Rain

Адски съм изморена. Бебка и тя, помръдва лекичко, не блъска.
Страшно ме изморява да събирам вещи, особено дето не са мои... и са ненужни, ама нали не са мои, не мога да ги изхвърля. Иначе хич не си поплювам.
Дъ стори ъф стъф.

Апропо, намерих 450 долара в кутия с черен чай, изветрял преди 10-ина години. Язък за курса на долара.
Е, на мен такова нещо не може да ми случи. Никога не се задържат достатъчно, за да ги скътам в захарницата.

Отивам да почета "eat, pray, love" на български и да шшшпя. За пръв път от много време превод, който не ме дразни.

Обърнете внимание на шапката :)

Random thoughts on random things

Татко ми ме пита онзи ден: "Какво правиш по цял ден?", аз се смея и отговарям: "Ям и спя."
Леле, голям бабет съм станала.
П. казва, че съм като животинче - събуждам се и съм гладна, после ми се доспива, после отначало. Направо не знам като тръгна пак на работа как ще ставам всяка божа сутрин в 6:00. Оня ден се лангърках с кола от единия край на София до другия и накрая се изповръщах в градинката пред блока :) Представям си, ако ми се наложи да ползвам автобус.
Въобще, веселба.
Видяхте ли го бебето колко грозно е станало, с тия тънки крачета. Миналата седмица ми харесваше повече :)

Мисля ги разни дълбокомислени постове, ама като тръгна да пиша, ми се доспива. И после не са актуални вече. Например за новата концепция на Капитал Лайт. Голяма досада, малко за четене. Претенциозен. 'Що така и не се научихме, че едно нещо като е хубаво, няма нужда да го разбутваме. И едно-то така го развалиха, по същия начин. Ама за Лайт-а. Рубриката "Лицето" ми харесва. Останалото е много шум за нищо. Много реклама, малко качествен текст, който да те накара да се изкефиш, че някой толкова много го бива да пише, че само заради това ще прочетеш нещо, което принципно изобщо не те интересува. И дето вика Биса, те ли ще ме учат кой е Йовко? И препратките, че еди-кой-си, и той имал блог.

И аз имам блог. Що ли го държа? Едно време смятах, че ме бива с думите. Че имам какво да кажа. Че мога да го кажа по начин, който да накара някого да ахне. Оказа се, че белетристична дарба нямам, а поетичната ми е от дъжд на вятър. Затова пък животът ми изобилства от драматизъм ;) Пък драматизмът веднага те слага в категория "мило дневниче". Живея в свят на информационно затъмнение. Не отстоявам общественозначими каузи. Не ми се пише за децата от Могилино, макар че смятам, че Яна е герой и шапка ù свалям на нея и на целия екип. Не знам кой идва тук да чете и какво намира. За мен това място няма концепция и малко страдам от което. Толкоз мога обаче. Плюс наложените табута - личното и служебното. Може би когато създавах този блог, ексхибиционистът в мен беше много по-жив и жаден за погледи. Напоследък се наблюдава обратно развитие, към интроверта. И все пак - още съм тук. Отново съм тук. С разхвърляни мисли без значение за никого, освен за мен. Нямам Гуугъл аналитикс, не си знам статистиките. Броят на привлечените погледи живо не ме вълнува. Обаче в някои съботни вечери живо държа да споделя 11-седмичното си бременно коремче с целия интернет. Що пък не :)

Въх. Не става.
Затова пък снимах подаръка на Ани, която в момента си празнува рождения ден на две крачки от нас, а пък баба ви Яна само като си помисли за многото хора и цигарите и small-talk-a и се отказа да ходи.


Обаче, А., обичам те. Обещавам, че няма да мутирам в някоя ужасно вманиачена родителка, която говори за отрочето си в първо лице множествено число, излиза само в парка и пие само минерална вода. Обаче истината е, че това не беше предвидено. Това усещане, че в теб живее някой, който те командва "спи" и "яж" и причинява пространствено оглупяване :) Добрата новина е, че трае само девет месеца.

Лошата е, че после тепърва ще му мислим ;)

вчера

10:00 ч.
- Ало, търся д-р Петкова.
- Ъъъ? (Информацията търси мозъка...)
- Обажда се д-р Еди-коя-си, изпълнителен директор на Педиатрията към МА.
- Да? (Информацията е намерила мозъка и той е в клиничен шок.)
- Документите ви са на бюрото ми, бих искала да се срещнем.
- Ами... разбира се... (Мозъкът мисли, че бихме могли да се срещнем към края на юли...)
- Можете ли да дойдете при мен днес, до 11:30?
- (???) Добре, разбира се. (What the f*ck?!)

10:16 ч.
- Тази пола става ли? Личи ли си, че краката ми не са перфетно избръснати? Сега трябва ли да се покатеря на токчета? Не? Сандалите стават ли? Айде де, много ме е страх, пожелай ми късмет. Не, не си сядай, ела да ми полееш с вода пред входната врата. Мама винаги така прави, за да ми върви по вода...

10:37 ч. (на спирката на автобуса)
- Мамо, мамо. Обадиха ми се от педиатрията да отивам на интервю. Мамо, направи нещо, направи някаква магия!

10:52 (my inbox)
"Успех. Страхът ще отстъпи на усещане за познато, за предизвикателство, за възможност, ако му позволиш. Усмихни се. Пак :) И спокойно. Аз ти се радвам :)"

11:02 ч.
- Добър ден, търся д-р Еди-коя-си.
- Разбира се, за кого да предам.
- Бояна... Петкова... (Сигурна ли съм, че така се казвах? Да направя справка с личната карта?)
- ДОКТОР Петкова?
- Амиии... да.
- Д-р Еди-коя-си, д-р Петкова е при мен, едно хубаво момиче... Да? Да влезе ли?

11:04 ч.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Аз може би малко Ви изненадах... (А? Малко?!?)
- Ала-бала... Блаблаблабла... Много съм впечатлена от СиВи-то Ви. Блаблабла, алабала... Досега не сте работили...?
- Ами... нееее... завърших през ноември... исках да уча уж анестезиология... всъщност в началото исках да уча педиатрия и после нещо се разколебах... и сега...
- Ами, можем да Ви предложим идеалното място в клиниката по Пулмология с интензивен сектор. (Fade out)
- С удоволствие ще Ви приемем в нашия екип като ординатор... Блаблабла...
- Да, разбира се, че искам да работя тук!!! (WTF?) Кога искате да започна?
- Ами, ВЕДНАГА?
- МОЛЯ? (HELP!!!) Аз... ъмммм... мислех да пътувам до Германия за две седмици, ще се върна на 16-ти...
- Можете да започнете и на 16-ти. (Ааааааааааааа!!!)
- А... може ли да започна на първи август?
- Разбира се.
- Блаблаблабла.
- Алабала.
- Много ми беше приятно да се запознаем.
- И на мен... блабла (В кой филм съм попаднала???)

11:15
Welcome to Hysteria Land. You won a Ticket to Insanity Valley.

От брошурката на болницата

Основна дейност:

• Интензивно лечение на деца, нуждаещи се от дихателна реанимация
• Спешна диагностика и лечение на коматозни състояния
• Интензивно лечение на шокови състояния в детската възраст
• Лечение на остри пневмонии, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система
• Диагностика и лечение на спешни неврологични заболяванияв детската възраст

Бог да ми е на помощ.