Мразя го, плана. Със същия плам, с който го мразех едно време. Но не мога да отрека, че си свърших всичката планирана работа за по-малко от планираното време. И сега се опитвам да претегля предимствата на добрата организация срещу недостатъците (главно наранено его). Мисля, че цял живот съм била заета главно с опити да се опълча на Сатурн. На всякакви видове авторитети, ограничения, норми и правила. помните ли онова филмче за овена, който се блъска ли, блъска в едно влакче. Докато влакчето отстъпва и излиза от релсите, за да стори път. Е, това е моят казус. Обичам да ми е трудно. В известен смисъл обичам да ме боли (главата). Макар да не отвежда никъде, макар да не решава нищо, това е моят стереотип. Дава ми бонуса на това да се чувствам силна и едновременно с това няма опасност наистина да успея. Не съм свикнала да успявам, нямам опит с това. Предпочитам да се движа в познатото пространство на предначертаната загуба. Никой не може да каже, че не се боря (дори с влакове). И никой не може да ме обвини, че не съм успяла да се преборя (с влака). Понеже в живия живот не е... като по филмчетата.
Планът ме напряга, ставам непоносима. симптом на естественото човешко съпротивление против промяната. Вчера си припомнях какво пише Лиз Грийн за Сатурн в огнените домове и знаци:
Сатурн в огнените знаци и домове слага бариера между съзнателната личност и интуитивното възприятие на съзнанието, характерно за елемента огън. Това често довежда до загубата на вътрешното чувство за цел и смисъл на живота
Това е особено мъчително, когато по рождение посоката и целта винаги са ти били ясни.
Трябва обаче да се помни, че при всеки елемент Сатурн подчертава важността на разбирането и изживяването на същността и сферата на действие на този елемент.
Спомням си, че ми беше много трудно, когато четох за пръв път Лиз Грийн. сега внезапно нямам въпросителни. Същността и сферата на действие на елемента огън е свързана с
функцията на интуицията. Огънят се асоциира с духа, енергията, първичния извор на живота и съзнанието. (...) На човешко, индивидуално ниво огненото самосъзнание се проявява в страстното желание на Овена да постига и открива, в удоволствието на Лъва да твори и обича (...) Разположеният в елемента огън Сатурн често е съпроводен от отчаяние и чувство за безплодност.
Можете ли да си представите колко мъчително е за един АЦ Лъв чувството за безплодност? Творчеството е начин за себеизразяване. Възпроизвеждане на себе си. А за Овена - загубата на посока, която по дифолт е "напред и нагоре"? Това е равносилно на загуба на смисъл. Пресъхване на жилката на живота. Не мога да си представя нищо по-страшно. Нищо, което да изисква повече реални действия от моя страна. Свикнала съм да действам, за да отбия номера. Но в този сучай не мога да си го позволя.
Ако напротив - тълкуваме конкретното положение като предизвикателство, чрез което с усилие и развитие на интуицията човекът може да се приближи до разбирането на своята истинска природа и роля по отношение на живота въобше, съчетано с унищожение или отстраняване на онези ценности, които са вече непотребни или се базират на илюзии, тогава той би могъл да се възползва от собствените си възможности и да развие онези аспекти от темперамента си, чрез които - символично - се добива златото на алхимиците.
Звучи добре, м? Манията ми за контрол винаги е побеждавала интуицията ми. И тази тактика винаги се е оказвала губеща в последна сметка. Сега Сатурн ми се поднася на тепсия. Трябва да съм луда, за да не се възползвам от този шанс. И по-голям мазохист, отколкото съм, в крайна сметка. Трудно ми е още да се отърся от усещането, че изневерявам на себе си, но каква е тази представа за "себе си", с която се идентифицирам и не ми ли прави тя лоша услуга... в повечето случаи...
Този път аз ще съм тази, която ще се отмести от релсите.
(И няма да го смятам за поражение.)
Имам план. Не ми харесва. Но ще го следвам.
