Приспах Репичка на голямото легло и сега имам няколко часа само за мен. Чопля тука едни кестени и ми е хубаво да съм сама... да е тихо... да мога да почета, да помисля, да полежа в тихото и тъмното до детето, да попиша...
Хей! Даже пиша с две ръце и бих могла да се изкъпя, без да бързам. Примерно ;)
Много ми се пише, но разнообразието от натрупани мисли и сюжети предвид малкото свободно време, през което мога да ги развия пълноценно, ме обърква. Затова постановявам: от днес всеки ден ще отделям време за писане. Може да не е литературен шедьовър, може да са само няколко реда тук или другаде, но ще пиша, за да възстановя умението да комуникирам в стройни изречения по теми, различни от съдържанието на пелените на дъщеря ми, били те и "еко" ;) Не обещавам, че ще се абстрахирам напълно от бебешката тематика, но това и не може да се очаква, нали? И бебетата все пак са хора ;)
Хей! Даже пиша с две ръце и бих могла да се изкъпя, без да бързам. Примерно ;)
Много ми се пише, но разнообразието от натрупани мисли и сюжети предвид малкото свободно време, през което мога да ги развия пълноценно, ме обърква. Затова постановявам: от днес всеки ден ще отделям време за писане. Може да не е литературен шедьовър, може да са само няколко реда тук или другаде, но ще пиша, за да възстановя умението да комуникирам в стройни изречения по теми, различни от съдържанието на пелените на дъщеря ми, били те и "еко" ;) Не обещавам, че ще се абстрахирам напълно от бебешката тематика, но това и не може да се очаква, нали? И бебетата все пак са хора ;)
1 comment:
Яни не си сама, мила,
и при мен се оказа, че е така! Повече от година нямам муза да творя, вероятно заради проблемите, които имахме....Дано са минало! В неделя - 16.11 не знам какво ми стана, но седнах и написах едно есе посветено на най-добрата ми приятелка. Мислите просто се подредиха, не знам как стана.....Не знам. Майчинството не ме изморява - точно обратното - разтоварва ме от водовъртежа на работа, в който бях безметежно увлечена цели 4 години назад. Ежедневната работа с хора ме е изморила. В момента предпочитам да съм сама с бебето, да си мисля за моите си неща, да се оставя в плен на чувството си за защитеност тук вкъщи. Не знам как ще се чувствам, когато дните минат и се наложи пак да тръгна и да решавам чуждите проблеми. Вероятно ужасно. Гледам да не мисля за него момент. Ох, отплеснах се. Пак ще намина.
Поздрави.
Ели
~~
Post a Comment