26 and still counting

От полунощ в родителката провеждаме следния разговор:
- Честити ми рождения ден, дееее.
- Няма. Ти си родена чак в 14.30.
(Според Ваня Великолепната - в 14.35)

- Ти въУпще не ме обичаш!

Момичета и момчета, тази година реших да си спестя лудницата с 60-те човека гости, които не се познават помежду си и аз изпълнявам ролята на увеселител. Затова ме очакват хора, пътища и автомобили - демек влакове, релси и манастири. Ще приложа подробен отчет с фотодокументация. Пожелайте ми слънце, всичко друго си имам.

Ахой!

my blog, the shapeshifter

наистина се нуждаех от тази промяна. черното започна да ме изморява. красиво е, защото допуска контраст с цветовете, но след време натежава. още не знам дали новата ми дрешка ще се задържи. трябва да свикна, че панелът е от лявата, а не от дясната страна. хм... изглеждам ли ви като човек, който си няма друга работа? :) странно, защото си имам предостатъчно.

John Mayer - Your Body is Wonderland

stuff

Вчер а с Бистра първо минахме през Хеликон до бившето кино "Витоша", та си спомних защо избягвам да влизам в книжарници и прилежно заобикалям Славейков :) Просто не мога да потисна желанието да купувам, купувам, купувам... знаете ли какви прекрасни детски книги излизат? Просто... още една причина да имам деца :) Няма да изглежда глупаво, че препрочитам цялата световна детска литература.

В крайна сметка си взех "К." - вторият сборник с разкази на Ангел Игов и "На копието ти, любими!" - стихове и истории за мъртви мъже и любови на Бинка Пеева, alias copie. Първата е малка, джобна почти и разказите в нея са очарователно свежи, леки, с едно закачливо намигване, препратки. При това аз не обичам разкази, никак. Или да речем, много избирателно. Втората книга е отпечатана много красиво от "Фондация КОМ", може би ето такъв цвят хартия, една идея по-светла и красиви изчистени шрифтове като перли... и не за първи път ми прави впечатление колко различно звучат текстове на хартия, колко по-плътно, по-близо, конкретно. А Б. купи "Майките" на Теодора Димова за майка си. (Вметка: днес вечерта има среща с Теодора Димова в къщата-музей "Иван Вазов", на ъгъла на улица "Иван Вазов" откъм Раковска. От 18 часа.) Срам и позор, но аз още не съм прочела нищо от нея.

После Б. ме заведе на едно разкошно място в един разкошен заден двор, където правят умопобъркващо вкусни торти и сервират мляко с мед и канела в красиви бели порацеланови чаши на сини цветя. Има нещо от края на 19-ти век, да кажем. Умилително. Мястото се казва Вила-нещо-си и се намира в една пресечка на Иван Асен I, но разбира се съвсем не знам коя :)

Хм, и не знам как да завърша този пост елегантно. Just babble along.

Smashing Pumpkins - Disarm

Thanks to Bistra once again :)

четене за всички :)

***
Пита ме момчето ми кога ще стана малка,
за да може донасита с мен да си играе,
за да не стои самичко с немите играчки -
с тях да си приказва
и в очите им студени да наднича.
Пита ме момчето ми кога ще стана малка,
а пък аз отвръщам уморено:
”Сигурно когато остарея”.
И сега то вече ме препира:
”Мамо, скоро ли ще станеш стара?”

- Даря Хараланова


Следобед

Съвсем е мъничко момчето,
по-мъничко и от момчето,
което в своето креватче
прегърнало е като братче.
Докосва го насън и свира
носле във лапите му меки.
Момче с мече - прашинки леки
във стаята ми. Сред всемира.
И аз над тях. И страх в сърцето,
когато дръпвам пелената -
помислила си за войната, -
за да завия и мечето.

- Даря Хараланова



ЗАЙЧЕ
Мама няма още три. Куклата приспива.
Като куче изведнъж
куклата завива.
Пули се към мама тя -все по-грозна става.
Мама тъй я хваща страх,
че се напикава.
Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.
Казват й - мълчи дете,
майка ти умира.
Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче.
Мама няма още три.
Мама спря да плаче.
Зайче ще си има тя - как се радва само.
Няма мама на кого
да прошепне "мамо".

- Иван Методиев



Смея се

Евгени се взира
в моите зеници
и казва:
Мамо,
виждам ти гледните точки.
Закачени са точно в средата
на всяко очно яйце.
И аз те обичам.

- Nika



"Искам моето стихотворение да е
едно такова блестящо,
и да се казва „шарени камъчета”.
Мамо, къде съм била, когато ти си била бебе?
Как така ме е нямало? Трябва някъде да съм била?
Нито даже в София ли ме е нямало?
Нито даже в нашата къща ли?
Имаме ли албум, за когато ни е нямало?
Имало ни е, но ти не знаеш.
Вятърът ме гъделичка. Почеши ме, мамо!
Обичам те повече от любов.
А всичките хора нали са добрички ?
Слънцето ти нарисувах, виж - има бодлички.
Но ако ми грее в очите, ще му набия кръглото.
Мамо, приличаш на принцеса, а аз на вълк,
защото съм най-силното момиченце на света.
Колко километра тежа?
Не искам никакви братовчедки, искам сестричка,
но да се роди пораснала.
Дразнят ме бебетата, защото само пищят.
Аз съм никой и не искам нищо. Нищо не искам!
Разбери се от думата, остави ме на мира, сто пъти ти казах –
аз съм никой и не искам нищо.
Не искам да порасна, за да съм вечно твое дете.
Сега ще построя къщичка за прасенце.
Хей, прасенце, бъди добър човек,
за да знаеш в коя посока си.
Вятъра духа из ведро.
Може ли такава хубава дума да се появи?! Сняг...
Обаче къде са му снежинките."

(не знам кой е авторът. ако случайно се препъне тук, нека ми се обади...)

• Филифьонката, която вярваше в бедствия - Туве Янсон
• The Cat Who Walked By Himself - Rudyard Kipling
• Мистър Бог, тук е Анна - Фин (превод by me)
  

За съжаленение не успях да намеря превод на "Котката" на Киплинг на български в нета, макар че имам ясен спомен, че дори лично аз съм я превеждала...

coffee & cigarettes

Maternity Bliss, Mixed Media by Kelly Rae Roberts

Събуждам се. Разтърквам очи. Понякога отивам да направя кафе, но по-често то вече е готово :) Посядам в леглото и няколко минути гледам в точка. После пускам Анимал Планет. Или сутрешните блокове. Обичам да гледам сутрешни блокове. После паля цигара, отпивам една глътка, кафето вече е изстинало поносимо. Бавно, един по един, започвам да проверявам блоговете, които чета. И днес ми направи впечатление, че в повечето от тях се говори за деца. И техните майки. Е, това не е тайна, че откакто се помня, искам да имам деца. В пети клас още не знаех как точно става тоя номер със секса, но четях Д-р Спок (това имаше тогава). Нощем си мечтаех как ще съм мама. Сънувах бебета. Изобщо, видът на нещо малко и новородено, винаги ме е умилявал. Имам горе-долу еднакви реакции на бебета, котета, кученца, костенурчета и всичко, което е малко и безпомощно. После магията и удивлението, които разстилат около себе си, когато започнат да осъзнават света. Когато всичко е ново и ВСИЧКО е чудо. Могат да се забавляват с часове със зелена капачка от бира. Или със спукан балон. Имат тънки пискливи гласчета, с които съобщават на света за това страхотно, никога невиждано нещо, което току-що са открили за пръв път в историята на човечеството. И което харесват!!! Или изобщо не харесват!!! С много удивителни.

Любимите ми представи винаги са включвали топли, сгушени в мен деца, които миришат на сапун и мляко и бавно заспиват, докато им чета. Всичките ми детски книги са събрани в една гигантска ракла и очакват този момент. Пипи и Алиса, Мечо Пух и Лили на морското дъно знаят, че скоро, съвсем скоро ще дойде времето, когато отново ще оживеят в света на едно съвсем ново човече. Очарова ме дори идеята, че няма да спя, че ще се стряскам насън, когато е прекалено тихо, че ще пера дрешки, които много бързо ще омаляват и ще бъда част от тълпата, която населява южния парк напролет... Мисля, че няма нищо, което може да стопли сърцето ми повече.

Единствената ми шестица по рисуване в цялата ми учениеска кариера се дължи на малък глинен торс на бременна жена. С широк ханш, прекрасни гърди и изваян гръбнак. Подарих я на майка ми за 40-ия й рожден ден. Сега мама ще стане на 50, а понякога още изоглежда като момиченце, толкова красива и млада. Толкова малка, че всички се чудят как ни е родила тримата, които в сравнения с нея изглеждаме като исполини. Само мама знае какво е преживяла, колко сме различни, колко сме своенравни всеки по своему, колко сме умни, но колко глупави неща правим... И само аз помня как съм преписвала тетрадки по литература в два часа през нощта - не защото е имало грешки, а защото са били грозни :) Или с криви полета. Да, спомням си, че никак не ми харесваше. Както никак не ми харесваше да се нямеря по средата на стаята, затрупана във вещи, а всички рафтове, шкафове и чекмеджета - празни. С първото постигна успех, станахме едни от малкото грамотни хора на нашето поколение. С второто... е, както казват братята ми, "ти си доста мърлявичка". Какво да се прави, така е. Но с тръпка предчувствам как ще се уча да бъда подредена заедно с моите собствени деца. Как ще превръщам подреждането в игра. Защото всичко може да бъде игра, ако го правиш с мама.

Ели казва, че когато имаш деца, внезапно започваш да кореспондираш с родителите си. Внезапно се улавяш, че казваш същите думи, които "никога няма да кажа на децата си". Или че правиш точно обратното. Но винаги, винаги, there is a reference. Не можем да се освободим от това, подозирам. И въпреки това винаги ставаме по-добри родители. Но само, защото имаме на какво да стъпим, да се опрем на грешките на онези преди нас. И странно, но подозирам, че няма да съм много различна от моята собствена майка. Нищо, че винаги съм се заричала да съм ТВЪРДЕ различна. От кармата си не можеш да избягаш. В хороскопа ми твърде ясно личи, че съм нейна дъщеря. Твърде много си приличаме. Тя има АС в Козирог, аз имам Луна там - в шести дом, домът на грижата, а Луната е символ на майчинството. И макар че Нептун в пети омекотява нещата, Луната държи на своите принципи. На правилата. Мили ми деца, никак няма да ви е лесно. Ще ви се наложи да четете, да бъдете грамотни, да знаете боговете от гръцката митология насън, да миете чинии и да изхвърляте боклука. Да се обаждате, когато ще закъснеете и да оставяте бележки, когато излизате. Ще имам телефонните номера на приятелите ви, но обещавам, няма да се обаждам през час да ви проверявам. Ако дай Боже сте музикални колкото баща си, ще свирите на пиано (или цигулка), ще пеете в хор, ще ходите на танци и плуване. През лятото ще живеете на село. Ще познавате България. Планините й. Тайните скришни кътчета край морето. Ще знаете как се опъва палатка и ще си носите спалните чували навсякъде. Няма да се страхувате от буболечки. Ще ядете къпини от храста, ще се парите на коприва и ще забравяте бързо. Ще знаете как ухае купа сено в късния юли под небе, заринато от звезди. Ще ловите гущери, ще берете джанки, ще преяждате с лютеница. В сънищата ви ще се промъкват Пинк Флойд, Карл Орф и Берлиоз, а не звездите на Пайнер. Ще ходите на лятно кино в Созопол. И през зимата пак там, без киното. Баща ви ще спори с мен за възпитанието, ще ви опазва от пристъпите ми на "майка орлица" и ще ви учи да играете шах. Ще ви води на Витоша и на село, когато аз съм дежурна. Ще ви взема от детска градина, когато аз нямам сили да помръдна. Баща ви ще ви е приятел. Ще ви показва тайнства, ще ви пали огън и ще ви пее. Ще имате коте. А бабите и дядовците ви ще компенсират моята "правилност".

Пригответе се, време е вече...

Love,
Mama

Това е. Окончателно се провалих като лайфстайл герой :)
Сигурно съм полудяла. Пролет е.

• Baby's Named a Bad, Bad Thing

ветровееее...

... хаха, това не беше ли една песен на баба ви Лили? Всъщност предпочитам "Ветре" на Исихия. Та, веят ме мен едни, не е за вярване. Вече мога да споделя "тайната", че книгата е готова, изпратих я миналия понеделник в издателството и сега, надявам се, художниците на корицата ще се отнесат с нея мило. Още една тайна - то скоро ще се разчуе - редактор ми е самият Маестро, Г.Г. А той е великолепен редактор, внимателен, нямаш чувството, че се намесва грубо, напротив - след първоначалната истерия всичко потръгна леко и крайният резултат е очарователен - според мен.

Открих тръпката на хазарта. Всъщност винаги съм подозирала, че имам склонност да поемам импулсивно рискове и съзнателно съм ги отбягвала. Но тъй като съм вярна на мотото за тази година, I took a chance. Разбира се, споходи ме късметът на начинаещия. И после ме напусна :) Но аз съм упорита, не се отказвам. Другият вариант е да обера кварталната бакалия, ама все пак нека останем в рамките на закона ;) И всичко това като следствие от върховната ми глупост и стремежa да отбягвам надвисналите неприятности, докато не ми се стоварят с гръмотевици от ясно небе. Да не предизвиквам съдбата, но нали беше казано fortes fortuna adiuvat - тя подпомага смелите :) Но кой да предположи как ще се издъни вчера Байерн (знам аз, не са ми симпатични), а Сантандер ще омлати Валенсия с 2:0... потрес, потрес! Днес съм в дилема - цесекарка съм по наследство, но към Литекс съм пристрастна по произход. Пък и ЦСКА са толкова непредвидими.

Какво друго? Пролет, бременни, бременни, навсякъде. Едва проходили бебета, в парка няма къде да се стъпи, къде да се седне. Много е хубаво! Случайна среща с Бистра ме усмихна :) Разговори за литература в скришни форуми. Miller Textbook of Anaеsthesia. Двата тома с твърди корици тежат къде 15 кг и наброяват 3000 страници... но да държиш таква книга ти дава странното усещане, че в нея се крие някаква тайнствена сила, която ще премине върху теб. ..

Нека останалото да е само мое... засега.

П.П. Ъпдейт на линковете - блоговете, които следя.




(c) Penelope Dullaghan at The Girly Show
Courtesy of: Denise Andrade - Boho Girl
Boho Girl Photography

apropos, this is my gorgeous friend Bella on the left :)

С голямо закъснение: Честита Баба Марта на всички! Бели-червени, много щастие, много пролет, много слънце, много вятър в косите, море в краката и сол по кожата ви пожелавам :)

малкият мъж и малката мис

на двамата им стига кутийка от кибрит
с тапети на сини и розови зайчета
пожълтели от цигарен дим
със звездно небе на тавана
от пластмасови флуоресцентни звезди
точно над мястото
в което се събират сънищата и прегръдките им
и на стената - църква
имат си още телевизор
огледало
два компютъра
(с интернет)
два стола
две чаши
две вилици
и гардероб на който му липсва вратата
горе отляво
и още
прозорци
през които се вижда само синьо небе
толкова високо
не стигат даже короните на дърветата
и кому са притрябвали завеси
имат хлебарки които изпълзяват
на тъмно в банята
затова тя мисли да намери котка
(за хлебарките)
да боядиса стените в пастел
да остави звездите
но кому са притрябвали завеси наистина
когато е тъмно
и той свлича дрехите й като люспи
тя свети

много постове в драфт-а

пролет. умора. но не пролетна. умората на ненаписаните думи, когато не знаеш откъде да започнеш, за да наваксаш. затова по-лесното: поезия. апропо, обичам ви. вие си знаете.

може би Магдалена

кажи ми Хавиер
какво е да живееш на Calle de La Magdalena
в Мадрид
кайе - виж каква обла дума
сигурно е застлана с калдъръм
който денем попива слънцето
като водата
и нощем Хавиер
когато излизаш с жената
през френския прозрец на мансардата
поливате градинката на покрива
мушкато и мащерка
два стръка домати
босилек
билките Хавиер
помнят наместо теб
беглите ласки на женски ръце
а калдъръмът помни морзовия код
на токчетата
под сводестите им стъпала
изопнатите сухожилия
изящните глезени
когато идват
твоите жени
звънтят за да ги чуеш отдалече
но кайе Хавиер
не е улица а съдба
може би Магдалена
ще дойде боса

Soundtrack: Volvera el amor - Malediva