Saturday, October 25, 2008

Зазимяване

Марулката днес се приспива два часа, може би поизнервена от пропуснатата разходка и баня - първото поради лошото време, а второто, защото татко й е болен и не исках да го допускам много близо до нея.

Със скапването на времето настроението ми също рязко се скапа. Аз го наричам The Finland Legacy - студът и тъмнината ми разказват играта всяка година. И цялата ми философска нагласа изобщо не помага. Миналата зима беше по-поносима, защото бях бременна и щастлива, но сега с детето вкъщи подозирам, че никак няма да ми хареса. За капак сменяме астрономическото време, което означава, че ще се стъмва дори още по-рано. Когато е слънчево, можем да се разхождаме безцелно из квартала със слинга, но на този студ и ситен дъждец, няма къде да отидем. Това е огромен недостатък на софийския събърб - улиците наподобяват лунен пейзаж, осеян с кратери, паркове няма, зелените площи на междублоковите пространства са осеяни с летящи найлонови торбички и преливащи кошчета, за чието периодично изпразване явно никой не се чувства отговорен. Майките от своя страна членуват в клики и много бързо разбираш дали си добре дошла или не. Ние с Марулката за съжаление не се вписваме добре. За майките от Бизнеспарк-а сме недостатъчно фьешън, а за онези в градинката - прекалено "алтернативни" :) В общи линии ни оглеждат любопитно-критично и дотам. Та си скитаме двете обикновено - тя спи, аз нещо си мисля, ама сега не знам как ще я караме. Нито мога да я натоваря в градски траспорт по разбираеми причини, нито мога да си позволя такситата от Младост-4 до центъра и обратно... Кофти перспектива. Да не говорим, че заведенията, в които не са пуши, в цяла София сигурно са не повече от 2-3... Като цяло топлите сезони и места са единствените, на които животът е въобразим, според мен. Ненапразно УРЛ-то на блога е такова, каквото е. Прекарвам късната есен и зимата в нещо като "стенд-бай модус", очаквайки заветната дата 1-ви март, когато мога да си отдъхна, че и тази година най-лошото е зад гърба ми, а най-хубавото все още ме очаква. Който ме е виждал в началото на март, знае, че съм добра конкуренция на коледната елха, само че накичена с мартеници, ознаменуващи началото на новия живот. Може би има и нещо общо с това, че съм родена през пролетта, а Овенът сам по себе си символизира необуздано и помитащо изригване на дълго стаена творческа енергия... разбирам, че не би могло да го има, ако не беше предхождано от процес на зреене, който протича на тихо и тъмно, че за да се манифестира новото, то трябва преди това да се зароди и да укрепне достатъчно, но... честно, това не ме утешава. Може би се дължи на оскъдицата на Плутонова енергия в картата ми, просто нямам афинитет към тези процеси от цикъла, натоварват ме, протовпестествени са ми, понасям ги единствено, защото нямам избор. А може би е просто от липсата на ендорфини, чиста биохимия без примеси на езотерика.

Сега, когато цикълът бавно върви към зазимяване, се чувствам все по-неловко и дискомфортно. Сивото ми изглежда по-сиво, тъжното - по-тъжно, трудното - почти невъзможно, самотата се превръща в изолация. Не искам детето да го усеща и се старая да "не се давам", но не мога да отрека, че най-голямото ми желание е да се хибернирам временно и да се събудя, когато навън вече дискретно се зеленее и мирише на изпръхнала пръст и обновление... Неприятното е, че времето, прекарано на стенд-бай, е напълно пропиляно и непродуктивно. Като малък бонус аз самата трудно се понасям през тези месеци, просто защото не съм си "аз", а някакво далечно подобие и бледо копие. Дразня се от апатията, от склонността към драматизация, от липсата на жизнена енергия и раздразнителността си. Готова съм да се сърдя на приятелите си, че ми обръщат твърде малко внимание или не ме обгрижват достатъчно, което пък е напълно ок през останалата част от годината, когато съм с всичкия си и осъзнавам, че светът не се върти около мен и моята neediness. Изобщо, не бих искала да общувам със себе си през тези месеци, изплъзват ми се здравият разум и здравословната доза дистанцираност и съм си несимпатична, отегчителна и досадна... Някой има ли input какво друго бих могла да правя, освен да задрасквам дните на календара като затворник, излежаващ присъда...? Ако имате подобен проблем, как се справяте с него всяка година?

Споделете :) Аз отивам да гушкам бебето, че сигурно ей сега ще се събуди. Стана й навик сутрин да квичи и да се смее с глас, размахвайки ръчички и крачета, докато събуди дори съседите. Явно има някакъв Вселенски купон, на който не сме поканени. Татко й казва, че може би вижда ангели...

10 comments:

kekla said...

Абе и аз бях все склонна към депресии, все си мисля,че беба е виновна да се снижат до минимум. Аз мисля,че зимите ти вече няма да са това което са били до сега. Имаш си бебка, тя няма как да не ти обърне внимание.. просто лекарството е на лице... и аз съм мама между другото от тези, дето нямат контакти с други мами..

hazel said...

Купи си красива лампа и я пускай и през деня (с енергоспестяваща крушка, за да не те гризе съвестта;). Казва се лумитерапия, ако не се лъжа, практикува се в страни където се мръква в три следобед. И по-зле от нас има.

Събери сухи листа и украси масата. Страшно красиви са цветовете на есента.

Пусни си меланхолична музика, но внимателно. Хубавата меланхолична музика се връзва чудесно със сивите облаци отвън и оправя настроението по един почти хомеопатичен начин, но има и музика, която може да те потисне.

Не се сещам за друго. Поздрави на бебка! (Тя е адашка на моя син, разбрах:)

Yana said...

Hazel, аз затова му викам Дъ Финланд Легаси, 'щото съм живяла 4 години в Хелзинки в най-крехката тийнейджърска възраст и ми се разказа играта... Гледам и при теб има някаква "финландска връзка"? Ама май е по-либоФна от моята...

Кекле, гледам имаме общи "интереси", добре си дошла :) Казват, че и кърменето дехствало анти-депресивно.

В "умбоно" съм хвърлила отдавна око на една лампа... и май отдавна не съм си пускала любимите сингър/сонграйтър-ки... напоследък само бебешки джингъли звучат тука.

Благодаря ви за посещението, минавайте по-често.

Anonymous said...

Все едно си развила есе по израза на една друга майка (моя позната), която също е самосиндикална-"Разхождаме се сами като динозаври". Все още има по някой и друг хубав и топъл есенен ден, приканващ към разходка, но наистина как да го оцениш, ако не можеш да заровиш крачета в купчината листа в парка и да ги изриташ във въздуха?! Да са живи и здрави проекто-свекър и свекърва, че са ни купили апартамент на крачка от парка. Като му дойде времето там ще се забавляваме.
Не знам защо винаги съм си мислела, че запознаването с други майки е естествено и се случва лесно. Явно не е точно така...
Иначе и мен ме наляга time to time една "чудна" депресия, но гледам да я гоня с кестени по джобовете-някак успокояващо ми действа самото пипане на гладката им повърхност, романтични комедии (по възможност със свалки на морето)и ароматни свещи.

Yana said...

Рос, ами... то майки има, но като не си като тях и наистина те гледат леко като изкопаемо. Моето дете не ще да стои в количка, спи в слинга и това е повод за коментари и съвети, през кърменето, през спането в едно легло, през вижданията ми за живота и бебегледането по принцип. Някъде на третия път става доста отегчително.
Ние живеехме на 20 метра от Южния парк, но се наложи местене и сега сме тука, в междублоковото пространство на младостките панелки.

Добре, че ми напомни за кестените - твърди се по принцип, че ако си носиш в джоба, обира отрицателната енергия. Само дето винаги ми става мъчно как след 2-3 дни първо губят блясък, после се сбръчкват.

Иначе по разходки ходим :) опитах се днеска да се скатая, ама тя не дава. Реве, като види слинга, млъква и се хили. Да не повярва човек, че толкова малка вече разбира...

Sevy said...

Яна, тази зима ще ти бъде хубава и уютна. С прекрасното малко осъщество, с което ще се наслаждавате на уникално общуване.

МНОГО много се възхищавам напогледа ти към света като чета нещата, които си писала - темите ти от последнит три дни. Не се познаваме, но споделяме общи ценности - упоритостта в кърменето, не-то на еснафщината, да на естествените неща.

И още нещо важно - чета от време на време форума на августинките, понеже и аз имам бебе августинче от тази година, и виждам как помагаш на всички момичета във форума и колко разчитат на теб!!! Можеш да се гордееш със себе си !!! Толкова си грижовна:-) Тази грижа можеш да се научиш да си я даваш и на себе си - с любимите си удоволствия. На мен зимата ми и много уютен сезон, защото много добре предразполага към работа, събиране на мислите, концентрация.

Иначе и аз съм от майките, които не си общуват много с други майки по градинките, и това е напълно осъзнат избор - не обичам празни приказки, имам си мои интереси и цели, и посвещавам времето си на тях - в градинките си чета напр. - напоследък любими игри и тестове за комуникация, които смятам да използвам професионално, Пилатес, работя си на лаптопа /като теб превеждам/, или просто се наслаждавам на природата и бебчето и си правя планове.
Въобще просто ти се радвам на прекрасната личност!!!
Бъди здрава,

Yana said...

Севи, много ти благодаря за топлите думи :)
Няма да те агитирам да се включваш във форума, тъй като добре разбирам защо не си го направила досега ;), но ще се радвам, ако наминаваш насам. И ако имаш нужда от нещо, в което съм компетентна, обаждай се!

Бъдете здрави и вие с твоето дребосъче!

Sevy said...

Яна,
благодаря ти за отговора.

Във форума не участвам, понеже момичетата отдавна се познават, а аз го зачетох преди около месец и нещо, и някак не смея да вляза в тази общност. А и не ми си говори "просто така". Обичам приятелската смислена и подкрепяща комуникация, т.е. споделените ценности.
Харесва ми как мислиш, и затова писах на теб.
Както вече казах, удоволствие е да се чете блога ти. Наред с приятното усещане от споделени виждания за света, вдъхнови ме да използвам тази форма за изразяване, отдавна планирам уеб-сайт, но това е по-мащабна инициатива, така, че сега ще се потрудя върху началото на скромен блог. И още нещо - даваш връзка към блога на Галина Николова - познаваш ли я - тя е една от най-близките ми приятелки.:-)

За да не ти товаря блога, понеже излязох от темата, ако ти е удобно, ще ти пиша кратко на лични от форума на bg-mamma.

Севдалина

Yana said...

Севи, утре ще ти отговоря на бележката там, че днес Марулката я разнасях цял ден и не спа и като заспа сега най-после, май ще ида да й правя компания. Но съм прочела :)

За Галя - познавам я бегло на живо, иначе сме "колежки по перо" ;) и безкрайно я харесвам като поет...

Milena Nikolova said...

Здрасти Яна, аз съм Eurydice от БГ-Мама :) Радвам се, че ти намерих блога,приятно ми е да те чета! За зимните дни - и аз си мисля за тях със смесица от тих бяс, зле прикрита досада и едно плахо чувство, че всъщност това е благодатно време най-накрая да изчета десетките книги, които искам да изчета, а все не остава време, да се науча да плета, да шия, да експериментирам с нови манджи (обичам да готвя) и да си каня гости на мляко с какао и чай мате (имам си такъв оригинален от Уругвай). Освен това откривам хубава музика и си я слушам и танцуваме с Млечко :)
За заведенията за непушачи в София си тъжно права - не съм сигурна дали изобщо има такива дори, не се сещам за тези 2-3, които ти споменаваш. Аз съм пушач с 15-годишен стаж, но от една година ги спрях, защото забременях и сега съм малко анти пушенето ;) Иначе бихме могли да се събираме от време на време някъде (тук се сещам за "кликите" на майките и ме досмешава) :) Поздрави и доскоро!