Wednesday, August 20, 2008

Жълтият ламтурник

Тати е дошъл да ни води у дома.

И такааааа... най-важното отнапред: вече три дни сме си у дома! Първите 24 часа бяха малко стресови, но вече свикваме и започваме да се разбираме. Тати даже ходи на работа, а ние двете с мама се оправяме самички като големи момичета! Кърмим се много добре. Аз съм малко лакома, затова мама ми казва Жълтия ламтурник. Или Ламята Спаска. И разни други смешни имена ми е измислила. А пък аз, ако искате да знаете, мога да правя фокуси. Държа си главичката вдигната и се оглеждам наоколо с едно око като пират. И освен това мога да се обръщам - като ме оставят по гръб и винаги ме намират обърната на една страна. Най обичам надясно. Тати казва, че на три месеца ще проходя, а на 6 ще ме запишат на уроци по цигулка ;) Вече ми личи, че съм много хубава - нищо, че съм "джобно бебе" :) Всеки ден по малко се променям и поумнявам. Само дето още не мога да разбера защо като си налапам ръцете, не пускат мляко. Има нещо гнило в Дания...? Или беше нещо датско в Гниляне...? На мама изобщо не й е мъчно, че вече не е бременна. Беше много хубаво, ама всяко нещо с времето си. Нали така, мамче?

Иначе аз съм добричко бебе. Още не съм ходила на разходка, защото навън е много горещо и мама не смее да ме сложи в слинга, който ни изпрати кака Яна от Америка. Вчера даже ме бяха разсъблекли само по памперс. Ама като си дойдат моите каки от село, сигурно ще ме разходят с моя автомобил.

Стига ви толкоз. Трябва да ида да ям. А после, докато спя, ще сънувам, че ям. Благодаря на всички, дето са си мислили мили работи за нас, докато съм се раждала. Много бебешки целувки!