Защо I

• Защо по традиция в България "книжарница" се нарича място, в което се продават не книги, а карирани тетрадки и евтини сувенири-ключодържатели? (Припомням си потреса, който преживяхме с Полина, когато преди две години попаднахме в Сопот и вместо книжарница открихме само множество такива магазинчета. Откъде купуват тези хора книгите си?)
• Защо повечето лелки-магазинерки много настояват да ти приберат покупките в найлонова торбичка, въпреки че си носиш платнена и ги предупреждаваш овреме? (И понеже съм плаха, вече няколко пъти си тръгвам с омразното пликче, вместо да вдигна скандал...)
• Защо внезапно се превръщаш в "ама, госпожА", когато не искаш да купиш нещо, защото не е точно това, което търсиш, скъпо е или чисто и просто не ти харесва?
• Защо всеки е специалист по всичко и най-вече по отглеждането на чужди деца? (Редовно търпя коментари, че на блажено спящото ми в слинга бебе му е горещо/студено/тясно/неудобно, че ще си изкривя гърба така (или нейния), че трябва да свиква да седи в количката, че "ще видя аз като порасне и започне да ме разиграва", а наскоро една майка в кварталната градинка дори предположи (out of the blue), че ми е малко кърмата и не е зле да пия лактогенен чай... Аз ли изглеждам толкова безпомощна или защо привличам всички експерти да ми дават акъли?)