Wednesday, May 30, 2007

Happiness

Аз съм един щастлив човек, честно.

В живота ми има толкова много обич, че просто струи отвсякъде. Толкова много хора, готови да ме предпазят, да ме задържат, когато залитам и най-вече - да споделят радостта ми. Да светят, когато аз светя.

В живота ми има толкова много хора, за които съм готова да застана на главата си, ако мога да им помогна. И да се радвам с тях и за тях, когато светят!

Чувствам се опиянена от това внезапно, остро усещане, че нищо лошо не би могло да ми се случи...

Мария е написала страхотна реч за книгата ми, но няма да ви я издавам сега, защото на представянето ще ви е скучно. После ще я помоля за разрешение да я публикувам тук, за да можем да й се радваме всички.

Фасадата на тази книга роди такива шедьоври сред приятелите ми, че изобщо вече не съжалявам. Защото отново си казахме, че се обичаме.

So_HaPpY ‎(11:01):
Хубавото на тази книга е, че разбива някои представи - като начало разбива представите за книга. В това се включва всичко. Чаровно е недоразумението корица. Този шедьовър се чудя дали играе в услуга на Яна или в ущърб. Не за друго - ако не я познава човек и види корицата и вземе, та прочете ще бъде приятно изненадан. Т.е. ще бъде опровергана онази приказка за дрехите, посрещането и ума. Има и друг вариант просто да не я прочете, което пък... ще направи читатели литературни ентусиасти, които са малко :-)

Ако не познавах Бояна, нямаше да си купя брошурата. Но пък сега се сещам за едно главно предназначение - в този вид винаги можеш сръчно да махнеш телбодчето и да дадеш страница на някой ... да си я носи, знаейки колко го обичаш. Защото тази поезия е за такива хора, които обичат.

Хайде :-)
И тук трябва да пляскат и да дойдат да си вземат автографи, а от Жанет да ме изгорят на клада.
И аз да загина млада и зелена в името на литературата :-))

Съжалявам за екзалтацията. Много съм щастлива.