Tuesday, August 28, 2007

Разчупване на ледовете

Не знам откъде да започна да разплитам кълбото на натрупалите се мълчания...

Вече не познавам себе си. И когато сутрин се срещна в огледалото с някаква нова версия на "мен", тя отново е мъничко друга, още преди да успея да свикна с нея напълно. Това ме прави дебнеща, мълчалива, дистанцирана и напрегната. Липсват ми стройни теории за естеството на нещата. За толкова много години не успях да създам ефективна Утопия, в която да се чувствам на място... и се отказах.

За кураж препрочитам молитвата на Св. Франциск Асизки и 3-та глава на Еклесиаст.

Just breathe :)