Жълтият ламтурник

Тати е дошъл да ни води у дома.

И такааааа... най-важното отнапред: вече три дни сме си у дома! Първите 24 часа бяха малко стресови, но вече свикваме и започваме да се разбираме. Тати даже ходи на работа, а ние двете с мама се оправяме самички като големи момичета! Кърмим се много добре. Аз съм малко лакома, затова мама ми казва Жълтия ламтурник. Или Ламята Спаска. И разни други смешни имена ми е измислила. А пък аз, ако искате да знаете, мога да правя фокуси. Държа си главичката вдигната и се оглеждам наоколо с едно око като пират. И освен това мога да се обръщам - като ме оставят по гръб и винаги ме намират обърната на една страна. Най обичам надясно. Тати казва, че на три месеца ще проходя, а на 6 ще ме запишат на уроци по цигулка ;) Вече ми личи, че съм много хубава - нищо, че съм "джобно бебе" :) Всеки ден по малко се променям и поумнявам. Само дето още не мога да разбера защо като си налапам ръцете, не пускат мляко. Има нещо гнило в Дания...? Или беше нещо датско в Гниляне...? На мама изобщо не й е мъчно, че вече не е бременна. Беше много хубаво, ама всяко нещо с времето си. Нали така, мамче?

Иначе аз съм добричко бебе. Още не съм ходила на разходка, защото навън е много горещо и мама не смее да ме сложи в слинга, който ни изпрати кака Яна от Америка. Вчера даже ме бяха разсъблекли само по памперс. Ама като си дойдат моите каки от село, сигурно ще ме разходят с моя автомобил.

Стига ви толкоз. Трябва да ида да ям. А после, докато спя, ще сънувам, че ям. Благодаря на всички, дето са си мислили мили работи за нас, докато съм се раждала. Много бебешки целувки!

дзен, по-дзен, най-дзен

Току-що пред ужасения поглед на П. и за мое огромно забавление падна прясно боядисаният таван на хола :)

"Докато беше бременна с първото си дете, преплува едно езеро нощем в тъмното. Не скочих с нея, а дори не бях бременна. Толкова ме беше страх. Но сестра ми не се плаши истински от нищо. Когато беше бременна с второто си дете, една акушерка я попита дали няма някакви неизказани страхове, че нещо с бебето може да се обърка - например генетични дефекти или усложнения при раждането. Сестра ми отвърна: "Единственият ми страх е, че като порасне, може да стане републиканец."

~ Елизабет Гилбърт, "Яж, моли се и обичай"

Desiderata

Go placidly amid the noise and haste,
and remember what peace there may be in silence.
As far as possible without surrender
be on good terms with all persons.
Speak your truth quietly and clearly;
and listen to others,
even the dull and the ignorant;
they too have their story.

Avoid loud and aggressive persons,
they are vexations to the spirit.
If you compare yourself with others,
you may become vain and bitter;
for always there will be greater and lesser persons than yourself.
Enjoy your achievements as well as your plans.

Keep interested in your own career, however humble;
it is a real possession in the changing fortunes of time.
Exercise caution in your business affairs;
for the world is full of trickery.
But let this not blind you to what virtue there is;
many persons strive for high ideals;
and everywhere life is full of heroism.

Be yourself.
Especially, do not feign affection.
Neither be cynical about love;
for in the face of all aridity and disenchantment
it is as perennial as the grass.

Take kindly the counsel of the years,
gracefully surrendering the things of youth.
Nurture strength of spirit to shield you in sudden misfortune.
But do not distress yourself with dark imaginings.
Many fears are born of fatigue and loneliness.
Beyond a wholesome discipline,
be gentle with yourself.

You are a child of the universe,
no less than the trees and the stars;
you have a right to be here.
And whether or not it is clear to you,
no doubt the universe is unfolding as it should.

Therefore be at peace with God,
whatever you conceive Him to be,
and whatever your labors and aspirations,
in the noisy confusion of life keep peace with your soul.

With all its sham, drudgery, and broken dreams,
it is still a beautiful world.
Be cheerful.
Strive to be happy.

Max Ehrmann, Desiderata, Copyright 1952.

малките неща

в понеделник по обяд е толкова различно в кварталното кафе... пълно е с ученици от математическата, които играят на карти. кой няма час, на кого му писнало и избягал. и ние го правехме навремето. аз само от руски бягах и ходех да се люлея на люлките в Борисовата. хич не се обичахме с рускинята. лепнах й прякор още първия ден като минаваше по коридора, тя ме чу и после какъв ужас изпитахме и двете като се видяхме в час. влизах чат-пат да ме изпитва, закачах си пищова с карфица на гърба на камен, който седеше пред мен и четях оттам. руски така и не научих. тя така и не ме заобича.

но да се върнем на кафето. то е мъничко, с дървени пейки и един плот с високи столчета, които гледат към улицата. там сядам. пуша бавно. пия бавно. съвсем ново усещане. който ме познава, знае, че съм в състояние да изгълтам кафето за отрицателно време и да хукна. днес си взех "Сьомгата на съмнението" - последната книга на/за Дъглас Адамс, издадена посмъртно, един вид възпоменание. прочетох няколко страници, слушах децата как играят на покер, сервитьорката ми се усмихва, защото винаги си нося пепелника и чашата до бара, а не ги оставям на масата. и ми стана умилително някакво...

сигурно в целия този евро-хайп има нещо положително, но аз все още предпочитам малките квартални бакалиики, където продавачите те познават и малките квартални кафета, където хем можеш да си седиш и никой да не те закача, хем си част от някаква странна съседска общност... изобщо, обичам малките неща, скътани, приютени. мразя супермаркети. в състояние съм с дни да стоя гладна, но да не вляза във фантастико. самата мисъл за това ме ужасява. на такива места ходя с удоволствие само с баща ми, когато семейното пазаруване е хепънинг. говорим си за какво ли не, а той безразборно трупа в количката. много беше смешен малко преди коледа, когато мама ни изпрати на пазар с последните 35 лв., а той върви и мърмори: "аз така не мога да пазарувам."

А. и аз понякога имаме много еднакви мисли. признавам, че прочетох нейния пост, преди да напиша това, но винаги съм го усещала по този начин, така че не се брои за плагиатство.

прибрах се и подхванах чистенето. нещо ми става. напоследък обичам да чистя. толкова години съм живяла сама и все това беше последното нещо, което правех и то в краен случай - за пред гости, примерно. пък ако ми бяха достатъчно близки, дори тогава не подхващах. а сега го правя с усмивка, пускам си музика и подхващам огромния куп чинии. е, не без дългодневна психическа подготовка и отлагане, но все пак... може би манията на (х.) да е подредено по някакъв начин ми се отразява. обичам водата. само трябва да е топла. къпя се с толкова вряла вода, че излизам от банята цялата на червени петна. единственият недостатък на това да живееш в квартира с бойлер е, че водата много бързо свършва.

жалко, че нямам цифрово апаратче, за да документирам "преди" и "след". практиката ми остана в п., но смятам да си я взема по някакъв начин. имам да му връщам 100 лв. надявам се да намерим някой приятел, който да се навие да изиграе посредник. в момента последното нещо, което искам, е да го виждам.

толкова съм щастлива, че е слънчево и ясно, дори топло. мрачното време може да ми скапе настроението и без никакви други добавки за "драма", пък в момента само това ми трябва, за да се свия в леглото и цял ден да гледам в точка. струва ми се, че времето се грижи за мен.

p.p. later this day... да переш чаршафи на ръка в нашата баня метър на два е цяло приключение. трябва да се изкъпеш заедно с тях, друг начин просто няма :)

on a sunday morning

бях забравила колко е хубаво да станеш в неделя, да отидеш до кварталната кръчма за цигари, да седнеш в кварталното кафене, където освен теб, малко преди обяд няма никого, да изпушиш първата цигара за деня с първото кафене, да помълчиш, да слушаш рок радио, да поискаш вестника на момчето от бара, да помълчиш още малко, да не мислиш за нищо, а навън да е хладно и светло... a brand new day, my brand new life... после да се прибереш у дома, да дадеш всички останали пари на жената, която рови в кофата за боклук, води три бездомни кучета и им казва "маме" и да ти каже, Бог да те благослови, и ти да си помислиш, да, наистина, поне с Него отношенията ти май са съвсем наред... :) а вчера беше Богоявление и вчера имаше имен ден и може би нещо се е променило, не много, съвсем малко, но доловимо...

when it comes to me,

нещо се дъня в приложния (д)зен будизъм.
иначе на теория съм за 6.
на практика не знам дали и 2 ще изкарам.

ама не пречи да си преповтарям теорията, барем нещо ми светне.

Един крал повикал съветниците си и казал:
- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на отчаяние. Трябва да бъде много кратко, така че да се побира под диаманта.

Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.

Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужик още на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:
- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран. Но знам посланието, защото има само едно послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек, който е познал себе си.
По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на благодарност за моята вярна служба, - и той го написал на листче хартия, сгънал го и казал продължил, - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго се провали, когато нямаш друг изход.

Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си. Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала, а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...

Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело: "И това ще отмине."

Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава, нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.

Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител, хората били организали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града и той се чуваствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:
- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.

Кралят се удивил:
- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е безизходна ситуация.

Старецът отговорил:
- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител. Не само, когато си последен, но и когато си пръв.

Кралят отворил пръстена и прочел послението: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта, егото се били стопили. Всичко отминава.

Той повикал стария си прислужик да седне до него в каляската и попитал:
- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.

Старецът отговорил:
- Третото нещо, което светецът каза, беше: "Запомни, че всичко е преходно. Само ти оставаш, оставаш завинаги като наблюдател."

всъщност, това не е дзен. една суфи-притча е, но аз не намирам голяма разлика... :)
мисля да си я разпечатам и да я прочета едно стотина пъти :) пък после да си кажа -
и това ще отмине.