pick a word

тъй като страдам от тотална дезориентация, мисля, че думата тази година ще бъде exploration - да изследвам собствените си потребности, да изследвам света през очите на дете, любопитно, несковано от концепции, непознало клишета, забравило болката от падането секунди след самото падане, готово да стане и да хукне отново. да изследвам познатото, за да го изпълня с нов смисъл, мой смисъл, а не заучен и прочетен в книгите, да изследвам непознатото, за да го вкуся, да го допусна, да се разширя. това ще бъде годината, в която ще давам всичко от себе си, в която ще поемам всички рискове (оу май год, какво си пожелавам!), които ми се изпречат на пътя, в която няма да се щадя, няма да се пазя, няма да се оплаквам, а ще бъда будна за възможностите. това ще бъде годината, в която ще забравя, че имам мания за контрол и ще позволя на нещата да се случват чрез мен, а не въпреки мен (защото така боли много повече)... годината, в която няма да се бъркам с въздесъщото си всезнание в нещата на живота, който, както знаем поне от Камасутра насам, "винаги е прав". това ще бъде годината, в която ще бъда това, което поискам да бъда и ще нося отговорност за последствията. това ще бъде годината, в която ще си купя фотоапарат :) и ще се науча да виждам...

"be patient toward all that is unsolved in your heart and try to love the questions themselves like locked rooms and like books that are written in a foreign tongue. do not seek the answers, which cannot be given you because you would not be able to live them. and the point is, to live everything. live the questions now. perharps you will find them gradually, without noticing it, and live along some distant day into the answer."

- Rainer Maria Rilke, Letters to a young poet

намерено 2

• I hope you will get out & let stories happen to you, & that you will work them & water them with your blood and tears & laughter until they bloom, 'till you yourself burst into bloom. - Clarissa Pinkola Estes via Jen Lemen
  

• Is your God edible?

• San Miguel de Allende - it's pure colour!
  

• Today is Today, daily zen във фотографии

• Дипломните работи на Ани (и всичко останало)

• Мара на "Цар Иван Асен", където се запознах с Бистра и отново си пролича фундаменталната разлика между Овена и Козирога, между огъня и земята. Надявам се, че моята експанзивност няма да помрачи красивата ни среща...

• Lunabar - програмка, която показва фазита на луната и нейното движение в реално време долу в трейбар-а. Много е симпатична.

• Астрокъща "Консулт", нашата прекрасна Ваня, която е в състояние да ти съобщи вселенската гадост с 34-каратова усмивка and in the end it all makes perfect sense...

• Guess How Much I Love You - кажете на някого, че го обичате :)

• Златна Костова! Не можеш да не я обичаш...
  

Новолуние

Първото новолуние на новата година съвпадна по градус с Луната ми в Козирог. 29-ти, сиреч "критичен". Сатурн ми транзитира асцендента, а аз се чудя какво ми става. Нептун ми транзитира десцендента и аз се чудя какво ми става :) Изобщо, голямо чудене пада.

Новолунието е време да преразгледаме поетите отговорности и да поставим основата на нови намерения, планове и цели.

Тъй като съм една червена шапчица и проспах самото новолуние, нищо не пречи да го направя сега, все пак още сме в тази вибрация (до следващото новолуние). Нищо не пречи да си седна на д-то и да разбера какво искам и как го искам, вместо да мрънкам, че животът все ми изпраща неща, които не съм поръчвала. Защо нещата трябва да са трудни, ако могат да са лесни? Защо Марс трябва да предизвиква Сатурн като младо пале баща си, а знае, че не може да си понесе достойно последствията...

Миленка ме светна, че не мога да си разреша централната опозиция в хороскопа, ако дърпам ту от единия, ту от другия край. Било като с ластик, като го опъваш от двата края, най-много да се скъса. Хитрият начин бил да разтвориш ластика така, че да се получи четириъгълник, така опозицията ще изгуби от напрежението си. А за да получиш тази фигура, трябва да включиш напречната ос на опозициите... ох, май не мога да го обясня, но представете си го така - моята опозиция е по 3-9 дом. За да я овладея, трябва да използвам тази, която образува прав ъгъл към нея, т.е. 6-12. Айде една картинка, за да е по-нагледно.

И - каква изненада! - новолунието ми се пада именно в 6ти дом.
Какви изводи да си направим? Може би някои от следните...

This New Moon is at 29 degrees (considered a critical degree) where we need to become experts in understanding the higher levels of a sign (in this case Capricorn) before we can progress further. A higher expression of Capricorn would be concerned with discipline, honesty, authority and reaching full maturity while assuming full responsibility for our lives and not getting off our paths or detoured by what others have to say or what others think about us. When taking responsibility we cease from being martyrs, victims and rescuers and no longer give up our power to others.

This New Moon we focus our energies and are concerned with setting realistic boundaries and limits while permitting others to learn and experience the consequences of their choices.

“Goddess grant me the serenity to accept the things I cannot change; courage to change the things I can; and wisdom to know the difference”

The above is an appropriate Capricorn quote

And…to remember that “control is an illusion.”

via Lunarmusings, via Yolanda

Тук наистина има много мегдан за размисъл. За разлика от оста 3-9, която е най-вече интелектуална, оста 6-12 е много по-практична. Тя е свързана с правене, както и самият Козирог, който е формиращ знак. Когато живея по опозицията Юпитер и Сатурн vs. Слънце, Марс и Венера, винаги се разкъсвам между "духовните" представи, които имам за себе си и живота (по 9-ти) и Сатурн, който всячески се опитва да ми каже GIRL, GET REAL!!! Обаче аз много знам и всичко е под контрол, нали така :) Ха-ха, мисля, че не съм чувала нищо по-смешно наскоро!

И така, какво да направя... to get real... Мунданната опозиция на Сатурн и Нептун ме принуждава да преразгледам "идеалите" си и да се конфронтирам с реалността. Обаче човек не се конфронтира с реалността ментално, а живеейки я. Докато позволявам на опозицията да ме разкъсва, рискувам или да седя и да гледам в точка, парализирана от Сатурн или да се хвърлям в битка с всяка вятърна мелница, изпречила ми се на пътя. И двете всъщност са еднакво неефективни. За да постигна развитието, което твърдя, че толкова желая, трябва да сляза на Земята. Трябва да преживея истината и да й позволя да влезе в мен, а не да я теоретизирам на академично ниво. Трябва да се отворя, трябва да преодолея страховете си, трябва да рискувам, трябва да си призная правото на опити - и на грешки. Трябва да поискам да се уча от грешките си. Страхът от провал парализира. Желанието за съвършенство парализира. Трябва да разбера коя съм аз, а не да се вкопчвам в представата за това коя съм. Толкова съм се задръстила с мненията на другите за моя живот, че вече не мога да различа собственото си мнение сред гласовете в главата ми. Ако това не е шизофрения... Трябва да работя (6-ти), трябва да допусна истинското страдание (12-ти), а не моето си, интелектуализирано. И този път трябва да приема, че трябва, колкото и да не ми харесва. Марс не харесва Сатурн, Сатурн не харесва Марс. А пък аз се изморих и от двамата.

Ние наистина живеем картите си, без да се усещаме. Какво е анестезиологията (6-ти), ако не работа с болката (12-ти)? И защо знам неща, които не прилагам на практика? Ей такива въпроси повдига това новолуние и добре, че още е останало нещо будно в мен, което да ги види...

Capricorn is a time of releasing: the past, shame, doubt, guilt, isolation, control, righteousness, rigid fear of risk and denial.

Capricorn is a time of manifesting: maturity, building career, integrity, building blocks and structure for goals, responsibility, opportunities, recognition, healthy boundaries, self-discipline, right-work, success and patience.

Търпение, хм. Вместо импулсивното, детско, марсово желание всичко да стане тутакси и веднага, ако може още вчера и на всяка цена!

A: What is my weakness?
B: You can't look at something that's broke without having to fix it.
A: Why is that a weakness?
B: It makes you do things you don't wanna do.

Знам, че стана много и разхвърляно, но така ми идват нещата... и в заключение...

терапия на болката

изучаваме я
неврони трансмитери ендорфини
видове
остра хронична фантомна
последната е болка от отсъствие
лекуваме я
с аналгетици опиоиди
деривати на морфина
опияняваме я
обгазяваме я
приспиваме я

купих си учебник
и се уча да ви махам болката
с ръцете си

waxing, gibbous moon, age: 10 j days
23 degrees Gemini

Death, be not proud

Death, be not proud, though some have called thee
Mighty and dreadful, for thou art not so;
For those whom thou think'st thou dost overthrow,
Die not, poor Death, nor yet canst thou kill me.
From rest and sleep, which but thy pictures be,
Much pleasure; then from thee much more must flow,
And soonest our best men with thee do go,
Rest of their bones, and soul's delivery.
Thou art slave to fate, chance, kings, and desperate men,
And dost with poison, war, and sickness dwell;
And poppy or charms can make us sleep as well
And better than thy stroke; why swell'st thou then?
One short sleep past, we wake eternally,
And death shall be no more; Death, thou shalt die.

- John Donne

Wit с Емма Томпсън

абстиненция

чудя се дали може да ме убие? абстиненцията от човешко докосване. да ме гушкат, да ми дават аз да гушкам. често и по много. сигурно наште са ме объркали, докато съм била малка. д-р Спок, авторитарно възпитание, алабализми. имиджът ми изисква никога да не казвам подобни неща, но се чувствам самотна. адски. freakin' lonely. не, че няма хора наоколо. просто няма някого, в когото да се завра. имиджът ми изисква също така да съм си самодостатъчна. само че за кой ли път установявам, че не съм. цялото ми тяло се е изопнало в очакване някой да го докосне. толкова, че чак боли. някой да протегне ръка и да ме придърпа. някой да си легне до мен и да ме държи. някой да ме погали по косата. да ме хване за ръка по улицата. чувствам се като бомба със закъснител, която ей сега ще гръмне. не знам къде да се дяна с всичката тази неизползвана енергия, която иначе изливам върху хората, които са ми близки. не знам как попаднах в това вакуумирано пространство. сигурно е урок, един от многото по дългия път към вътрешната свобода. но точно сега никаква свобода не искам. искам си дрогата. не искам да спя с плюшена играчка. искам друго човешко тяло. топло, живо и дишащо, искам да чувам ударите на сърцето му, искам КОЖА. ръце. бенки и бръчици. или поне коте.

Johnny Cash - Hurt


Ритуали

С теб да се завивам
нощем.
Плътно да се слепвам
с кожа върху кожа.
Да се просмуквам
под клепачите.
Като шал
да те завързвам
около шията си,
удушавайки
на светлото
въпросите.

Обърни се.

С мен да се завиеш.

Тъмно е. Няма никой да ни види.

край.

на драмата. не защото нещо е отменило причината за самата драма, а защото аз успях. да кажа какво искам. какво не искам. какво съм готова да дам. какво не съм готова да понеса. какво отказвам да направя. (вместо да се правя на мъжко момиче и да страдам, че не изпълнявам собствените си критерии и не скачам собствените си летви. толкова е освобождаващо да кажеш - това няма да го направя, въпреки, че мозъкът ми мисли, че е "правилно". fuck the brain. listen to your guts.)
няма значение дали наистина ще се случи или не. това мога да го понеса. не мога да понеса да изневерявам на себе си. не мога да понеса да не съм цяла. не мога да понеса да съм зависима. не мога да понеса да се разкъсвам отвътре.
сега е окей.
малко еуфория от свободата...

5 неща

разкажете ми пет неща за себе си, които са... странни, необичайни, особени, малко щури :)
ето ги моите пет:

1. обичам да правя всичко в леглото. да спя, да работя, да чета, да слушам музика, да гледам филми, да ям, да пия, да пуша, да уча... що се отнася до мен, масата и столовете са излишни мебели. когато ми идват гости, обичам да си седя на леглото, завита с одеало. не е много учтиво, ама са ми свикнали. единственото условие е ГОЛЯМО легло.
   
2. когато спя с някого, обичам да спя близо, плътно, може и гръб в гръб, но да имам допир. когато съм сама, трябва да гушкам нещо. възглавница, плюшена играчка, нещо меко и топло, иначе не спя добре.
3. пия много малко течности и нямам чувство за жажда. трябва да се насилвам, защото иначе на втория ден ме боли глава. понякога чак тогава се усещам, че не съм пила нищо предния ден.
4. когато погледна часовника и той показва 2:22 или 3:33 или 5:55, а може и 12:12... това ме кара да се чувствам добре :) все едно е някакъв знак, че всичко е наред.
5. обичам шарени чорапи, всякакви. във всякакви цветове, с картинки и винаги си ги нося. в болницата ме гледат много странно, но съм забелязала, че хората се усмихват, защото малко приличам на Пипи.
   

via Superhero

айде, вие сте

да четеш блогове

е малко или много воайористичен акт. все едно надничаш през ключалката. малко по малко започваш да си мислиш, че познаваш тези хора, въпреки, че никога не си ги срещал. знаеш какво става в семействата им, кои са приятелите им... и установяваш, че другите хора, actually, have a life. имат истории, имат приятели. излизат, случват им се разни неща, живеят. това, дето на мен в момента малко ми се губи. знам, че имам приятели, но повечето от тях са някъде там... живея с идиотската увереност, че когато един ден изплувам от нищото, те още ще са си там. еми да, ама хората се променят. именно поради нещата, които им се случват. развиват се. аз си цикля. като наркоман съм. трябва да има терапия за зависимост от хора. и то има, но аз винаги съм отказвала да се лекувам с ясната мисъл, че "така ми е по-добре". може би е време да си променя мисълта. да дам шанс на новото, на живота да ми се случва. да обърна гръб на "може би" и "опитвам се" и наистина да започна да живея. да имам стойност сама по себе си, да пусна нещата, в които съм се вкопчила. фикс-идеите си за любовта. за да имам, някога, отново, друга любов. не по-красива, не по-истинска, просто друга. и да го направя по-добре. без страх, без зависимост, без впиване на нокти и зъби. може би сега е моментът да кажа Goodbye and thanks for all the fish. не да забравя. просто да си отида, изпълнена с любов и благодарност, отворена за новото, което вече е тук и ме чака да се наситя на собствената си заигравка.

малките неща

в понеделник по обяд е толкова различно в кварталното кафе... пълно е с ученици от математическата, които играят на карти. кой няма час, на кого му писнало и избягал. и ние го правехме навремето. аз само от руски бягах и ходех да се люлея на люлките в Борисовата. хич не се обичахме с рускинята. лепнах й прякор още първия ден като минаваше по коридора, тя ме чу и после какъв ужас изпитахме и двете като се видяхме в час. влизах чат-пат да ме изпитва, закачах си пищова с карфица на гърба на камен, който седеше пред мен и четях оттам. руски така и не научих. тя така и не ме заобича.

но да се върнем на кафето. то е мъничко, с дървени пейки и един плот с високи столчета, които гледат към улицата. там сядам. пуша бавно. пия бавно. съвсем ново усещане. който ме познава, знае, че съм в състояние да изгълтам кафето за отрицателно време и да хукна. днес си взех "Сьомгата на съмнението" - последната книга на/за Дъглас Адамс, издадена посмъртно, един вид възпоменание. прочетох няколко страници, слушах децата как играят на покер, сервитьорката ми се усмихва, защото винаги си нося пепелника и чашата до бара, а не ги оставям на масата. и ми стана умилително някакво...

сигурно в целия този евро-хайп има нещо положително, но аз все още предпочитам малките квартални бакалиики, където продавачите те познават и малките квартални кафета, където хем можеш да си седиш и никой да не те закача, хем си част от някаква странна съседска общност... изобщо, обичам малките неща, скътани, приютени. мразя супермаркети. в състояние съм с дни да стоя гладна, но да не вляза във фантастико. самата мисъл за това ме ужасява. на такива места ходя с удоволствие само с баща ми, когато семейното пазаруване е хепънинг. говорим си за какво ли не, а той безразборно трупа в количката. много беше смешен малко преди коледа, когато мама ни изпрати на пазар с последните 35 лв., а той върви и мърмори: "аз така не мога да пазарувам."

А. и аз понякога имаме много еднакви мисли. признавам, че прочетох нейния пост, преди да напиша това, но винаги съм го усещала по този начин, така че не се брои за плагиатство.

прибрах се и подхванах чистенето. нещо ми става. напоследък обичам да чистя. толкова години съм живяла сама и все това беше последното нещо, което правех и то в краен случай - за пред гости, примерно. пък ако ми бяха достатъчно близки, дори тогава не подхващах. а сега го правя с усмивка, пускам си музика и подхващам огромния куп чинии. е, не без дългодневна психическа подготовка и отлагане, но все пак... може би манията на (х.) да е подредено по някакъв начин ми се отразява. обичам водата. само трябва да е топла. къпя се с толкова вряла вода, че излизам от банята цялата на червени петна. единственият недостатък на това да живееш в квартира с бойлер е, че водата много бързо свършва.

жалко, че нямам цифрово апаратче, за да документирам "преди" и "след". практиката ми остана в п., но смятам да си я взема по някакъв начин. имам да му връщам 100 лв. надявам се да намерим някой приятел, който да се навие да изиграе посредник. в момента последното нещо, което искам, е да го виждам.

толкова съм щастлива, че е слънчево и ясно, дори топло. мрачното време може да ми скапе настроението и без никакви други добавки за "драма", пък в момента само това ми трябва, за да се свия в леглото и цял ден да гледам в точка. струва ми се, че времето се грижи за мен.

p.p. later this day... да переш чаршафи на ръка в нашата баня метър на два е цяло приключение. трябва да се изкъпеш заедно с тях, друг начин просто няма :)

зараждането на ритуала

крайно време е да смета труповете от нова година, цяла седмица мина вече! преди това ще повторя упражнението с цигарата и кафето в кварталния гараж. в гаража до него практикува гинеколог ;) ще изляза ей така, както съм - рошава, с любимите дънки, които нося вкъщи, защото са протрити по шевовете, с новия оранжев шал с помпоните... ще поседя, ще помълча и няма да бързам...

Братя Грим - Кустурица

това е парчето ми за добро настроение сутрин :) и Narcotic на Liquido.

намерено

да ползваш интернет е все едно да ходиш по улицата, непрекъснато минаваш покрай някакви неща, на някои обръщаш внимание, на други не, а трети решаваш да подминеш, но в последния момент нещо те спира и все пак се обръщаш към тях. понякога си заслужават, друг път - не. ето някои от моите находки през последните дни:

• A low impact woodland home, хобитска къща, сиреч. не ми се обяснява, то там си пише, пък и милена се е разпростряла по въпроса. пък на милена й имам доверие :)

• ще вляза в съня ти боса. е, не, не са моите крака... за жалост... но си заслужават нарушенията в сърдечния ритъм, които любителите на актова фотография ще получат при вида им. по принцип не обичам фото култ, обичам фото форум, но този път ще направя изключение.

• списък от 100 неща, които мога да правя, докато се самозалъгвам, че имам собствен живот и стигна до фактологията на собствен живот. едва ли. имам толкова МНОГО работа!

• Why People Believe Americans Are Stupid... мисля, че НЯМА какво да добява. не пращи от политическа коректност, ама не съм аз виновна, че не знаят къде е Франция, нали така... и не само... твърде тъжно, всъщност.
  

• най-скъпото изречение. всеки да си прави изводите. винаги съм се чудила защо литклуб не са моят сайт, сега знам.
  

• същата работа, само че тук в аудио вариант. клише до клишето. претенция за постмодернизъм. потрес. не ми се пише.

• Страстите Христови vs. Последното изкушение на Христос. последното е по книгата на Казадзакис. демек, Гибсън vs. Скорсезе. Скорсезе уинс, мен ако питате. Страстите ги изгледах почти безстрастно, пак милена е права, че насилието беше толкова преекспонирано, чак превърнато в самоцел. преценете сами.

... нещо напоследък съм на такава вълна... днес отидох в невски, малко преди залез, слънцето вече падаше ниско, но топлеше, бабите с плетените покривки бяха накацали около храма, чуваше се главно руска реч, а вътре... не мога да кажа коя от софийските църкви ми е любима, но най-много ме успокоява невски... заради пространството, може би... можеш да се изгубиш задълго между купола и мраморната настилка... просто да си седиш, докато забият камбаните, плътно, наситено, като самият живот...

... в края на нашата улица се намира църкавата "Св. Параскева"... една ротонда, в която още не съм влизала, но която нощем, осветена от индиректна светлина, излъчва нечовешки мир и уют... като гигантска гъба... иска ти се да се подслониш под чадърчетата й... просто да поседиш, да помълчиш, да бъдеш по-малко "аз" и повече нещо без име...


снимката е оттук. не открих името на фотографа, някой път ще я снимам сама. и нощем.

толкова. само отметки в бележника. нямам цигари.

on a sunday morning

бях забравила колко е хубаво да станеш в неделя, да отидеш до кварталната кръчма за цигари, да седнеш в кварталното кафене, където освен теб, малко преди обяд няма никого, да изпушиш първата цигара за деня с първото кафене, да помълчиш, да слушаш рок радио, да поискаш вестника на момчето от бара, да помълчиш още малко, да не мислиш за нищо, а навън да е хладно и светло... a brand new day, my brand new life... после да се прибереш у дома, да дадеш всички останали пари на жената, която рови в кофата за боклук, води три бездомни кучета и им казва "маме" и да ти каже, Бог да те благослови, и ти да си помислиш, да, наистина, поне с Него отношенията ти май са съвсем наред... :) а вчера беше Богоявление и вчера имаше имен ден и може би нещо се е променило, не много, съвсем малко, но доловимо...

blank disc

представете си, например, че имате копче за изключване. и като ви скимне, натискате копчето и ви прибират за неопределено време в килера при прахосмукачката. в моя случай 6 месеца са едно добро време. бих желала да се събудя, когато навън е лято, жега, време за отпуски, планини и морета. също така да се събудя до някого, който по незнайни причини вече ме обича. и да ми е поне симпатичен, де. и да ми подаде мента с мляко, фифти-фифти, три ледчета. междувременно да тъна в блажено неведение за света и неговите обитатели, за глада в сомалия и българските европрасенца, евробебета и евро-каквото-се-сетите.

представете си, например, че наистина съществува оная агенция, в която ти изтриват спомените. разбира се, рискът да се натресете пак на същия човек, ако това е Божията воля, е съществен. не бива да се рискува.

това би решило голяма част от конкретната ми безизходица. не ви ли се иска понякога старт на чисто? без спомени, без да се чувствате като дамгосано говедо, просто бял лист. само че така нараства вероятността пак да оплескате положението. щото човек и така умре да си повтаря грешките... изобщо, като в оня виц - що си с шапка, що си без шапка :) така или иначе си преебан.

толкова.

непрактично

не е никак практично
да те обичам

да кълниш във времето ми
и по стъпките ти
да никне спомен

не е никак разумно

във всички спални вагони
оттук до морето
призраците ни да се любят
завинаги

не е никак полезно

да съм толкова
болезнено паметлива
с кожа очи и длани

не е никак практично

трябва да подменя целия свят
ако някога
си отидеш

ако някога си отидеш
трябва да се преселя на друга планета
за да те няма

не е никак практично

Damien Rice - The Blower's Daughter

преди и след

мдам, ако 2006 беше човек... на тези мисли ме наведе една история от Light версията на капитал, последната за миналата година. та, ако 2006 беше човек, аз сега сигурно щях да съм или в затвора, или в психиатрията :) започна зле, последва кратката интерлюдия на едно безгрижно лято и завърши с погром. преди всичко на моралните ми устои и един куп илюзии, в които блажено вярвах.

дотук, добре.
още се опитвам да разбера дали 2007 ми е по-симпатична от предходната. стартира с погром на търпението на приятелите ми, гузни погледи и сведена глава от моя страна, 13 кг по-малко на кантара и мноооого изостанала работа. а, да, и с прегорели кашкавалени сандвичи.

планът за овладяване на ситуацията включва много работа, изпращане на книгата в годен за издаване вид, спорт, приятели (на които не скачам с подковани кубинки по главата) и качване на три кила, за да не мязам на тапицирана с кожа закачалка за дрехи.

казах. отивам да изпълнявам.

Jaromir Nohavica - Až to se mnu definitivne sekne

someone new

escobar feat. heather nova

podcast@notitle

Ох, знам, че се олях да пиша днес, ама 1. за мен по-добра терапия от това - няма. а нали няма да рИва повече (уж) - трябва да си отвличам вниманието с нещо. работата ще почака до новата година и така, бродя из мрежата, чувствам се като дететктив и откривам толкова МНОГО неща, за чието съществуване не съм и подозирала. понеже глупавата ми малка вселена се е фокусирала в една малка точка и страда и не вижда нищо друго на тоя свят освен себе си.
и 2. ТРЯБВА да ви кажа за подкастите, които открих! това са един вид радиопредавания в мрежата... ъм, дотолкова с моето лайфстайл разбиране. още далеч не съм прослушала всичко, разбира се първо слушам подборката на Крис, нали съм пристрастна (ето тук - 1 и 2). аз като си харесам нещо и мога да си цикля на него с години. добре, че има хора около мен, които не престават да търсят, за да ме хранят с нова прекрасна музика.

айде, приятно ви слушане :)

Returnees Anonymous

Благодарение на Крис открих одео дот ком. кефи ме възможността да слагам тук музиката, която харесвам. мултимедия и шарения - както споменах в първия пост :)

повечето блогове, които чета, са на английски... и повечето са на хора, живели дълго време в чужбина и върнали се в българия. и аз живях и се върнах. с тези хора изглежда имаме подобни страхове, мисли, дилеми и радости от живота в България.

например, как собствено смятам да се оправям с 240 лв. лекарска заплата? добре де, ще си доработвам с преводи? а къде, по дяволите, ми отива личния живот - главно заради който се върнах?

от друга страна... един ден, след като се прибрах от германия, отидох на рождения ден на милена и разбрах, че никъде, никога, никой няма да ме обича колкото тези хора. никой друг няма с подобна нежност и търпение да понесе истеричните ми периоди, няма да се интересува толкова от мислите и чувствата ми, няма да се радва толкова на успехите ми. и ми се иска аз да съм наоколо за тези хора в аналогични ситуации.

та... искам да кажа, че този път любимите ми списъци "за и против" не вършат никаква работа. просто в един момент вземаш някакво решение и после живееш с него. пък и... "и това ще отмине"- окончателни неща няма. животът се променя, ние се променяме, България се променя. нещата винаги могат да изглеждат различно в друг момент. това, което е правилно сега, може да е напълно погрешно след 5 години... а може и да не е... и това, всъщност, е радостен факт. означава, че сме живи, нали така.

апропо, talking about music is like dancing about architecture.

John Mayer - Your Body is a Wonderland



п.п. каквото всъщност исках да кажа... не мога да си пиша блога на чужд език. независимо колко добре го владея, просто...

(Обяснение в любов)

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно над най-оживения булевард
и да броя светулките на колите
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език...

dream keeper

Това момиче е страхотно.
Не я познавам, но би ми се искало. Пише с моите думи, чувства моите чувства. Доколкото чувствата изобщо са нечий и това може да се определи по нет-а.
Всъщност, тя ми е кръстник на блога, макар и да не го знае.
Заради нея "срещнах" Елиът Смит и вече се превърна в музикална дрога.
Дори и никога да не я срещна в живия живот, пак се радвам, че я има там някъде и пише такива прекрасни смислени неща...

Elliott Smith - Needle in the Hay

when it comes to me,

нещо се дъня в приложния (д)зен будизъм.
иначе на теория съм за 6.
на практика не знам дали и 2 ще изкарам.

ама не пречи да си преповтарям теорията, барем нещо ми светне.

Един крал повикал съветниците си и казал:
- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на отчаяние. Трябва да бъде много кратко, така че да се побира под диаманта.

Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.

Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужик още на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:
- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран. Но знам посланието, защото има само едно послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек, който е познал себе си.
По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на благодарност за моята вярна служба, - и той го написал на листче хартия, сгънал го и казал продължил, - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго се провали, когато нямаш друг изход.

Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си. Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала, а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...

Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело: "И това ще отмине."

Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава, нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.

Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител, хората били организали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града и той се чуваствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:
- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.

Кралят се удивил:
- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е безизходна ситуация.

Старецът отговорил:
- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител. Не само, когато си последен, но и когато си пръв.

Кралят отворил пръстена и прочел послението: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта, егото се били стопили. Всичко отминава.

Той повикал стария си прислужик да седне до него в каляската и попитал:
- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.

Старецът отговорил:
- Третото нещо, което светецът каза, беше: "Запомни, че всичко е преходно. Само ти оставаш, оставаш завинаги като наблюдател."

всъщност, това не е дзен. една суфи-притча е, но аз не намирам голяма разлика... :)
мисля да си я разпечатам и да я прочета едно стотина пъти :) пък после да си кажа -
и това ще отмине.

добреее :)

нова година - нов блог.
явно всички си избират черния темплейт, защото изглежда много classy, поне в сравнение с другите налични.

може би ще продължа да пиша и на старото място (http://buddha-in-a-nutshell.dir.bg), ама тук ми се иска да избягам от типичната явно за нашата народопсихология сантиментална изповедническа форма, която, уви, някак се е вгнездила И в моите писания. не, че си правя илюзии за лайфстайл някакъв - аз просто не съм лайфстайл. но поне повече стайл очаквам от себе си. освен това се надявам мястото да дава повече опции за мултимедиалност и - с две думи - шарения.
е, това ако не е шизофрения - на едното място ще си рИва на воля, а това тука ще го карам "представително". хубаво, да видим колко дълго ще изтраят добрите ми намерения...

малей, то станало никое време... утре пак няма да си оправя стаята. имам чисто нов матрак - голям и подарък от мама и тати за Коледа. имам маса и маслен радиатор. това е засега. ако не измисля какво друго да сложа, ще живея в рая на дзен-будистите. какво пък... може да не е чак толкова лошо :) имам си и тибетски молитвени знаменца. рафаел ми ги донесе лично от тибет и после аз му казах, че с нас няма да се получи. ама знаменцата ще си ги накича. може да постна няколко снимки за развитието на полевите условия.

толкова засега.

п.п. защо винаги се сещам да се обаждам на хората в 3 часа посред нощ? много глупав навик.

elliott smith - let's get lost