Returnees Anonymous

Благодарение на Крис открих одео дот ком. кефи ме възможността да слагам тук музиката, която харесвам. мултимедия и шарения - както споменах в първия пост :)

повечето блогове, които чета, са на английски... и повечето са на хора, живели дълго време в чужбина и върнали се в българия. и аз живях и се върнах. с тези хора изглежда имаме подобни страхове, мисли, дилеми и радости от живота в България.

например, как собствено смятам да се оправям с 240 лв. лекарска заплата? добре де, ще си доработвам с преводи? а къде, по дяволите, ми отива личния живот - главно заради който се върнах?

от друга страна... един ден, след като се прибрах от германия, отидох на рождения ден на милена и разбрах, че никъде, никога, никой няма да ме обича колкото тези хора. никой друг няма с подобна нежност и търпение да понесе истеричните ми периоди, няма да се интересува толкова от мислите и чувствата ми, няма да се радва толкова на успехите ми. и ми се иска аз да съм наоколо за тези хора в аналогични ситуации.

та... искам да кажа, че този път любимите ми списъци "за и против" не вършат никаква работа. просто в един момент вземаш някакво решение и после живееш с него. пък и... "и това ще отмине"- окончателни неща няма. животът се променя, ние се променяме, България се променя. нещата винаги могат да изглеждат различно в друг момент. това, което е правилно сега, може да е напълно погрешно след 5 години... а може и да не е... и това, всъщност, е радостен факт. означава, че сме живи, нали така.

апропо, talking about music is like dancing about architecture.

John Mayer - Your Body is a Wonderland



п.п. каквото всъщност исках да кажа... не мога да си пиша блога на чужд език. независимо колко добре го владея, просто...

(Обяснение в любов)

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно над най-оживения булевард
и да броя светулките на колите
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език...