Monday, June 30, 2008

Good Times

С две думи, харесва ми да съм бременна. Много. Джаджата в сайдбар-а отчита, че ми остават още 54 дни и нещата стремително вървят към "края" си. А на мен ми става все по-мъчно, колкото по-малко дни остават. Никога през целия си съзнателен живот не съм се чувствала по-добре. Не просто щастлива, а спокойна, уравновесена, уверена в себе си. Нощем, когато П. си легне до мен и сложи ръка на корема ми, бебка се събужда и започва да шава насам-натам, сякаш се намества. Ние се смеем в тъмното, без да си говорим. Няма друго подобно усещане на близост. Харесва ми да съм кръгла отвсякъде. Изглеждам *уютно*. Казват, че baby blues било усещането, че не можеш да се справиш с отговорността за новопоявилото се бебе, което е напълно зависимо от теб. Без да искам да споря с психолозите, според мен е травмата от раздялата... представям си как ще се вслушвам в себе си и ще чакам да ме ритне, след като се роди... представям си някакво усещане за празнота и ми става мъчно... Може би от леката бременност, онзи ден казвах на П. как искам все да съм си бременна. Или поне повече от природно отредените ни 9 месеца :) Никога повече детето ми няма да е толкова защитено, никога повече няма да мога да го предпазя толкова добре, никога повече няма да съм всичко, от което има нужда, никога повече няма да сме толкова заедно и толкова не-сами... Не и по този начин. 54 дни са толкова малко.