blank disc

представете си, например, че имате копче за изключване. и като ви скимне, натискате копчето и ви прибират за неопределено време в килера при прахосмукачката. в моя случай 6 месеца са едно добро време. бих желала да се събудя, когато навън е лято, жега, време за отпуски, планини и морета. също така да се събудя до някого, който по незнайни причини вече ме обича. и да ми е поне симпатичен, де. и да ми подаде мента с мляко, фифти-фифти, три ледчета. междувременно да тъна в блажено неведение за света и неговите обитатели, за глада в сомалия и българските европрасенца, евробебета и евро-каквото-се-сетите.

представете си, например, че наистина съществува оная агенция, в която ти изтриват спомените. разбира се, рискът да се натресете пак на същия човек, ако това е Божията воля, е съществен. не бива да се рискува.

това би решило голяма част от конкретната ми безизходица. не ви ли се иска понякога старт на чисто? без спомени, без да се чувствате като дамгосано говедо, просто бял лист. само че така нараства вероятността пак да оплескате положението. щото човек и така умре да си повтаря грешките... изобщо, като в оня виц - що си с шапка, що си без шапка :) така или иначе си преебан.

толкова.

непрактично

не е никак практично
да те обичам

да кълниш във времето ми
и по стъпките ти
да никне спомен

не е никак разумно

във всички спални вагони
оттук до морето
призраците ни да се любят
завинаги

не е никак полезно

да съм толкова
болезнено паметлива
с кожа очи и длани

не е никак практично

трябва да подменя целия свят
ако някога
си отидеш

ако някога си отидеш
трябва да се преселя на друга планета
за да те няма

не е никак практично

Damien Rice - The Blower's Daughter