Sunday, September 23, 2007

ничия земя

Или в пространствата помежду,
усещай същността си като мълния ~ Лакшманджоо


в пространството
помежду
не допускаме случайни грешки
всичко се свежда до
умението да приютиш жестовете
рано сутрин
когато територията на телата ни
е още ничия
и затова без никакво усилие
пристъпваме
оттатък зèниците

Saturday, September 22, 2007

Молитва

Да има Небеса.
Да слязат в мене,
когато съм достатъчно голяма
да ги износя и да ги зачена.
А мене вече
да ме няма,
няма.

Friday, September 21, 2007

Има едно място...

... създадено от човек, когото много обичам. Населявано от хора, които започвам да обичам. Или... населявано от думите на хора, които... Или...
Има го това място, където се случва да напомням, че предпочитам да съм Яна. Защото Бояна ми звучи почти като д-р Петкова ;) Във всеки случай, има го това място, където се раждат разни неща. Под пръстите на талантливи хора. Елате ни на гости. В ГЛОСИ :)

Wednesday, September 19, 2007

Пък аз съм влюбена

В съвършеното бебе. Най-красивото и синеоко дете на света. Най-чаровното, усмихващо се, малко, миниатюрно, перфектно същество. Което на крехката осем-месечна възраст вече си знае цената. И умира да разиграва мама с играта "аз ще изхвърлям от кревата, каквото ми попадне, а ти ще го миеш и ще ми го връщаш обратно".
Пу, пу, да не са му уроки. И Господ да им е на помощ на девойките :)
А сега, лека нощ :)

Sunday, September 16, 2007

Обет за мълчание

Отглеждам
Вавилонска рибка
да ви превежда
синьото
в очите ми.

Saturday, September 15, 2007

Животът на другите

Das Leben der Anderen

Вманиачила съм се по този филм. ГДР в началото на 80-те години, Щази, Стената.

Някакси животът ми се стече така, че Стената ми падна не само пред очите, ами пред входната врата.
От народ по улиците не можех да стигна до училище Намигване и нощем не можех да спя, защото народът си чукаше парченца от Стената под прозореца ми.

Така че някакси това е свързано с личната ми история. Филмът е сниман на места, на които съм живяла. На улици, по които съм минавала всеки ден. И в главната роля е най-любимата ми германска актриса, Мартина Гедек.

Можете да си го изтеглите от Замунда, но не ви препоръчвам да го гледате с наличните субтитри. Просто една реплика няма правилно преведена. Аз вече го преведох, сега псувам Subtitle Workshop и правя субтитри. Около 15-ина минути от филма дневно. Много тегава и гадна работа, но към края на седмицата може да съм посвършила и ще ги кача някъде за обща употреба.

Нови дрешки за блога

Бисето се е върнала и вчера бяхме в Мара. И понеже тя е твърде мила и няма да го каже, аз ще кажа, че сервитьорът е противен. Ама рядко противен тип. Поне на мене рядко ми се случва да срещна някого, който да ми е неприятен, защото ми сменя пепелника. Или не го сменя. Или ми вдига чинийката за чая и после трябва да си сложа торбичката - в пепелника. Или ми се сърди, защото искам да си поръчам нещо. Или защото искаме да му платим. АРГХ!

Бисето също така ще ходи някъде да си почива от почивката в Америка ;) А пък аз ходих в Родопите миналата седмица, за два дни. Единият го прекарах почти в делириум, защото тръгнахме след нощно и аз не бях спала изобщо. Така че провлачих краци из Ягодинската пещера и Дяволското гърло и само при мисълта за баири ми се повдигаше. На следващия ден обаче, свежа и отпочинала, нямаше сила на тази земя да ме спре. Е, не е Мальовица. На края на деня си мислех, че може и още. Тоест този път не изпаднах в опиянение какъв съм пич, който се катери като коза по баирите ;) Всеки път си мисля, че "аз това не мога да го кача" и в крайна сметка го качвам. Повече на инат. И на почивки през 20 метра денивелация.

Нищо не се равнява на онова новогодишно катерено до Мусала в сняг до кръста, когато мислех, че ще получа инфаркт, защото предния ден бяхме ходили в Созопол. И аз каквато съм кекава, не понесох лесно бързия преход от кота нула на 3000. Тогава наистина си беше на инат. Обаче П. отдавна ми знае номерата. "На бас, че Яна няма да се качи до еди-кое-си колче" и Яна може да се качи и до Еверест. Само дето на връщане бях умряла от студ (неподходящи обувки), стичаха ми се сълзите и повтарях, че "не мога да направя нито една крачка повече." В крайна сметка благополучно хванахме предпоследната кабинка на лифта до Боровец, където ни чакаше компанията и аз проспах Нова година в състояние на пълно изтощение. Обаче имам едни геройски снимки на върха. И история за разказване.

In other news, миналата седмица по празниците всички колеги ходиха на море, планина или просто си почиваха вкъщи, само зайците ни скъсаха от дежурства. Пък аз се очертавам като карък, защото току застъпя, току са се чули сирените на някоя линейка. Останалото е адреналин. Засега жертви няма и аз още съм жива.

И ми се иска да изпадна в някакво лирично отклонение за красотата на природата, но всъщност никога не ме е бивало в пътеписите. По минарета си падам. И по родопски клин. И по въздух, който е токсичен със съдържанието на кислород в него. Падам си и по кадифено зелени поляни, баби в пембени престилки и отворен Schiebedach над главата. Падам си по места, където има много вода. По мърляви кучета. По сняг през септември. По мирис на борова гора. По стръмни пътеки. По паднали телефонни батерии. И по приятели, които обичам...

Лятото вече се вижда откъм гърба, а аз така и не разбрах кога мина, докато бях заета да се паникьосвам за това или друго. И пак съм във вечното си състояние на "чакам следващото лято". Но докато го чакам, смятам тази година да се пробвам с опитомяване на зимата. Мирише вече сутрин на озон... и ми харесва.

Tuesday, September 4, 2007

Лудост

Когато учех за матура по математика, сънувах числа. Гигантски, свръхголеми, триизмерни числа в пространството. Когато чаках да ми дойде писмото за изпита след втори курс (в него трябваше да пише по кои дисциплини ще ме изпитват), сънувах стотици, хиляди писма, изсипващи се от небето, една голяма планина от писма, които отварях и във всяко едно пишеше: "Анатомия и физиология". Когато истинското писмо дойде, в него пишеше - същото. (А Хари Потър го четох чак 1-2 години по-късно.) Когато учех за държавни изпити и решавах по цял ден тестове, сънувах огромни букви A, B, C, D, E, в които се спъвах и блъсках насън. А сега... сега сънувам диагнози, резултати от изследвания, визитации, болни деца, монитори, които светят и аларми, които пищят. Изморително е. Искам си черната дупка на моите безпаметни сънища, в които е напълно тихо, тъмно и топло, и никаква тревога, никаква мисъл не прониква. Искам, поне когато спя, да ме няма.