Thursday, November 6, 2008

Защо I

  • Защо по традиция в България "книжарница" се нарича място, в което се продават не книги, а карирани тетрадки и евтини сувенири-ключодържатели? (Припомням си потреса, който преживяхме с Полина, когато преди две години попаднахме в Сопот и вместо книжарница открихме само множество такива магазинчета. Откъде купуват тези хора книгите си?)
  • Защо повечето лелки-магазинерки много настояват да ти приберат покупките в найлонова торбичка, въпреки че си носиш платнена и ги предупреждаваш овреме? (И понеже съм плаха, вече няколко пъти си тръгвам с омразното пликче, вместо да вдигна скандал...)
  • Защо внезапно се превръщаш в "ама, госпожА", когато не искаш да купиш нещо, защото не е точно това, което търсиш, скъпо е или чисто и просто не ти харесва?
  • Защо всеки е специалист по всичко и най-вече по отглеждането на чужди деца? (Редовно търпя коментари, че на блажено спящото ми в слинга бебе му е горещо/студено/тясно/неудобно, че ще си изкривя гърба така (или нейния), че трябва да свиква да седи в количката, че "ще видя аз като порасне и започне да ме разиграва", а наскоро една майка в кварталната градинка дори предположи (out of the blue), че ми е малко кърмата и не е зле да пия лактогенен чай... Аз ли изглеждам толкова безпомощна или защо привличам всички експерти да ми дават акъли?)

10 comments:

Maria said...

Точно навреме дойдоха думите ти. Радвам се, че не съм единствената, която се учудва на тези неща. Вече съм си в България и си припомням това, което ми беше казала преди. Всичко е много вярно. Но все пак не съжалявам, че съм тук.

Yana said...

Не, разбира се! Аз изобщо не целя да очерня България! Просто нахвърлям впечатления от недомислиците, с които се сблъскваме. Когато всички тези малки неща престанат да съществуват, тогава ще сме наистина равностойна европейска държава. И всеки може да започне от малкото. Аз например превъзпитах кварталната "магазинерка" - вече не ми предлага найлонови торбички, даже ме дава за пример :D

Yana said...

Апропо, добре завърнала се и дано да ти е безболезнена адаптацията! А по-натам може и да помислим за кафе/чай/топъл шоколад нейде на топло...

Yana said...

Ох, това със съветите... На мен ми дават съвети за мъжа ми. Който от родата отвори уста, съвет дава: да го уважаваш, иди го посрещни с усмивка и прочие...

Гня.

Графът said...

А дали във всичко това не се крие нещо друго? Например:
- Не уважаваш мъжа си и затова учиш другите да го правят.
- „Мен така ме наставляваха едно време, сега ще си го върна!” (Подобно на тормоза на младите войници от старите навремето в казармата)
- Иска ти се да завържеш разговор, но не знаеш как. И вместо с любопитство „удобно ли е така да се носи детето?” примерно, започваш с поучения за нещо, което не познаваш.
Между другото, някога майките са носили детето по подобен начин, но на гръб, а аз преди петдесетина години по планините – в обърната обратно раница… :D

Yana said...

Графе :) Като понатежи още малко и позаякне, ще започна да я нося на гръб. Вчера чух дори култовата реплика "аз нали ти казвах, ама ти не пожела да ме послушаш" :) казана с оня укорително-назидателен тон, дето ти иде начаса да се обърнеш и да те няма :)

Въпрос на народопсихология, на какво ли...

Бистра said...

аз пък днес влязох в една "аптека", където имаше само четки за зъби, шампоани и презервативи

Anonymous said...

Да, това е другото много "весело" нещо в България - и аз се чудя защо толкова хора дават съвети. А и друго което ме шашка - всеки те гледа втренчено и ако кимнеш и се усмихнеш не само, че няма усмивка и кимване в отговор, а почват да гледат още по-втренчено, Без да черня българите, но много сме невъзпитани. Тотална липса на маниери.

Yana said...

Напомняте ми за една случка. Аз прясно прибрана в България от дълъг престой в чужбина. Сутрин, към 7, късна пролет, времето прекрасно. Пресичам улица, на път за работа. С мен пресича само още една жена. Седим и чакаме да светне зелено, аз се оглеждам, погледите ни се засичат, аз се усмихвам. Тя направо се стресна, при което се стреснах и аз и като стана зелено, се спънах в нейната обувка и тотално я подплаших. :)

melanie said...

....В този контекст - на отговора ми, че Борис се храни само с кърма и не пие даже вода една майка тръгна да ме убеждава, че ако не му давам сокчета нямало да му спрат коликите...Нейното бебе имало колики и след 5ти месец. Как ли би се почувствала, ако се видим сега и и кажа, че без сокчета коликите ни спряха на 2 месеца и една седмица?!-:)Може би като дават съвети, които никой не им иска разни хора се чувстват значими и "големи разбирачи" в собствените си очи?!