Ъпдейт

Приспах Репичка на голямото легло и сега имам няколко часа само за мен. Чопля тука едни кестени и ми е хубаво да съм сама... да е тихо... да мога да почета, да помисля, да полежа в тихото и тъмното до детето, да попиша...
Хей! Даже пиша с две ръце и бих могла да се изкъпя, без да бързам. Примерно ;)
Много ми се пише, но разнообразието от натрупани мисли и сюжети предвид малкото свободно време, през което мога да ги развия пълноценно, ме обърква. Затова постановявам: от днес всеки ден ще отделям време за писане. Може да не е литературен шедьовър, може да са само няколко реда тук или другаде, но ще пиша, за да възстановя умението да комуникирам в стройни изречения по теми, различни от съдържанието на пелените на дъщеря ми, били те и "еко" ;) Не обещавам, че ще се абстрахирам напълно от бебешката тематика, но това и не може да се очаква, нали? И бебетата все пак са хора ;)

добреее :)

нова година - нов блог.
явно всички си избират черния темплейт, защото изглежда много classy, поне в сравнение с другите налични.

може би ще продължа да пиша и на старото място (http://buddha-in-a-nutshell.dir.bg), ама тук ми се иска да избягам от типичната явно за нашата народопсихология сантиментална изповедническа форма, която, уви, някак се е вгнездила И в моите писания. не, че си правя илюзии за лайфстайл някакъв - аз просто не съм лайфстайл. но поне повече стайл очаквам от себе си. освен това се надявам мястото да дава повече опции за мултимедиалност и - с две думи - шарения.
е, това ако не е шизофрения - на едното място ще си рИва на воля, а това тука ще го карам "представително". хубаво, да видим колко дълго ще изтраят добрите ми намерения...

малей, то станало никое време... утре пак няма да си оправя стаята. имам чисто нов матрак - голям и подарък от мама и тати за Коледа. имам маса и маслен радиатор. това е засега. ако не измисля какво друго да сложа, ще живея в рая на дзен-будистите. какво пък... може да не е чак толкова лошо :) имам си и тибетски молитвени знаменца. рафаел ми ги донесе лично от тибет и после аз му казах, че с нас няма да се получи. ама знаменцата ще си ги накича. може да постна няколко снимки за развитието на полевите условия.

толкова засега.

п.п. защо винаги се сещам да се обаждам на хората в 3 часа посред нощ? много глупав навик.

elliott smith - let's get lost