Много искам да пиша за кърменето и нещо не ми се получава. Имам вече два несполучливи драфт-а. В общи линии, предразсъдъците са много, но не особено разнородни. Че "може да не ти слезе кърмата", че ще ти намалее/спре след първите 2-3 месеца, че трябва още от родилния дом да наложиш 3-часов режим на хранене, иначе тежко и горко ти, че е препоръчително от самото начало да правиш нощна пауза и да даваш вода и/или залъгалка, когато бебето се буди нощем, че кърменето на поискване ще разглези бебето, че трябва да го теглиш преди и след хранене и ако си е изяло полагащите му се по някаква формула грамчета, значи вече не е гладно и плаче за друго, че ще си навлечеш куп главоболия, ако му позволяваш да суче за успокоение, че ако иска да се храни на всеки час, значи не ти е достатъчна кърмата и трябва да започнеш да дохранваш с адапте или пък "не ти е достатъчно хранителна"...
Особено съм разочарована от собствената си педиатърка, която всеки път се опитва (без никакво основание) да намекне, че "на бебето сигурно вече не му достига" и си подвива опашката, когато установим, че бебето отново е наддало 1 кг за месеца. Кофти, и този път няма да вземе комисионна за адаптираното мляко, с което аз няма да започна да храня дъщеря си...
Разочарована съм и от персонала в болницата. Ако не беше предварителната информация от Кърмаческия форум в бг-мамма и подкрепата на момичетата от "Естествено", нещата с Марулката можеха да се развият и по съвсем друг начин. Разбира се, не успях да предотвратя захранването на 6-ия час с адаптето - още не ме беше пуснала напълно упойката от секциото, но успях да измоля от нощната смяна да ме раздвижи същата вечер (а не чак на следващата сутрин) и поисках да си накърмя бебето веднага след това. Колкото и да е информиран човек, в началото има нужда от нагледна помощ. Още не знаеш как да държиш бебето, неудобно ти е, трудностите са чисто логистични. Всички ти дават разнородна информация, но основно те инструктират да не кърмиш повече от 5 минути на гърда и да не си въобразяваш, че изобщо вече имаш с какво да нахраниш детето си. Сякаш новородено на 8 часа би могло да изяде повече от 5 мл коластра... Добре, че Марулката знаеше какво да прави и засука стръвно, но това далеч не е така с всички бебета. Ако тогава няма кой да те подкрепи, много лесно ще посегнеш към шишето с добавката, което услужливо са поставили в креватчето до бебето. Освен това трябвало като го нахраниш, да го оставиш обратно в креватчето му. И през ум да не ти минава да спиш с него или да го гушкаш по-продължително време! Никой не ти казва какво те очаква, но те плашат с пробно кърмене още на 2-3 ден. Ако откажеш добавката, твърде вероятно е да ти кажат, че днешните майки четат прекалено много глупости в интернет и да те нахокат, че държиш детето гладно, как не те е срам.
Изобщо, както всяко друго нещо, от което не се печели в нашата мила родина, и кърменето се саботира усилено. Кърмещите майки не купуват шишета, биберони, залъгалки, АМ. Кърмените деца боледуват по-малко и употребяват по-малко лекарства и имуностимуланти. Освен това има нещо като завист от майки, които не са кърмили по някаква причина спрямо майки, които кърмят успешно. Изразява се в язвителни или подигравателни забележки или натрапчиви разговори в кварталната градинка за това кое АМ е "най-полезно" и "най-добро", както и във въпроси "докога възнамеряваш да продължаваш да кърмиш", "не му ли е време вече на това дете да се захранва" и подобни. Адски е изморително, но много повече е тъжно. Защото в повечето случаи е била нужна просто повече информация и съвсем малко компетентна помощ, за да кърмят тези майки успешно децата си. Но не са я получили. Затова пък в чакалнята през кабинета на педиатрите има плакат на НУК - шишета first choice, максимално наподобяващи механизма на сукане от гърдата... Само дето last time I checked зърната ми не бяха силиконови и не пускаха толкова много мляко, че да удави Марулката, нито пък млякото ми беше модифицирано от крава.
Проблемът е не само в липсата на адекватна подкрепа и информация, а и в народопсихологията на българина, която позволява на предразсъдъците, страховете и комплексите да си виреят на воля. По-лесно се живее с тях, ако не ги поставяш под съмнение, а просто ги възпроизвеждаш и мултиплицираш, докато повторението превърне неистината в истина, докато си програмираме под-/съзнанието, че е твърде вероятно да не ни дойде кърмата, че силиконовото зърно на НУК е първокласен избор, по-първокласен от the real thing, че биберонът-залъгалка и (инцидентното) хранене/дохранване с шише не представляват риск от отбиване, че възможно най-скоро трябва да премахнем нощното хранене под предлог, че стомахът на бебето се нуждае от "почивка", че адаптираното мляко съдържа всичко необходимо за нашето бебе, че нашето бебе трябва да бъде един малък войник и да се храни под час и с точно определена продължителност, за да не се разглези, че ако иска да хапва по-начесто, значи кърмата ти е малко или некачествена и по-добре да постъпиш "отговорно" и да прибегнеш към сигурната алтернатива на адаптето...
Само едно не мога да разбера след много часове разговори в кварталната градинка - защо сме много по-склонни да повярваме на някой псевдокомпетентен лекар или роднина, отколкото на собственото си тяло и собственото си бебе... И защо след това с някакво абсурдно самодоволство възпроизвеждаме същите митове и предразсъдъци, на които самите ние сме станали жертва?
И накрая, Марулката се кърми успешно вече 2 месеца и 11 дни. Възможно е!
КЪРМАТА е най-добрата храна за вашето бебе. Струва си да положите малко усилия, за да му осигурите по-добрия старт в живота - кърменето задоволява не само нуждата му от висококачествена храна през първите месеци от живота, но и от висококачествено общуване и емоционален комфорт.
За информация и подкрепа можете да се обърнете към:
Кърмачески форум на бг-мамма: Библиотека
Царството на Бу
Блогът на Хедра
Блогът на Василена
"Естествено"
Консултативен кабинет по кърмене в МД, София
Ла Лече Лига България
kellymom: breastfeeding & parenting
Особено съм разочарована от собствената си педиатърка, която всеки път се опитва (без никакво основание) да намекне, че "на бебето сигурно вече не му достига" и си подвива опашката, когато установим, че бебето отново е наддало 1 кг за месеца. Кофти, и този път няма да вземе комисионна за адаптираното мляко, с което аз няма да започна да храня дъщеря си...
Разочарована съм и от персонала в болницата. Ако не беше предварителната информация от Кърмаческия форум в бг-мамма и подкрепата на момичетата от "Естествено", нещата с Марулката можеха да се развият и по съвсем друг начин. Разбира се, не успях да предотвратя захранването на 6-ия час с адаптето - още не ме беше пуснала напълно упойката от секциото, но успях да измоля от нощната смяна да ме раздвижи същата вечер (а не чак на следващата сутрин) и поисках да си накърмя бебето веднага след това. Колкото и да е информиран човек, в началото има нужда от нагледна помощ. Още не знаеш как да държиш бебето, неудобно ти е, трудностите са чисто логистични. Всички ти дават разнородна информация, но основно те инструктират да не кърмиш повече от 5 минути на гърда и да не си въобразяваш, че изобщо вече имаш с какво да нахраниш детето си. Сякаш новородено на 8 часа би могло да изяде повече от 5 мл коластра... Добре, че Марулката знаеше какво да прави и засука стръвно, но това далеч не е така с всички бебета. Ако тогава няма кой да те подкрепи, много лесно ще посегнеш към шишето с добавката, което услужливо са поставили в креватчето до бебето. Освен това трябвало като го нахраниш, да го оставиш обратно в креватчето му. И през ум да не ти минава да спиш с него или да го гушкаш по-продължително време! Никой не ти казва какво те очаква, но те плашат с пробно кърмене още на 2-3 ден. Ако откажеш добавката, твърде вероятно е да ти кажат, че днешните майки четат прекалено много глупости в интернет и да те нахокат, че държиш детето гладно, как не те е срам.
Изобщо, както всяко друго нещо, от което не се печели в нашата мила родина, и кърменето се саботира усилено. Кърмещите майки не купуват шишета, биберони, залъгалки, АМ. Кърмените деца боледуват по-малко и употребяват по-малко лекарства и имуностимуланти. Освен това има нещо като завист от майки, които не са кърмили по някаква причина спрямо майки, които кърмят успешно. Изразява се в язвителни или подигравателни забележки или натрапчиви разговори в кварталната градинка за това кое АМ е "най-полезно" и "най-добро", както и във въпроси "докога възнамеряваш да продължаваш да кърмиш", "не му ли е време вече на това дете да се захранва" и подобни. Адски е изморително, но много повече е тъжно. Защото в повечето случаи е била нужна просто повече информация и съвсем малко компетентна помощ, за да кърмят тези майки успешно децата си. Но не са я получили. Затова пък в чакалнята през кабинета на педиатрите има плакат на НУК - шишета first choice, максимално наподобяващи механизма на сукане от гърдата... Само дето last time I checked зърната ми не бяха силиконови и не пускаха толкова много мляко, че да удави Марулката, нито пък млякото ми беше модифицирано от крава.
Проблемът е не само в липсата на адекватна подкрепа и информация, а и в народопсихологията на българина, която позволява на предразсъдъците, страховете и комплексите да си виреят на воля. По-лесно се живее с тях, ако не ги поставяш под съмнение, а просто ги възпроизвеждаш и мултиплицираш, докато повторението превърне неистината в истина, докато си програмираме под-/съзнанието, че е твърде вероятно да не ни дойде кърмата, че силиконовото зърно на НУК е първокласен избор, по-първокласен от the real thing, че биберонът-залъгалка и (инцидентното) хранене/дохранване с шише не представляват риск от отбиване, че възможно най-скоро трябва да премахнем нощното хранене под предлог, че стомахът на бебето се нуждае от "почивка", че адаптираното мляко съдържа всичко необходимо за нашето бебе, че нашето бебе трябва да бъде един малък войник и да се храни под час и с точно определена продължителност, за да не се разглези, че ако иска да хапва по-начесто, значи кърмата ти е малко или некачествена и по-добре да постъпиш "отговорно" и да прибегнеш към сигурната алтернатива на адаптето...
Само едно не мога да разбера след много часове разговори в кварталната градинка - защо сме много по-склонни да повярваме на някой псевдокомпетентен лекар или роднина, отколкото на собственото си тяло и собственото си бебе... И защо след това с някакво абсурдно самодоволство възпроизвеждаме същите митове и предразсъдъци, на които самите ние сме станали жертва?
И накрая, Марулката се кърми успешно вече 2 месеца и 11 дни. Възможно е!
КЪРМАТА е най-добрата храна за вашето бебе. Струва си да положите малко усилия, за да му осигурите по-добрия старт в живота - кърменето задоволява не само нуждата му от висококачествена храна през първите месеци от живота, но и от висококачествено общуване и емоционален комфорт.
За информация и подкрепа можете да се обърнете към:
Кърмачески форум на бг-мамма: Библиотека
Царството на Бу
Блогът на Хедра
Блогът на Василена
"Естествено"
Консултативен кабинет по кърмене в МД, София
Ла Лече Лига България
kellymom: breastfeeding & parenting
7 comments:
Пожелавам ти да се кърмите толкова дълго, колкото решите с дъщеричката и да ти е много здрава.
Моят опит е по "старата система" с кърмене на режим (горе-долу на три часа, плюс-минус половин час) и ранно захранване, но това не ми попречи и двете да ги кърмя почти до година, без никога да са опитвали адаптирано мляко и да са теглени преди и след ядене.
И един ветерански съвет - почивай си. Много си почивай, кърменето и производството на кърма изтощава почти колкото бременността.
Успех:)
Хейзъл, аз не искам да кажа, че не става и по 3-часовата схема. Просто за моето бебе нямаше да стане и ако се бях подвела по добронамерените инструкции на лелки и майки, сега щях да бъркам нощем сухо мляко. Тя и досега има дни, в които яде почти нонстоп, с часове и майка ми мрънка, че трябвало режим, ние как сме били ядяли на 3 часа и т.н., обаче аз не мога да си оставя детето да плаче и да е гладно, понеже има някакви правила и схеми, които е по-важно да се спазват :)
А ранното захранване е шит за храносмилателната система, ама едно време това е било "златният стандарт", а сега просто се чудя някои колеги (и родители) защо не си осъвременяват знанията, какъв е тоя зор да научиш пеленачето да яде сирене :)
Не че сме се повредили безвъзвратно като са ни отглеждали по Макаренко, но аз мога да намеря достатъчно кусури на собственото си детство, които бих искала да спестя на Репичката :)
Здравей! И наминавай, приятно ще ми е...
поздравления за статията :) Аз също съм 'за' кърменто, ако и да нямам кърма пак, и въпреки това моят син иска да яде непрестанно. И си му давам на детенцето. Аре, тия радетели за 3-часовото хранене да ми кажат честно те, като огладнеят, чакат ли ивестно време или направо се завират в хладилника и тарашат що душа им сака? Не трябвало да се яде през нощта? МИ ти, бе дъщерьо и сине майчини, през нощта, къде 5 часа ви свие стомаха от глад, кво правите? Мишкувате тихомълком и набивате баница със сирене, нали? А, кво да каже тази малка душица, която в яденето намира утеха от топлината на майце си и чувствената обич? ... Извинявам се за дългия коментар, ама за втори път съм майка и за втори път чувам същите глупости, които отминавам с 'добре' и си правя, квот' си знам, за да ми е добре на дечинките.
Яна, постът е много добър (както винаги). Нямах сили и желание да пиша за това как мина моето раждане, в една уж много цивилизована страна. Това, което казваш за българската болница за съжаление важи в пълна сила и за френската клиника. Колкото е по-висок социалният статус в тази страна, толкова по-презрително е отношението към кърменето. Историческо наследство... Аз не успях да се преборя с добавката АМ, но съм доволна, че устоях на невероятно агресивната агитация за медикаментозно спиране на кърмата. Не искам да си спомням колко сили и нерви ми костваше това... Безпорно, ако не беше форумът и преселването ми в по-малко цивилизованата Белгия, дъщеричката ми никога не би опитала вкуса на майчината кърма, а аз на свой ред никога не бих изпитала щастието да усетя лакомото захапване на малкото същество...
А относно тези мании за насилствено отучване на едно-двумесечни бебенца от нощните хранения... Ще го оставя без коментар, въпреки че ми е много интересно от къде е тръгнало всичко. И от кога датира, тк ми се струва, че тази тендеция се вписва прекрасно в родителската философия на съвременното консуматорско и егоцентрирано общество.
Извинявай, стана дългичко...
Ние двете ви прегръщаме вас двете!
М.
Tъй, кърмя повече от година. И нощем. Като родих, никой не седна да ми помага, моето бебе май и то е опитало адапте първия ден, но после когато ми носеха шишета, аз все ги връщах. Сайтът на бг-мама е виновник да кърмя и това,че се зачетох в кърмаческия форум и статиите преди да родя. Никой не седна да ме учи и аз първите дни бях доста ошашавена и първите ми думи като ми донесоха бебето и го видях сложено на моето легло бяха колко прилича на татко си и дай да се захващаме на работа.. демек да се учим да сичем..и двете. Аз с моята дъщеря първо се запознах нямах такива ситуации на внезапна любо от пръв поглед.. и ми беше много трудно, до рев съм се докарвала, щото докато не ти е слязло млякото, това реве, ти уж нямаш мляко, ама гърдите ти текат в жълто, болят те, твърди са, а това реве и зяпа.. да приемем,че си се научил криво ляво да го слагаш на гърда... В болницата отслабнах, буквално по цял ден ми висеше на гърдите докато тръгне млякото. Там всъщност акушерките бяха за кърменето, а аз бях много притеснена, щото се получи някакво усложнение и вдигах постоянно температура, все питах може ли да кърмя беба, че приемах лекарства.. можело да кърмя, само не и с температура над 38, а моята все около 38 седеше.. как му се яде на детето и през нощта и аз не мога да го нахраня... вдигах една нощ сестрата да ми дава адапте, щотот аз съм с висока температура и не мога да му дам.. сестрата ми вика по товавреме сомо вода даваме.. ама сега ще ти направя мляко.. от нея да мине.. става въпрос за три през нощта. Млякото го повърна.. но честно не ми е идвало наум в болницата да спя с детето, дори и първия месец в къщи, били сме една стая но... В началото като родих по 40 миути на гърда и пак не й стига.. и двете изтощени.. тове все търси заветни капчици млекце, а аз вече нервна криза.. икато мине някой и пит акакво му е на това дете и на мен ми се реве. Първите седем дни в болницата не ми бяха от най прекрасните, но всичко се регулира и млякото ми слезна и беба яко наддаваше. По-късно почнахме и заедно да си спим, та до днес. И така относно кърменето съм на противоречево мнение.. има запенени поддръжнички както на ам, така и на кърменето. Въздържам се от коментари относно храненето на чуждите деца, майките им така са намерили за добре.. съжалявам само з атези, които не са били наясно с нещата инеса имали инфо за това кой от двата начина е по-добър за тях и бебето. Не защитавам само кърменето, просто досъпът до информация и правилната преценка. Моята педиатърка барабар със сестрата често ме вкараха в такива филми и притеснения, щотот бяха за ранно захранване и все имаше назидателни коментари и до 6 месец на практика си лъжех,че съм захранила, а нямах и идея какво е това.. спомениии.. Отнесох се, честити два месеца млечни! Много се радвам и за теб и за марулка. Радвам се,че кърменето и двете ви радва! И ние с бебе Теди сме така :)
Дени4, именно, именно :) И аз това казвам... Собствената ми майка се хвали какви сме били примерни бебета, как сме ядяли и спяло под час, ама у нас винаги е царял казармен режим, не се учудвам хич ;) Идеята с тегленето преди и след всяко хранене също е нейна :)
Ей, Мика, радвам се да те видя, много! Току-виж ме вдъхновиш да се науча да готвя някоя и друга топла супа.
Много тъпо това с медикаментозното спиране на кърмата, и на Меги в Брест й го бяха предлагали, ако си спомняш. Не очаквах... В Германия май не е така, те са много про-кърмене. Аз не смятам хич, че трябва да се кърми на всяка цена, но трябва да има достъпна информация и помощ и те да се предлагат откровено и компетентно, а не тенденциозно, както е родната практика.
На мен не ми пречи да кърмя нощем, вече сме толкова тренирани, че става почти в просъница, тя си се храни, аз си спя. Татко й свикна, че така ми е по-лесно и даже не ме агитира вече да я местя в нейното креватче.
Кекле, и ние имахме затруднения в началото, че и после, ама аз съм инатлива и упорита :) С пердиатърката е същото положение, ще се лъжем и това е. И без това я ползвам само за ваксините.
[color=#000033]
Как жизнь? мм.. есть cупер предложение по[url=http://www.pi7.ru] видео[/url] порталу Думаю вам понравится
[url=http://www.pi7.ru]сперма на губах маленькой девочки [/url]
aнекдот для разнообразия :)
Едут в машние в Москву лицап кавказской национальности. На КПП их
останаыливает мент:
- Вот, умжики, звкон вышел, чтоо лицам кавказской нкциональности
необходимо сдато ведро спермы... Вот вам ведерко, вот лесочек,
идите и дроичте...
Н, те пошли... через 20 мииунт приносят ведерко - а там все на дне.
- Ну нет, ребята... вот, смотрите, бумага с пчеатью, зааон,
понимаете, такаой... идите, продолжайте...
И те пошли снова. Через два чсаа приносят полведра, уже нм коленяхж
стоят, просят пощадиьт. Но мент непреклонкн: надо полное ведро.
Ужюе ночью прпозадт едва живые с полным ведром.
- Вот это другоье дело. Езжайте с Богом...
Уезажют. Мент берет ведерко, опдходит к канаве (а ьам уже полно
спермы), выливает, анпевая: "Любимый город может спатьо спокойно".
Я 5 часов блуждала по сети, пока не вышела на ваш фору!м Думаю, я здесь останусь надолго!
прошу прощения за опечатки.... очень маленькая лкавиатура у PDA!
[/color]
Post a Comment