The Libertine

През 1660 год. със завръщането на Чарлз II към английския трон, театърът, изобразителното изуство, науката и половите сношения процъфтяват. 13 години по-късно, в разгара на икономическа и политическа криза, Чарлз II моли приятеля си Джон Уилмът, втори граф Рочестър да се завърне от заточението си в Лондон. Джон е морално пропаднал пияница и сексуално активен поет-циник, а кралят го моли да напише пиеса, с която да впечатли Френския посланик. В театъра Джон среща амбициозната, но начинаеща актриса Елизабет Бери, и решава да я превърне в звезда. Той се влюбва в нея, а тя му става любовница. По време на представлението пред френските благородници той изпада в немилост. Умира на 33-годишна възраст от сифилис и алкохолизъм, като на смъртния си одър приема християнската вяра.

Рочестър: Позволете ми да бъда откровен в началото. Вие няма да ме харесате. Господата ще изпитат завист, а дамите ще отвърнат очи в погнуса. Вие няма да ме харесате сега, а по-късно ще ме харесвате още по-малко. Дами, предупреждавам ви: Аз съм винаги готов. Това не е хвалба или празно твърдение, а железен медицински факт. Аз ви го слагам. И вие ще ме гледате как ви го слагам и ще въздишате. Недейте! Ще си навлечете много неприятности и за вас ще е по-добре да гледате от разстояние и да си правите изводите, отколкото да ви се вмъкна под полите. Господа, не унивайте. И вас няма да подмина. За вас важи същото предупреждение. Усмирете жалките си ерекции, докато приключа. Но по-късно, когато се чуакате, а по-късно вие ще се чукате, ще го очаквам от вас и ще знам, ако ме разочаровате - искам да се чукате с моя човекоподобен образ, заседнал в слабините ви. Почувствайте как е било за мен, как е за мен, и се запитайте: "Тръпката, която изпитвам, същата тръпка ли е, която и той е изпитвал? Дали е знаел нещо, до което аз нямам достъп? Или съществува някаква стена на покварата, с която неизменно се сблъскваме в онзи единствен, триумфален миг?" Това е. Това е моят пролог, никакви рими, никакви демонстрации на благоприличие, каквито, надявам се, не сте и очаквали. Аз съм Джон Уилмът, втори Граф Рочестър и аз не желая да ме харесвате.

(...)
Ето го, тук лежи най-после, приел вярата на смъртния си одър. Набожният развратник. Не бих могъл да изтанцувам и половин такт, нали? Дайте ми вино, ще го изпия до дъно и ще разбия празната бутилка в стената. Покажете ми Исус Христос в агония, и аз ще се възкача на кръста и ще открадна пироните му, за да ги забия в собствените си длани. Ето ме, отивам си от този свят, едва влачейки крака. Слюнката ми още не е засъхнала по страниците на Библията. Поглеждам топлийка и виждам на върха й танцуващи ангели. Е? Харесвате ли ме сега? Харесвате ли ме сега? Харесвате ли ме... сега?"