Когато няма друг,
и няма друго,
морето ще отстъпи бреговете си,
луната ще отвърне поглед,
ще секне приливът,
разкривайки убежището
на две големи, грозни риби -
последните представители на вида си,
ще пада сняг
в посока -
към небето,
ще посинее въздухът
във спазъм
от ненадейното разголване
на самотата,
и след това ще бъде
малко
тихо.
Ще спи Вселената,
за да забрави.
Sunday, October 21, 2007
~*~
Posted by Yana at 10:26 AM 0 comments
Labels: поезия
Subscribe to:
Posts (Atom)