someone new

escobar feat. heather nova

podcast@notitle

Ох, знам, че се олях да пиша днес, ама 1. за мен по-добра терапия от това - няма. а нали няма да рИва повече (уж) - трябва да си отвличам вниманието с нещо. работата ще почака до новата година и така, бродя из мрежата, чувствам се като дететктив и откривам толкова МНОГО неща, за чието съществуване не съм и подозирала. понеже глупавата ми малка вселена се е фокусирала в една малка точка и страда и не вижда нищо друго на тоя свят освен себе си.
и 2. ТРЯБВА да ви кажа за подкастите, които открих! това са един вид радиопредавания в мрежата... ъм, дотолкова с моето лайфстайл разбиране. още далеч не съм прослушала всичко, разбира се първо слушам подборката на Крис, нали съм пристрастна (ето тук - 1 и 2). аз като си харесам нещо и мога да си цикля на него с години. добре, че има хора около мен, които не престават да търсят, за да ме хранят с нова прекрасна музика.

айде, приятно ви слушане :)

Returnees Anonymous

Благодарение на Крис открих одео дот ком. кефи ме възможността да слагам тук музиката, която харесвам. мултимедия и шарения - както споменах в първия пост :)

повечето блогове, които чета, са на английски... и повечето са на хора, живели дълго време в чужбина и върнали се в българия. и аз живях и се върнах. с тези хора изглежда имаме подобни страхове, мисли, дилеми и радости от живота в България.

например, как собствено смятам да се оправям с 240 лв. лекарска заплата? добре де, ще си доработвам с преводи? а къде, по дяволите, ми отива личния живот - главно заради който се върнах?

от друга страна... един ден, след като се прибрах от германия, отидох на рождения ден на милена и разбрах, че никъде, никога, никой няма да ме обича колкото тези хора. никой друг няма с подобна нежност и търпение да понесе истеричните ми периоди, няма да се интересува толкова от мислите и чувствата ми, няма да се радва толкова на успехите ми. и ми се иска аз да съм наоколо за тези хора в аналогични ситуации.

та... искам да кажа, че този път любимите ми списъци "за и против" не вършат никаква работа. просто в един момент вземаш някакво решение и после живееш с него. пък и... "и това ще отмине"- окончателни неща няма. животът се променя, ние се променяме, България се променя. нещата винаги могат да изглеждат различно в друг момент. това, което е правилно сега, може да е напълно погрешно след 5 години... а може и да не е... и това, всъщност, е радостен факт. означава, че сме живи, нали така.

апропо, talking about music is like dancing about architecture.

John Mayer - Your Body is a Wonderland



п.п. каквото всъщност исках да кажа... не мога да си пиша блога на чужд език. независимо колко добре го владея, просто...

(Обяснение в любов)

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно над най-оживения булевард
и да броя светулките на колите
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език...

dream keeper

Това момиче е страхотно.
Не я познавам, но би ми се искало. Пише с моите думи, чувства моите чувства. Доколкото чувствата изобщо са нечий и това може да се определи по нет-а.
Всъщност, тя ми е кръстник на блога, макар и да не го знае.
Заради нея "срещнах" Елиът Смит и вече се превърна в музикална дрога.
Дори и никога да не я срещна в живия живот, пак се радвам, че я има там някъде и пише такива прекрасни смислени неща...

Elliott Smith - Needle in the Hay

when it comes to me,

нещо се дъня в приложния (д)зен будизъм.
иначе на теория съм за 6.
на практика не знам дали и 2 ще изкарам.

ама не пречи да си преповтарям теорията, барем нещо ми светне.

Един крал повикал съветниците си и казал:
- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на отчаяние. Трябва да бъде много кратко, така че да се побира под диаманта.

Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.

Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужик още на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:
- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран. Но знам посланието, защото има само едно послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек, който е познал себе си.
По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на благодарност за моята вярна служба, - и той го написал на листче хартия, сгънал го и казал продължил, - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго се провали, когато нямаш друг изход.

Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си. Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала, а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...

Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело: "И това ще отмине."

Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава, нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.

Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител, хората били организали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града и той се чуваствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:
- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.

Кралят се удивил:
- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е безизходна ситуация.

Старецът отговорил:
- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител. Не само, когато си последен, но и когато си пръв.

Кралят отворил пръстена и прочел послението: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта, егото се били стопили. Всичко отминава.

Той повикал стария си прислужик да седне до него в каляската и попитал:
- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.

Старецът отговорил:
- Третото нещо, което светецът каза, беше: "Запомни, че всичко е преходно. Само ти оставаш, оставаш завинаги като наблюдател."

всъщност, това не е дзен. една суфи-притча е, но аз не намирам голяма разлика... :)
мисля да си я разпечатам и да я прочета едно стотина пъти :) пък после да си кажа -
и това ще отмине.

добреее :)

нова година - нов блог.
явно всички си избират черния темплейт, защото изглежда много classy, поне в сравнение с другите налични.

може би ще продължа да пиша и на старото място (http://buddha-in-a-nutshell.dir.bg), ама тук ми се иска да избягам от типичната явно за нашата народопсихология сантиментална изповедническа форма, която, уви, някак се е вгнездила И в моите писания. не, че си правя илюзии за лайфстайл някакъв - аз просто не съм лайфстайл. но поне повече стайл очаквам от себе си. освен това се надявам мястото да дава повече опции за мултимедиалност и - с две думи - шарения.
е, това ако не е шизофрения - на едното място ще си рИва на воля, а това тука ще го карам "представително". хубаво, да видим колко дълго ще изтраят добрите ми намерения...

малей, то станало никое време... утре пак няма да си оправя стаята. имам чисто нов матрак - голям и подарък от мама и тати за Коледа. имам маса и маслен радиатор. това е засега. ако не измисля какво друго да сложа, ще живея в рая на дзен-будистите. какво пък... може да не е чак толкова лошо :) имам си и тибетски молитвени знаменца. рафаел ми ги донесе лично от тибет и после аз му казах, че с нас няма да се получи. ама знаменцата ще си ги накича. може да постна няколко снимки за развитието на полевите условия.

толкова засега.

п.п. защо винаги се сещам да се обаждам на хората в 3 часа посред нощ? много глупав навик.

elliott smith - let's get lost