Tuesday, September 4, 2007

Лудост

Когато учех за матура по математика, сънувах числа. Гигантски, свръхголеми, триизмерни числа в пространството. Когато чаках да ми дойде писмото за изпита след втори курс (в него трябваше да пише по кои дисциплини ще ме изпитват), сънувах стотици, хиляди писма, изсипващи се от небето, една голяма планина от писма, които отварях и във всяко едно пишеше: "Анатомия и физиология". Когато истинското писмо дойде, в него пишеше - същото. (А Хари Потър го четох чак 1-2 години по-късно.) Когато учех за държавни изпити и решавах по цял ден тестове, сънувах огромни букви A, B, C, D, E, в които се спъвах и блъсках насън. А сега... сега сънувам диагнози, резултати от изследвания, визитации, болни деца, монитори, които светят и аларми, които пищят. Изморително е. Искам си черната дупка на моите безпаметни сънища, в които е напълно тихо, тъмно и топло, и никаква тревога, никаква мисъл не прониква. Искам, поне когато спя, да ме няма.