Once upon a time in ГеДеРе

Таралежките в коментарите към предния пост и Бу ми напомниха следната историйка:

Коледа 1988 г., Източен Берлин
Иван е болен и баща ми бива изпратен за лимони, за бабини лекове. В близкия "плод-зеленчук" са докарали банани за Коледа и опашката се вие на стотина метра отпред. Пред него се е наредило къдраво цветнокожо хлапенце (така ли е политикъли коректно да се каже?), което едва стърчи два пръста над щанда, когато му идва редът.

Тук е мястото за лиричното отклонение. Трябва да кажем, че гедереецът, воден от силно чувство за солидарност и социална отговорност (трябва да стигне за всички), не пазарува банани на килограм, а само по един банан за всеки член от семейството си и най-много общо пет. Те и досега са си такива, купуват по 3 домата, 4 шайби шунка и т.н.

Та, идва ред на дребосъчето, то се изправя на пръсти и казва: "Една щайга банани, моля!", при което зениците на продавачката внезапно се разширяват, а през тълпата преминава възмутено и шокиран шепот. В този момент отнякъде се появява майката, която оглежда бананите с око на познавач, коментира, че те и без това са презрели вече и снизходително заявява: "Добре де, дайте ми 20." И понеже няма писано правило за допустимата бройказ, които можеш да закупиш, получва 20 банана от разтреперената магазинерка и триумфално се оттегля пред изумените погледи на стотина гедерейци, които започват трескаво да броят колко души има пред тях на опашката и да пресмятат дали бананите ще стигнат до тях :)

Продавачката тъкмо се е посъвзела от шока и любезно пита татко ми какво ще желае, когато той, тъй като никога досега не е пазарувал лимони и освен това е свикнал да мисли мащабно (ние сме голямо семейство), отговаря, "на око" и с апломб: "ПЕТ КОЛИГРАМА ЛИМОНИ, МОЛЯ."

Майка ми твърди, че се е прибрал с една кофа лимони, половината от които са мухлясали в крайна сметка, защото не сме успели да ги употребим. Не искам и да си представям разрушителните последствия от този ден върху чувството за социална справедливост на присъстващите другари гедерейци.
По същата причина (свикнала съм да мисля мащабно за храна :)) тази вечер сготвих (за нас двамата) една бака леща, която може да изхрани половин армейски полк. Добре, че П. не отказва да яде два (три, четири, пет) пъти едно и също нещо :))

Защо III

• Е. живее във Великобритания. В момента гостува временно с малката си дъщеричка (тя е френд-ка на Марулката) на родителите си във Варна: "Сега да ви разкажа вчера как се изнервих... Майка ми имаше рожден ден. Отива тя да разхожда беба, а аз използвам времето да отскоча до кварталната парфюмерия, за да й купя някакъв подарък. Влизам и питам ‘Може ли да помириша онзи парфюм?’ (посочвам го), а жената зад щанда ми казва ‘Ами не! Само през дупката може!’. Аз , опитвам да помириша нещо през дупката, ама нищо не се усеща. И така пробваме и другите ‘дупки’ – абе не става! Казвам ‘Вижте какво, аз обещавам да купя парфюм от вас и със сигурност ще е над 50 лева. Моля ви, дайте да помириша нещо защото не мога да купя парфюм без да знам как мирише!’. Тя ми казва ‘Ами запомнете какви имам и идете да ги помиришете някъде другаде, а после се върнете’... аз и продължавам да я убеждавам, че ако отида някъде другаде няма да се върна. Накрая свършваме с класическото: ‘Абе госпожо, какво ще стане ако всички почнат да искат да миришат парфюмите?!’... е, бясна бях и на една крачка да я напсувам и да си тръгна, ама имах само 15 минути... и в крайна сметка купих парфюм ‘по спомени’... Просто класика!!!"
• Защо в България всички продавачки се държат, все едно притежават стоката в магазина, в който работят? (Относително пресен пример: Гледам бебешки магазин с изложени колички и креватчета и решавам да вляза да се огледам. Тутакси ме накацат две лели да ме питат какво търся и на каква цена. Споменавам марка колички среден клас и виждам как също толкова внезапно губят интерес. Репликата е: "Оооо, госпожо, ние тук продаваме само високо качество!", казана с тон, сякаш възнамерявам да си возя детето в кашон на колела ;))
  

Защо I

• Защо по традиция в България "книжарница" се нарича място, в което се продават не книги, а карирани тетрадки и евтини сувенири-ключодържатели? (Припомням си потреса, който преживяхме с Полина, когато преди две години попаднахме в Сопот и вместо книжарница открихме само множество такива магазинчета. Откъде купуват тези хора книгите си?)
• Защо повечето лелки-магазинерки много настояват да ти приберат покупките в найлонова торбичка, въпреки че си носиш платнена и ги предупреждаваш овреме? (И понеже съм плаха, вече няколко пъти си тръгвам с омразното пликче, вместо да вдигна скандал...)
• Защо внезапно се превръщаш в "ама, госпожА", когато не искаш да купиш нещо, защото не е точно това, което търсиш, скъпо е или чисто и просто не ти харесва?
• Защо всеки е специалист по всичко и най-вече по отглеждането на чужди деца? (Редовно търпя коментари, че на блажено спящото ми в слинга бебе му е горещо/студено/тясно/неудобно, че ще си изкривя гърба така (или нейния), че трябва да свиква да седи в количката, че "ще видя аз като порасне и започне да ме разиграва", а наскоро една майка в кварталната градинка дори предположи (out of the blue), че ми е малко кърмата и не е зле да пия лактогенен чай... Аз ли изглеждам толкова безпомощна или защо привличам всички експерти да ми дават акъли?)