм тук. С разхвърляни мисли без значение за никого, освен за мен. Нямам Гуугъл аналитикс, не си знам статистиките. Броят на привлечените погледи живо не ме вълнува. Обаче в някои съботни вечери живо държа да споделя 11-седмичното си бременно коремче с целия интернет. Що пък не :)

Въх. Не става.
Затова пък снимах подаръка на Ани, която в момента си празнува рождения ден на две крачки от нас, а пък баба ви Яна само като си помисли за многото хора и цигарите и small-talk-a и се отказа да ходи.


Обаче, А., обичам те. Обещавам, че няма да мутирам в някоя ужасно вманиачена родителка, която говори за отрочето си в първо лице множествено число, излиза само в парка и пие само минерална вода. Обаче истината е, че това не беше предвидено. Това усещане, че в теб живее някой, който те командва "спи" и "яж" и причинява пространствено оглупяване :) Добрата новина е, че трае само девет месеца.

Лошата е, че после тепърва ще му мислим ;)

добреее :)

нова година - нов блог.
явно всички си избират черния темплейт, защото изглежда много classy, поне в сравнение с другите налични.

може би ще продължа да пиша и на старото място (http://buddha-in-a-nutshell.dir.bg), ама тук ми се иска да избягам от типичната явно за нашата народопсихология сантиментална изповедническа форма, която, уви, някак се е вгнездила И в моите писания. не, че си правя илюзии за лайфстайл някакъв - аз просто не съм лайфстайл. но поне повече стайл очаквам от себе си. освен това се надявам мястото да дава повече опции за мултимедиалност и - с две думи - шарения.
е, това ако не е шизофрения - на едното място ще си рИва на воля, а това тука ще го карам "представително". хубаво, да видим колко дълго ще изтраят добрите ми намерения...

малей, то станало никое време... утре пак няма да си оправя стаята. имам чисто нов матрак - голям и подарък от мама и тати за Коледа. имам маса и маслен радиатор. това е засега. ако не измисля какво друго да сложа, ще живея в рая на дзен-будистите. какво пък... може да не е чак толкова лошо :) имам си и тибетски молитвени знаменца. рафаел ми ги донесе лично от тибет и после аз му казах, че с нас няма да се получи. ама знаменцата ще си ги накича. може да постна няколко снимки за развитието на полевите условия.

толкова засега.

п.п. защо винаги се сещам да се обаждам на хората в 3 часа посред нощ? много глупав навик.

elliott smith - let's get lost