Saturday, February 2, 2008

Random thoughts on random things

Татко ми ме пита онзи ден: "Какво правиш по цял ден?", аз се смея и отговарям: "Ям и спя."
Леле, голям бабет съм станала.
П. казва, че съм като животинче - събуждам се и съм гладна, после ми се доспива, после отначало. Направо не знам като тръгна пак на работа как ще ставам всяка божа сутрин в 6:00. Оня ден се лангърках с кола от единия край на София до другия и накрая се изповръщах в градинката пред блока :) Представям си, ако ми се наложи да ползвам автобус.
Въобще, веселба.
Видяхте ли го бебето колко грозно е станало, с тия тънки крачета. Миналата седмица ми харесваше повече :)

Мисля ги разни дълбокомислени постове, ама като тръгна да пиша, ми се доспива. И после не са актуални вече. Например за новата концепция на Капитал Лайт. Голяма досада, малко за четене. Претенциозен. 'Що така и не се научихме, че едно нещо като е хубаво, няма нужда да го разбутваме. И едно-то така го развалиха, по същия начин. Ама за Лайт-а. Рубриката "Лицето" ми харесва. Останалото е много шум за нищо. Много реклама, малко качествен текст, който да те накара да се изкефиш, че някой толкова много го бива да пише, че само заради това ще прочетеш нещо, което принципно изобщо не те интересува. И дето вика Биса, те ли ще ме учат кой е Йовко? И препратките, че еди-кой-си, и той имал блог.

И аз имам блог. Що ли го държа? Едно време смятах, че ме бива с думите. Че имам какво да кажа. Че мога да го кажа по начин, който да накара някого да ахне. Оказа се, че белетристична дарба нямам, а поетичната ми е от дъжд на вятър. Затова пък животът ми изобилства от драматизъм ;) Пък драматизмът веднага те слага в категория "мило дневниче". Живея в свят на информационно затъмнение. Не отстоявам общественозначими каузи. Не ми се пише за децата от Могилино, макар че смятам, че Яна е герой и шапка ù свалям на нея и на целия екип. Не знам кой идва тук да чете и какво намира. За мен това място няма концепция и малко страдам от което. Толкоз мога обаче. Плюс наложените табута - личното и служебното. Може би когато създавах този блог, ексхибиционистът в мен беше много по-жив и жаден за погледи. Напоследък се наблюдава обратно развитие, към интроверта. И все пак - още съм тук. Отново съм тук. С разхвърляни мисли без значение за никого, освен за мен. Нямам Гуугъл аналитикс, не си знам статистиките. Броят на привлечените погледи живо не ме вълнува. Обаче в някои съботни вечери живо държа да споделя 11-седмичното си бременно коремче с целия интернет. Що пък не :)

Въх. Не става.
Затова пък снимах подаръка на Ани, която в момента си празнува рождения ден на две крачки от нас, а пък баба ви Яна само като си помисли за многото хора и цигарите и small-talk-a и се отказа да ходи.


Обаче, А., обичам те. Обещавам, че няма да мутирам в някоя ужасно вманиачена родителка, която говори за отрочето си в първо лице множествено число, излиза само в парка и пие само минерална вода. Обаче истината е, че това не беше предвидено. Това усещане, че в теб живее някой, който те командва "спи" и "яж" и причинява пространствено оглупяване :) Добрата новина е, че трае само девет месеца.

Лошата е, че после тепърва ще му мислим ;)

Конкурс на ГЛОСИ

Статут и правилник
на ежемесечния конкурс на Форум за литература и хора "ГЛОСИ"

Конкурсът е ежемесечен.
Текстовете за всяка месечна сесия (през 2008-ма година ще се проведат 11 сесии, считано от 1-ви февруари) се приемат от 1-во до 20-то число на текущия месец.
Няма ограничение за възраст на участниците.
Конкурсът е за поезия и кратка проза (до 3600 знака).
Всеки участник може да участва с до 5 - непубликувани на "хартиен носител" или в eлектронно списание или книга, които имат присъден идентификатор (ISSN или ISBN) - произведения във всяка месечна сесия.
Текстовете се изпращат на адрес glosi@bgland.net. Всяко писмо трябва да съдържа трите имена на автора и телефонен номер за контакт. Текстовете, участващи в конкурса, се прилагат като "прикачен" файл във формат .doc или .rtf.
Текстовете се публикуват в специално създаден под-форум на "ГЛОСИ" под "входящ номер" - името на автора е тайна за гласуващите, ще бъде известно само на администратора на конкурса и ще бъде обявено само в случаите на спечелване на награда.
За всеки текст имат право да гласуват само членовете на Форум за литература и хора "ГЛОСИ". Първият етап на гласуването приключва на 25-то число от текущия месец. От 26-то число до края на месеца - ако има необходимост - се гласува отново за произведения, оглавили класацията с равен или по-малък от три точки резултат.
За всяка месечна сесия се присъжда една първа награда от 100 (сто) лева и три лауреатски звания с възможност за публикация в Тримесечник за литература "ГЛОСИ".

Забележки:
1. Изпращането на e-mail на посочения адрес се счита за съгласие с договорни условия, в които изпращачът с акта на изпращането и съдържанието на писмото е декларирал своята идентичност, а получателят се е задължил да не преотстъпва получените лични данни на трети лица при никакви условия, с изключение на правото да оповести името на победителя и лауреатите на конкурса.

2. Членовете на Форум за литература и хора "ГЛОСИ" нямат право на участие в конкурса.

3. Администраторът на конкурса си запазва правото да не допусне до него и не публикува текстове, нарушаващи конституционни или етични норми, както и такива, които не покриват нормите за литературна (и езикова) грамотност на "ниво" 8-ми клас на СОУ.


Официалната публикция на условията е на този адрес: http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=1415.0

Sunday, January 13, 2008

Лека нощ, да спиш в кош

Снощи си легнах в 20:40. Сложих си будилник, за да гледам Alias в 23 ч., ама като се раззвъня, просто го изключих и продължих да спинкам. Сутринта се размърдахме към 7, за да изпратя Пух в командировка, в 10 отидох (по домашни дрехи) да се запася с нещо за хапване и към 11 пак заспах. И така - до 3 следобед. Добре, че докторът ми е готин и съм в болнични, иначе не знам как бих се справила в клиниката.

По БНТ в момента дават "Одисеята на живота" - показват вътреутробни снимки (е, компютърна анимация) на бебета, а довечера че ще дават "Маймуни през зимата".

Видяхте ли бебето в сайдбар-а колко е смешно, тлъстичко такова. Аз си го гледам, сякаш е истинското и от време на време казвам на Пух: "Ела, ела да видиш какво прави." Той си знае, че съм люха. Притеснявам се, защото следващият преглед е чак след месец, а като виден контрол-фрийк искам непрекъснато да знам какво е това, дето се случва там в тялото ми и дали всичко е "по план".

Спомням си като малка колко бях смела. Майка ми непрекъснато се караше на баща ми, че ни подстрекава да правим безрасъдни неща. На 4-годишна възраст прескачах балконите на блока в Ловеч, за да отида у съседите. На 13 редовно плувах толкова навътре в морето, че майка ми стоеше на плажа с бинокъл да ме следи.

Не знам кога съм станала толкова тревожна... Винаги първата ми мисъл е за най-лошото. После си казвам не, не, не, cancel, delete, това не съм си го помислила. И започвам да се пазаря с Господ. Господи, не ме слушай какви ги приказвам, аз съм луда калинка. не ми позволявай да оплескам нещата с глупави мисли. Понеже всъщност вярвам, че с мислите си можем да влияем върху нещата от живота - за добро или лошо. Не знам как го правят позитивно мислещите, дали им идва отвътре или като мен непрекъснато се дебнат.



Не знам дали сте гледали The Secret, може да се дръпне от колибката. Личното ми мнение е, че е доста... досаден :) Обаче работи. Срещнах през лятото един приятел в трамвая - от 300 метра сияе. Той винаги си е бил свежар, това обаче надхвърляше представите ми за допустимо щастие ;) Питах го какво се е случило, а той каза, че този филм е обърнал живота му. Всичко, което поискал, се случвало, при това без всякакви усложнения. Може би трябва да се опита, с риск да добия подобно дебилна усмивка ;) Може би е за предпочитане пред постоянния страх, че нещо може да се обърка...

Monday, January 7, 2008

Приятно ми е да се запознаем :)


Аз съм дълъг 12 мм и вече си имам сърдечна дейност, мънички ръчички и краченца :)
Освен това мама е напълняла 3 кг, а това е малко множко и минава на диета от кивита и портокали.
А сега ще идем да поспим, понеже това ни е любимото занимание напоследък...

Sunday, January 6, 2008

The Larkin Step

Намерих това съвсем случайно на youtube и не мога да спра да го слушам.

Tuesday, January 1, 2008

Щастлива Нова Година :)

Бъркайте в купата с шарените късмети на Ани:

http://lucks.hit.bg/


Нищо, че някой живее напред във времето... :)

Monday, December 31, 2007

Хормонално недоразумение

It's my middle name. Спи ми се. Непрекъснато. Когато не ми се спи, ми се повдига. През останалото време ме боли глава :)

Може би това ще помогне.

In other news, растем, но не дебелеем :) Засега.

Щастлива нова година, y'all :)

Saturday, December 22, 2007

Наистина :)

Това не е нашето бебе, но е абсолютно същото, което видях на видеозона в четвъртък. И освен това изобщо не е бебе, а плоден сак в 4-5 г.с. Бебето още е прекалено мъничко, за да се види.
Аз съм абсолютно луда. За всеобщо забавление д-р Петкова смята, че бебето й (което вероятно в момента се състои от 12 клетки, или някъде там) ще изпадне, ако кихне. Освен това ако няма кой да ме спре, ще си правя тестове сутрин, обед и вечер, за да съм сигурна, че още е там, а не е изчезнало някъде.
Иначе съм добре ;)
Само се чудя дали това странно усещане всъщност е гадене или зверски глад :) Добро дете съм, пия си витамините, слагам си маска в отделението, за да не лепна някой гаден вирус, почти не пуша и се радвам на живота. I'll keep you posted :)

Monday, December 17, 2007

Изненадаааааа!

Скрол даун до долния край на сайдбар-а (ебаси българският!) вдясно и... ВИЖТЕ САМИ!!!

:) :) :)

Friday, December 14, 2007

Cookies & Milk

Бисквити с мляко –
опит да подсладя
отдавна прегорели празници.
От лепкавата сладост ми призлява.

Wednesday, November 21, 2007

Отвъд острия ръб на мълчанието

Отвъд острия ръб на мълчанието
и все по-навътре -
Фата моргана.
Брегът се отдръпва.

Смело се давя на плиткото.

Monday, November 19, 2007

"ГЛОСИ"-празник на Международния панаир на книгата в НДК

На 9 декември, от 15 до 17 часа, в рамките на културната програма на Международния панаир на Книгата (НДК - 05-09 декември 2007 г.), във фоайе "Запад" на 3 етаж, сте (прелюбезно) поканени за гости и участници в литературния "ГЛОСИ"-празник. В програмата: премиера на книгата на Мария Тодорова "Кратки пространства", софийска премиера на "Небе и други герои" на Нели Добринова, софийска премиера на първия брой ("ЕСЕН'07") на тримесечника за литература "ГЛОСИ", софийска премиера на тетралогията ( Усмивчица) "Четири" на Валентин Дишев, представяния на нови и вече помъдрели книги на наши приятели... Усмивчица

Щандът на издателство "АРС", на който тези книги ще бъдат представяни (и продавани Усмивчица) за целия период на панаира (05-09.12.07) е № 99, на 3 етаж (и е 3 квадратни метра Усмивчица).

Friday, November 16, 2007

Поверие

Бавно
никне мракът
във небето
и разцъфва
в звезден дъжд
на върха на високосно лято.

Хората,
по-ниски от тревите,
шепнат на децата си,
че Господ
прави
бебета.

Monday, November 12, 2007

У дзи*

Понякога
дъхът ми
си свлича сетивата
и тръгва да пътува
бос,
но не на Изток,
а навътре.

----------------------------
*У дзи - Великата пустота


Но много повече ми се иска да ви покажа стихът на Левена, от който тръгна всичко:

У дзи*

Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Водата
разчита следите им –
покрив на къщичка,
вярна посока,
нямане.

-------------
*Безпределна празнота

Saturday, November 3, 2007

Разни работи

Сигурно от преумората, ама трябва да се отърва от разни мисли, преди да заспя блажено. Като никога съм социално развълнувана, да не кажа яхнала метлата.

На работа в момента е ужас, гарниран с малки ужасийки. Не смятам да навлизам в подробности, но след нощ като изминалата, ми се случи следното, което кара дори мен (а това е почти изумително), да се чудя какво правя в тази държава. А помните колко много искам да живея тук и очевидно на какви компромиси съм готова.

Връщах се сутринта от КОШМАРНО нощно, единствената ми мисъл беше да се добера до дома, да изпуша една цигара и да капитулирам. Ама за има-няма километър, никой таксиджия не иска да ме вземе. На спирката - билети? - няма. Виждам, че идва съответният автобус, качавам се, питам шофьора за билет - няма. Минава контрола. Иска ми билет. Аз подавам десет лева. "Ама билетчето ще ви струва седем лева", ми казват. "Знам", отвъръщам. "Нямаше билети." Два пъти. Никаква реакция. "Имате ли левче, да ви върна 4?" Хората ме гледат странно. Никой нищо не казва. Нямам сили да се разправям, щото от стрес и умора ей сега ще ревна. Кому да обяснявам, че съм стояла права и съм сновала между тежко болни деца цяла нощ и ако не се добера до леглото до 10 минути, ще загина? И кому да обяснявам, че не съм виновна, че билети не се продават на съответните места? Не ми е за седемте лева, често си хващам таксита за повече, за да избегна градския транспорт. Обаче ми е обидно. И слязох, и ревнах. Толкоз.

Реших да го разкажа само, защото Яна е писала тука за хайките контрольори, които отново са плъзнали. Аз нямам излишни сили да водя загубени битки. Нямам сили да обяснявам на непознати, че съм "от добрите". Нямам сили да понасям цялото това лицемерие и елементарна липса на човечност. Защото, недай Боже, детето на всеки един може да попадне при мен, и аз тогава какво да кажа? Че основната ми заплата е 350 лева и съм си я изработила сигурно още в първите два часа на дежурството? А същият този шофьор, дето не се е погрижил да има билети, получава, колко? 1200 ли им направиха заплатите? Само дето преди известно време почти не набих един баща (по размери два пъти колкото мене), задето се опитваше да ми бутне 100 лв. в джоба, за да гарантира, че ще се погрижа за детето му. Благодаря, няма нужда. Аз знам какво съм учила, знам какви перспективи имам и съзнателно съм избрала да живея и да работя тука. Никой не ме е карал насила. Значи - съзнателно съм се съгласила на съответните задължения и отговорности и няма място за повече коментари. И съответно ще дам най-доброто от себе си, ще опитам даже невъзможното, за да се чувстват тези, които по един или друг начин зависят от мен, в добри ръце.

Има неща, с които компромиси не биват. И тук - плавен преход към все още вихрещата се учителска стачка. Новини и вестници обикновено не фигурират в ежедневието ми. От една страна изпитвам лека погнуса, от друга страна - признавам - в синкавата мъгла на собствената реалност е доста по-уютно, и от трета страна - кога? До мене има една купчина ненаписани епикризи на деца, изписани преди месец и една тухла от 3000 страници, чисто нов американски учебник по педиатрия, за който наш'те дадоха половин заплата, който също мене чака. Но както и да е. От време на време все пак долавям по нещо, когато в сестринската върви телевизорът. Пък и имам приятели учители. Низвергнати, защото са се "обърнали против гилдията", понеже отказват да стачкуват и да оставят 6-годишните си първолаци у дома (може би сами, понеже няма кой да ги гледа) да чакат Годо. И ми се гади лекичко, само като си помисля. Пироговчани стачкуваха. А такива истории мога да ви разкажа за медицинското обслужване там, че ще ви настръхнат косите. Ми, като си ставал лекар или учител, да си мислил. Или си готов да даваш (независимо какво получаваш), или не ти е там мястото.

Да, разбира се, че не смятам заплащането за справедливо за труда, който полагаме. Ама не по този начин. Алекс много добре го е казала. Преди да искаш каквото и да е било, трябва да си изряден и ненакърним. Иначе е фарс някакъв. Понеже, знаете ли, аз не вярвам, че на някои хора и 3000 лв. да им дават, те ще променят отношението и ангажимента си. И щом сме допуснали подобни "професионалисти" в системата, ще му берем гайлето, докато намерим начин да ги отстраним един по един. Иначе ще отгледаме поколения по свой образ и подобие. И никой няма да ни е виновен, че децата ни вече не четат книги, понеже когато е трябвало да се научат, не е имало кой да ги научи. Примерно. И никой няма да ни е виновен, че се лутаме с децата си по доктори, защото съответните вместо да си налягат парцалите и да четат публикации, са киснали по протести. И се пазят взаимно, а недай си Боже да си черната овца и да излизаш от строя. Ще ти се стъжни животът.

Толкоз от мен. Гневно и разпокъсано, без логически проследяема нишка, но мисля, че който може и иска да ме разбере, ще ме разбере. И аз не знам как да оправя света. Ама знам какво зависи от мене.

Wednesday, October 31, 2007

Меланхолия

Отиде си лятото -
дългокрако
и миглесто,
умори се морето
да го разплискваме
и спусна сини кепенци.

Останаха само
чардаците
за късна среща,
нещо старо, нещо ново,
нещо синьо
и приятел назаем.

=========================

Това стихотворение получи последни, но много ефективни натъмънявания благодарение на приятелския колектив на ГЛОСИ :)

Wednesday, October 24, 2007

Лаконичен монолог на раздялата

Не биваше да събирате
толкова много чудовища
в една постеля.

Sunday, October 21, 2007

~*~

Когато няма друг,
и няма друго,
морето ще отстъпи бреговете си,
луната ще отвърне поглед,
ще секне приливът,
разкривайки убежището
на две големи, грозни риби -
последните представители на вида си,
ще пада сняг
в посока -
към небето,
ще посинее въздухът
във спазъм
от ненадейното разголване
на самотата,
и след това ще бъде
малко
тихо.

Ще спи Вселената,
за да забрави.

Monday, October 15, 2007

°°°

Трябва първо да ни завие пръстта.
Да наметне земята отгоре
пъстър юрган
от кленова шума.
Да паднат кестените.
Да се съблекат акациите,
за да ни стоплят,
когато няма друго.
Трябва сълзите да се върнат
на небето
по бавния път на водата.
Да забравим всичко,
в което сме вярвали.
Да научим езика
на дъждовните червеи.
Да нахраним с плътта си
зеленото бъдеще на тревите.
И да мълчим
до преливане.

Тогава
ще дойде
първата неделя
след първото пълнолуние
след пролетното равноденствие
и ще прогледнем в тъмното.

Няма
бързи начини
за възкръсване.

Monday, October 8, 2007

Без думи

















photo courtesy of Бистрето

Sunday, September 23, 2007

ничия земя

Или в пространствата помежду,
усещай същността си като мълния ~ Лакшманджоо


в пространството
помежду
не допускаме случайни грешки
всичко се свежда до
умението да приютиш жестовете
рано сутрин
когато територията на телата ни
е още ничия
и затова без никакво усилие
пристъпваме
оттатък зèниците

Saturday, September 22, 2007

Молитва

Да има Небеса.
Да слязат в мене,
когато съм достатъчно голяма
да ги износя и да ги зачена.
А мене вече
да ме няма,
няма.

Friday, September 21, 2007

Има едно място...

... създадено от човек, когото много обичам. Населявано от хора, които започвам да обичам. Или... населявано от думите на хора, които... Или...
Има го това място, където се случва да напомням, че предпочитам да съм Яна. Защото Бояна ми звучи почти като д-р Петкова ;) Във всеки случай, има го това място, където се раждат разни неща. Под пръстите на талантливи хора. Елате ни на гости. В ГЛОСИ :)

Wednesday, September 19, 2007

Пък аз съм влюбена

В съвършеното бебе. Най-красивото и синеоко дете на света. Най-чаровното, усмихващо се, малко, миниатюрно, перфектно същество. Което на крехката осем-месечна възраст вече си знае цената. И умира да разиграва мама с играта "аз ще изхвърлям от кревата, каквото ми попадне, а ти ще го миеш и ще ми го връщаш обратно".
Пу, пу, да не са му уроки. И Господ да им е на помощ на девойките :)
А сега, лека нощ :)

Sunday, September 16, 2007

Обет за мълчание

Отглеждам
Вавилонска рибка
да ви превежда
синьото
в очите ми.