Марулката днес се приспива два часа, може би поизнервена от пропуснатата разходка и баня - първото поради лошото време, а второто, защото татко й е болен и не исках да го допускам много близо до нея.
Със скапването на времето настроението ми също рязко се скапа. Аз го наричам The Finland Legacy - студът и тъмнината ми разказват играта всяка година. И цялата ми философска нагласа изобщо не помага. Миналата зима беше по-поносима, защото бях бременна и щастлива, но сега с детето вкъщи подозирам, че никак няма да ми хареса. За капак сменяме астрономическото време, което означава, че ще се стъмва дори още по-рано. Когато е слънчево, можем да се разхождаме безцелно из квартала със слинга, но на този студ и ситен дъждец, няма къде да отидем. Това е огромен недостатък на софийския събърб - улиците наподобяват лунен пейзаж, осеян с кратери, паркове няма, зелените площи на междублоковите пространства са осеяни с летящи найлонови торбички и преливащи кошчета, за чието периодично изпразване явно никой не се чувства отговорен. Майките от своя страна членуват в клики и много бързо разбираш дали си добре дошла или не. Ние с Марулката за съжаление не се вписваме добре. За майките от Бизнеспарк-а сме недостатъчно фьешън, а за онези в градинката - прекалено "алтернативни" :) В общи линии ни оглеждат любопитно-критично и дотам. Та си скитаме двете обикновено - тя спи, аз нещо си мисля, ама сега не знам как ще я караме. Нито мога да я натоваря в градски траспорт по разбираеми причини, нито мога да си позволя такситата от Младост-4 до центъра и обратно... Кофти перспектива. Да не говорим, че заведенията, в които не са пуши, в цяла София сигурно са не повече от 2-3... Като цяло топлите сезони и места са единствените, на които животът е въобразим, според мен. Ненапразно УРЛ-то на блога е такова, каквото е. Прекарвам късната есен и зимата в нещо като "стенд-бай модус", очаквайки заветната дата 1-ви март, когато мога да си отдъхна, че и тази година най-лошото е зад гърба ми, а най-хубавото все още ме очаква. Който ме е виждал в началото на март, знае, че съм добра конкуренция на коледната елха, само че накичена с мартеници, ознаменуващи началото на новия живот. Може би има и нещо общо с това, че съм родена през пролетта, а Овенът сам по себе си символизира необуздано и помитащо изригване на дълго стаена творческа енергия... разбирам, че не би могло да го има, ако не беше предхождано от процес на зреене, който протича на тихо и тъмно, че за да се манифестира новото, то трябва преди това да се зароди и да укрепне достатъчно, но... честно, това не ме утешава. Може би се дължи на оскъдицата на Плутонова енергия в картата ми, просто нямам афинитет към тези процеси от цикъла, натоварват ме, протовпестествени са ми, понасям ги единствено, защото нямам избор. А може би е просто от липсата на ендорфини, чиста биохимия без примеси на езотерика.
Сега, когато цикълът бавно върви към зазимяване, се чувствам все по-неловко и дискомфортно. Сивото ми изглежда по-сиво, тъжното - по-тъжно, трудното - почти невъзможно, самотата се превръща в изолация. Не искам детето да го усеща и се старая да "не се давам", но не мога да отрека, че най-голямото ми желание е да се хибернирам временно и да се събудя, когато навън вече дискретно се зеленее и мирише на изпръхнала пръст и обновление... Неприятното е, че времето, прекарано на стенд-бай, е напълно пропиляно и непродуктивно. Като малък бонус аз самата трудно се понасям през тези месеци, просто защото не съм си "аз", а някакво далечно подобие и бледо копие. Дразня се от апатията, от склонността към драматизация, от липсата на жизнена енергия и раздразнителността си. Готова съм да се сърдя на приятелите си, че ми обръщат твърде малко внимание или не ме обгрижват достатъчно, което пък е напълно ок през останалата част от годината, когато съм с всичкия си и осъзнавам, че светът не се върти около мен и моята neediness. Изобщо, не бих искала да общувам със себе си през тези месеци, изплъзват ми се здравият разум и здравословната доза дистанцираност и съм си несимпатична, отегчителна и досадна... Някой има ли input какво друго бих могла да правя, освен да задрасквам дните на календара като затворник, излежаващ присъда...? Ако имате подобен проблем, как се справяте с него всяка година?
Споделете :) Аз отивам да гушкам бебето, че сигурно ей сега ще се събуди. Стана й навик сутрин да квичи и да се смее с глас, размахвайки ръчички и крачета, докато събуди дори съседите. Явно има някакъв Вселенски купон, на който не сме поканени. Татко й казва, че може би вижда ангели...
Saturday, October 25, 2008
Зазимяване
Monday, May 5, 2008
Всичко е наред
Не знам как/во се случи, но след първите седмици на психоза, предизвикана от професионалната ми деформация (7-ма седмица "ами ако няма сърдечен ритъм?"; 12-та седмица "ами ако е спряло да се развива?"; 18-та седмица "ами ако страда от генетично заболяване?" - yeah!), изведнъж ме обхвана такова спокойствие, каквото не съм изпитвала никога досега. Непрекъснато чувам други да се оплакват колко емоционални са станали, колко неуравновесени, колко избухливи, ревливи... а основната им цел в живота като че ли е да скъсят земните дни на мъжете си, защото не са им намерили ягоди с вкус на череши през януари... (Пример: "Снощи малко се поскарахме с мъжо, защото иска да ходи тая вечер в Най клуб с приятели ама се разбрахме.. той отива само ако днеска ми купи нов епилатор и се съгласи.. абе мъжка му работа..." 
В нашето семейство не се говори за тези неща (еле пък публично) - сякаш има опасност да ги урочасаме, да си изпросим наказание свише, да привлечем внимание... Кофти, ама аз от малка не се вписвам в рамките за дискретност, които трябваше да съблюдавам, за да не нарушавам душевния комфорт на другите. Еми хора - като сте си направили Овен с асцендент Лъв, какво очаквате? Никога не съм била в състояние да премълчавам, да преглъщам, да крия и да обвивам в тайнственост вътрешния си свят. И, разбира се, милиарди пъти съм се чувствала виновна за което, но то е по-силно от мен, кой може да се противопостави на порива на пролетта, кой може да каже на тревата да не никне, да дърветата да не се разлистват, на слънцето да не изгрява все по-рано и все по-тържествено. Кой може да устои на избликващата жизнена сила, на копнежа на живота по самия него... Съжалявам, че съм ви причинявала дискомфорт и ще продължавам да го правя, защото вие сте различни от мен (или аз съм различна от вас) - земни, въздушни и водни, особено последните твърде заети да опазят собствения си периметър, но аз съм ваше продължение, аз съм плът от плътта ви и вие имате нужда от мен и моето неразумно прекрачване на мярката и дръзко незачитане на граници, за да се затвори кръгът, за да бъде пълен цикълът на живота; аз съм по един своеобразен начин и ваш отдушник и ваше обновление, и ваше прераждане, да не кажа.
Та, отклоних се от темата, но темите са свързани и след толкова дълго мълчание се препират коя да бъде обговорена първа... Та, събудих се една хубава сутрин и разбрах, че нося живот в себе си и че всичко е наред, всичко е точно както и когато трябва да бъде, че съм се готвила достатъчно дълго и сега съм готова. Събудих се и усетих присъствието на онази тишина и онова спокойствие, които никога не съм имала, почувствах се свързана, цяла, не-сама, готова... без страх или колебание... усетих, че съм престанала "да стискам зъби" (буквално и преносно), че тялото ми е меко, отпуснато, лекичко заоблено, че напрежението се е изпарило и постоянното бърборене в главата ми - също. Усетих, че е тихо. И че нищо не нарушава тази тишина, независимо че животът си продължава и аз продължавам с него. Осъзнах, че от нищо нямам нужда и нищо друго не искам, освен да оставя нещата да бъдат такива, каквито са...
И след това няколко седмици живях в изумление от това усещане, как изобщо беше възможно и къде е било досега... И понеже на Земята всяка монета си има две страни, за да е монета, когато тишината се пренасити, започнах лекичко да се протягам навън, да искам да покажа, по някакъв начин да изразя чудото (!клише, ама...), да го споделя. Страшно много ми се иска, ако мога поне у една жена да посея вярата, че да носиш и да родиш дете не е някакво противоестевено случвано, свързано с жертването на собствената ти независимост, комфорт, красота или дори здраве. Да износиш и да родиш дете rocks :) То си е готов човек, много преди да можеш да го видиш или докоснеш. Бебка, например, има музикални предпочитания. По убедителни емпирични данни харесва Флойд повече от Металика, а най-много гласа на баща си :) Освен това:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.Халил Джубран - ,,Пророкът “
Толкоз засега... отивам да си разхождам червените обувки :)
Monday, April 30, 2007
Планът, ден първи
Мразя го, плана. Със същия плам, с който го мразех едно време. Но не мога да отрека, че си свърших всичката планирана работа за по-малко от планираното време. И сега се опитвам да претегля предимствата на добрата организация срещу недостатъците (главно наранено его). Мисля, че цял живот съм била заета главно с опити да се опълча на Сатурн. На всякакви видове авторитети, ограничения, норми и правила. помните ли онова филмче за овена, който се блъска ли, блъска в едно влакче. Докато влакчето отстъпва и излиза от релсите, за да стори път. Е, това е моят казус. Обичам да ми е трудно. В известен смисъл обичам да ме боли (главата). Макар да не отвежда никъде, макар да не решава нищо, това е моят стереотип. Дава ми бонуса на това да се чувствам силна и едновременно с това няма опасност наистина да успея. Не съм свикнала да успявам, нямам опит с това. Предпочитам да се движа в познатото пространство на предначертаната загуба. Никой не може да каже, че не се боря (дори с влакове). И никой не може да ме обвини, че не съм успяла да се преборя (с влака). Понеже в живия живот не е... като по филмчетата.
Планът ме напряга, ставам непоносима. симптом на естественото човешко съпротивление против промяната. Вчера си припомнях какво пише Лиз Грийн за Сатурн в огнените домове и знаци:
Сатурн в огнените знаци и домове слага бариера между съзнателната личност и интуитивното възприятие на съзнанието, характерно за елемента огън. Това често довежда до загубата на вътрешното чувство за цел и смисъл на живота
Това е особено мъчително, когато по рождение посоката и целта винаги са ти били ясни.
Трябва обаче да се помни, че при всеки елемент Сатурн подчертава важността на разбирането и изживяването на същността и сферата на действие на този елемент.
Спомням си, че ми беше много трудно, когато четох за пръв път Лиз Грийн. сега внезапно нямам въпросителни. Същността и сферата на действие на елемента огън е свързана с
функцията на интуицията. Огънят се асоциира с духа, енергията, първичния извор на живота и съзнанието. (...) На човешко, индивидуално ниво огненото самосъзнание се проявява в страстното желание на Овена да постига и открива, в удоволствието на Лъва да твори и обича (...) Разположеният в елемента огън Сатурн често е съпроводен от отчаяние и чувство за безплодност.
Можете ли да си представите колко мъчително е за един АЦ Лъв чувството за безплодност? Творчеството е начин за себеизразяване. Възпроизвеждане на себе си. А за Овена - загубата на посока, която по дифолт е "напред и нагоре"? Това е равносилно на загуба на смисъл. Пресъхване на жилката на живота. Не мога да си представя нищо по-страшно. Нищо, което да изисква повече реални действия от моя страна. Свикнала съм да действам, за да отбия номера. Но в този сучай не мога да си го позволя.
Ако напротив - тълкуваме конкретното положение като предизвикателство, чрез което с усилие и развитие на интуицията човекът може да се приближи до разбирането на своята истинска природа и роля по отношение на живота въобше, съчетано с унищожение или отстраняване на онези ценности, които са вече непотребни или се базират на илюзии, тогава той би могъл да се възползва от собствените си възможности и да развие онези аспекти от темперамента си, чрез които - символично - се добива златото на алхимиците.
Звучи добре, м? Манията ми за контрол винаги е побеждавала интуицията ми. И тази тактика винаги се е оказвала губеща в последна сметка. Сега Сатурн ми се поднася на тепсия. Трябва да съм луда, за да не се възползвам от този шанс. И по-голям мазохист, отколкото съм, в крайна сметка. Трудно ми е още да се отърся от усещането, че изневерявам на себе си, но каква е тази представа за "себе си", с която се идентифицирам и не ми ли прави тя лоша услуга... в повечето случаи...
Този път аз ще съм тази, която ще се отмести от релсите.
(И няма да го смятам за поражение.)
Имам план. Не ми харесва. Но ще го следвам.
Monday, January 29, 2007
Новолуние
Първото новолуние на новата година съвпадна по градус с Луната ми в Козирог. 29-ти, сиреч "критичен". Сатурн ми транзитира асцендента, а аз се чудя какво ми става. Нептун ми транзитира десцендента и аз се чудя какво ми става :) Изобщо, голямо чудене пада.Новолунието е време да преразгледаме поетите отговорности и да поставим основата на нови намерения, планове и цели.
Тъй като съм една червена шапчица и проспах самото новолуние, нищо не пречи да го направя сега, все пак още сме в тази вибрация (до следващото новолуние). Нищо не пречи да си седна на д-то и да разбера какво искам и как го искам, вместо да мрънкам, че животът все ми изпраща неща, които не съм поръчвала. Защо нещата трябва да са трудни, ако могат да са лесни? Защо Марс трябва да предизвиква Сатурн като младо пале баща си, а знае, че не може да си понесе достойно последствията...
Миленка ме светна, че не мога да си разреша централната опозиция в хороскопа, ако дърпам ту от единия, ту от другия край. Било като с ластик, като го опъваш от двата края, най-много да се скъса. Хитрият начин бил да разтвориш ластика така, че да се получи четириъгълник, така опозицията ще изгуби от напрежението си. А за да получиш тази фигура, трябва да включиш напречната ос на опозициите... ох, май не мога да го обясня, но представете си го така - моята опозиция е по 3-9 дом. За да я овладея, трябва да използвам тази, която образува прав ъгъл към нея, т.е. 6-12. Айде една картинка, за да е по-нагледно.
И - каква изненада! - новолунието ми се пада именно в 6ти дом.
Какви изводи да си направим? Може би някои от следните...
This New Moon we focus our energies and are concerned with setting realistic boundaries and limits while permitting others to learn and experience the consequences of their choices.
“Goddess grant me the serenity to accept the things I cannot change; courage to change the things I can; and wisdom to know the difference”
The above is an appropriate Capricorn quote
And…to remember that “control is an illusion.”
Тук наистина има много мегдан за размисъл. За разлика от оста 3-9, която е най-вече интелектуална, оста 6-12 е много по-практична. Тя е свързана с правене, както и самият Козирог, който е формиращ знак. Когато живея по опозицията Юпитер и Сатурн vs. Слънце, Марс и Венера, винаги се разкъсвам между "духовните" представи, които имам за себе си и живота (по 9-ти) и Сатурн, който всячески се опитва да ми каже GIRL, GET REAL!!! Обаче аз много знам и всичко е под контрол, нали така :) Ха-ха, мисля, че не съм чувала нищо по-смешно наскоро!
И така, какво да направя... to get real... Мунданната опозиция на Сатурн и Нептун ме принуждава да преразгледам "идеалите" си и да се конфронтирам с реалността. Обаче човек не се конфронтира с реалността ментално, а живеейки я. Докато позволявам на опозицията да ме разкъсва, рискувам или да седя и да гледам в точка, парализирана от Сатурн или да се хвърлям в битка с всяка вятърна мелница, изпречила ми се на пътя. И двете всъщност са еднакво неефективни. За да постигна развитието, което твърдя, че толкова желая, трябва да сляза на Земята. Трябва да преживея истината и да й позволя да влезе в мен, а не да я теоретизирам на академично ниво. Трябва да се отворя, трябва да преодолея страховете си, трябва да рискувам, трябва да си призная правото на опити - и на грешки. Трябва да поискам да се уча от грешките си. Страхът от провал парализира. Желанието за съвършенство парализира. Трябва да разбера коя съм аз, а не да се вкопчвам в представата за това коя съм. Толкова съм се задръстила с мненията на другите за моя живот, че вече не мога да различа собственото си мнение сред гласовете в главата ми. Ако това не е шизофрения... Трябва да работя (6-ти), трябва да допусна истинското страдание (12-ти), а не моето си, интелектуализирано. И този път трябва да приема, че трябва, колкото и да не ми харесва. Марс не харесва Сатурн, Сатурн не харесва Марс. А пък аз се изморих и от двамата.
Ние наистина живеем картите си, без да се усещаме. Какво е анестезиологията (6-ти), ако не работа с болката (12-ти)? И защо знам неща, които не прилагам на практика? Ей такива въпроси повдига това новолуние и добре, че още е останало нещо будно в мен, което да ги види...
Capricorn is a time of manifesting: maturity, building career, integrity, building blocks and structure for goals, responsibility, opportunities, recognition, healthy boundaries, self-discipline, right-work, success and patience.
Търпение, хм. Вместо импулсивното, детско, марсово желание всичко да стане тутакси и веднага, ако може още вчера и на всяка цена!
A: What is my weakness?
B: You can't look at something that's broke without having to fix it.
A: Why is that a weakness?
B: It makes you do things you don't wanna do.
Знам, че стана много и разхвърляно, но така ми идват нещата... и в заключение...
терапия на болката
неврони трансмитери ендорфини
видове
остра хронична фантомна
последната е болка от отсъствие
лекуваме я
с аналгетици опиоиди
деривати на морфина
опияняваме я
обгазяваме я
приспиваме я
купих си учебник
и се уча да ви махам болката
с ръцете си
waxing, gibbous moon, age: 10 j days
23 degrees Gemini
