Friday, October 24, 2008

За кърменето

Много искам да пиша за кърменето и нещо не ми се получава. Имам вече два несполучливи драфт-а. В общи линии, предразсъдъците са много, но не особено разнородни. Че "може да не ти слезе кърмата", че ще ти намалее/спре след първите 2-3 месеца, че трябва още от родилния дом да наложиш 3-часов режим на хранене, иначе тежко и горко ти, че е препоръчително от самото начало да правиш нощна пауза и да даваш вода и/или залъгалка, когато бебето се буди нощем, че кърменето на поискване ще разглези бебето, че трябва да го теглиш преди и след хранене и ако си е изяло полагащите му се по някаква формула грамчета, значи вече не е гладно и плаче за друго, че ще си навлечеш куп главоболия, ако му позволяваш да суче за успокоение, че ако иска да се храни на всеки час, значи не ти е достатъчна кърмата и трябва да започнеш да дохранваш с адапте или пък "не ти е достатъчно хранителна"...

Особено съм разочарована от собствената си педиатърка, която всеки път се опитва (без никакво основание) да намекне, че "на бебето сигурно вече не му достига" и си подвива опашката, когато установим, че бебето отново е наддало 1 кг за месеца. Кофти, и този път няма да вземе комисионна за адаптираното мляко, с което аз няма да започна да храня дъщеря си...

Разочарована съм и от персонала в болницата. Ако не беше предварителната информация от Кърмаческия форум в бг-мамма и подкрепата на момичетата от "Естествено", нещата с Марулката можеха да се развият и по съвсем друг начин. Разбира се, не успях да предотвратя захранването на 6-ия час с адаптето - още не ме беше пуснала напълно упойката от секциото, но успях да измоля от нощната смяна да ме раздвижи същата вечер (а не чак на следващата сутрин) и поисках да си накърмя бебето веднага след това. Колкото и да е информиран човек, в началото има нужда от нагледна помощ. Още не знаеш как да държиш бебето, неудобно ти е, трудностите са чисто логистични. Всички ти дават разнородна информация, но основно те инструктират да не кърмиш повече от 5 минути на гърда и да не си въобразяваш, че изобщо вече имаш с какво да нахраниш детето си. Сякаш новородено на 8 часа би могло да изяде повече от 5 мл коластра... Добре, че Марулката знаеше какво да прави и засука стръвно, но това далеч не е така с всички бебета. Ако тогава няма кой да те подкрепи, много лесно ще посегнеш към шишето с добавката, което услужливо са поставили в креватчето до бебето. Освен това трябвало като го нахраниш, да го оставиш обратно в креватчето му. И през ум да не ти минава да спиш с него или да го гушкаш по-продължително време! Никой не ти казва какво те очаква, но те плашат с пробно кърмене още на 2-3 ден. Ако откажеш добавката, твърде вероятно е да ти кажат, че днешните майки четат прекалено много глупости в интернет и да те нахокат, че държиш детето гладно, как не те е срам.

Изобщо, както всяко друго нещо, от което не се печели в нашата мила родина, и кърменето се саботира усилено. Кърмещите майки не купуват шишета, биберони, залъгалки, АМ. Кърмените деца боледуват по-малко и употребяват по-малко лекарства и имуностимуланти. Освен това има нещо като завист от майки, които не са кърмили по някаква причина спрямо майки, които кърмят успешно. Изразява се в язвителни или подигравателни забележки или натрапчиви разговори в кварталната градинка за това кое АМ е "най-полезно" и "най-добро", както и във въпроси "докога възнамеряваш да продължаваш да кърмиш", "не му ли е време вече на това дете да се захранва" и подобни. Адски е изморително, но много повече е тъжно. Защото в повечето случаи е била нужна просто повече информация и съвсем малко компетентна помощ, за да кърмят тези майки успешно децата си. Но не са я получили. Затова пък в чакалнята през кабинета на педиатрите има плакат на НУК - шишета first choice, максимално наподобяващи механизма на сукане от гърдата... Само дето last time I checked зърната ми не бяха силиконови и не пускаха толкова много мляко, че да удави Марулката, нито пък млякото ми беше модифицирано от крава.

Проблемът е не само в липсата на адекватна подкрепа и информация, а и в народопсихологията на българина, която позволява на предразсъдъците, страховете и комплексите да си виреят на воля. По-лесно се живее с тях, ако не ги поставяш под съмнение, а просто ги възпроизвеждаш и мултиплицираш, докато повторението превърне неистината в истина, докато си програмираме под-/съзнанието, че е твърде вероятно да не ни дойде кърмата, че силиконовото зърно на НУК е първокласен избор, по-първокласен от the real thing, че биберонът-залъгалка и (инцидентното) хранене/дохранване с шише не представляват риск от отбиване, че възможно най-скоро трябва да премахнем нощното хранене под предлог, че стомахът на бебето се нуждае от "почивка", че адаптираното мляко съдържа всичко необходимо за нашето бебе, че нашето бебе трябва да бъде един малък войник и да се храни под час и с точно определена продължителност, за да не се разглези, че ако иска да хапва по-начесто, значи кърмата ти е малко или некачествена и по-добре да постъпиш "отговорно" и да прибегнеш към сигурната алтернатива на адаптето...

Само едно не мога да разбера след много часове разговори в кварталната градинка - защо сме много по-склонни да повярваме на някой псевдокомпетентен лекар или роднина, отколкото на собственото си тяло и собственото си бебе... И защо след това с някакво абсурдно самодоволство възпроизвеждаме същите митове и предразсъдъци, на които самите ние сме станали жертва?

И накрая, Марулката се кърми успешно вече 2 месеца и 11 дни. Възможно е!

КЪРМАТА е най-добрата храна за вашето бебе. Струва си да положите малко усилия, за да му осигурите по-добрия старт в живота - кърменето задоволява не само нуждата му от висококачествена храна през първите месеци от живота, но и от висококачествено общуване и емоционален комфорт.

За информация и подкрепа можете да се обърнете към:

Кърмачески форум на бг-мамма: Библиотека
Царството на Бу
Блогът на Хедра
Блогът на Василена
"Естествено"
Консултативен кабинет по кърмене в МД, София
Ла Лече Лига България
kellymom: breastfeeding & parenting

Ъпдейт


Приспах Репичка на голямото легло и сега имам няколко часа само за мен. Чопля тука едни кестени и ми е хубаво да съм сама... да е тихо... да мога да почета, да помисля, да полежа в тихото и тъмното до детето, да попиша...
Хей! Даже пиша с две ръце и бих могла да се изкъпя, без да бързам. Примерно ;)
Много ми се пише, но разнообразието от натрупани мисли и сюжети предвид малкото свободно време, през което мога да ги развия пълноценно, ме обърква. Затова постановявам: от днес всеки ден ще отделям време за писане. Може да не е литературен шедьовър, може да са само няколко реда тук или другаде, но ще пиша, за да възстановя умението да комуникирам в стройни изречения по теми, различни от съдържанието на пелените на дъщеря ми, били те и "еко" ;) Не обещавам, че ще се абстрахирам напълно от бебешката тематика, но това и не може да се очаква, нали? И бебетата все пак са хора ;)