Saturday, April 7, 2007

Христос возкресе!

Не, тези яйца не са моите. Моите станаха много тъмни, но в крайна сметка не съм боядисвала яйца поне от 10 години. So it's learning by doing. Догодина ще знам повече и ще съм по-подготвена. Другото лошо нещо е, че двама човека не могат да изядат несметни количества яйца :) Къде са децата? Е, те предпочитат шоколадови, но поне е оправдана цялата тази мацаница за радост на децата. Извод: (мисля, че вече всички знаете колко съм луда).

Още не знам дали ще напиша нещо повече за празника. Рядко се случва, но понякога думите ми се изплъзват като стъклени топчета, които се пръскат във всички посоки. Сега само искам да знаете that my heart goes out to you. Бъдете радостни, бъдете с хората, които обичате, бъдете добри... отворете сърцата си за обновлението, за пролетта, за нещата, които ни свързват, а не онези, които ни делят...

Пожелавам ви много сбъднати чудеса.

4 comments:

Бистра said...

леле, като каза за шоколадовите яйца, знаеш ли какъв смях днес?

водих мама на театър и после отидохме да вечеряме в Пица Хът
поръчваме и вече с нетърпение очакваме поне напитките, когато мама казва: "о, не мога да се сдържа!", бърка в чантата и вади едно шоколадово яйце! :-)
аз много се зарадвах, но реших да го отворя за десерт :-)

хапнахме, пийнахме, поискахме сметката и аз несръчно скъсах фолиото и двете изядохме шоколада
когато се стигна до отварянето на яйцето, се оказа, че имаме голям пробем - ами не ще да се отвори тъпото яйце!
пробвахме и двете, ръчкахме с вилица, не ще и не ще

на съседната маса седеше сам един пич, който си поръча пица на английски, и четеше книжка
"excuse me", казах притеснено. "we have a problem, can you help us?"
той ме погледна малко подигравателно, но усмивката му се изпари, когато се оказа, че и на него никак не му е лесно :-)
помъчи се няколко минути и натъжен ми го върна
"it's okay", казах успокоително, "don't worry"
на което той натъжено отвърна "i'm so sorry"

е, накрая, като се върнахме вкъщи, историята имаше щастлива развръзка - моят татко е най-силния! :-)

(обаче играчката беше тъпа)

Yana said...

Хахахахах... Бистре!!!

Всъщност исках това да е отделен пост, ама така и не го написах, а тук е точното място да го разкажа. Нали пътувахме на моя РД и Пух ми дава подаръчето още в София на гарата и вика "хехе, може къмто Роман да си го отворила" и се започна една борба на прасе с тиква, не е истина. Подаръкът дрънка в една дървена кутийка, тук натискаш, там буташ - нищо. Цялото купе се изреди да ми отваря подаръка, с едно хлапе се сприятелихме, накрая аз уж измислих откъде се отваря и Пух казва - "трябва да натискаш тука и тука". И аз - натискам, бутам, хванах ревматизъм на палците от натискане - нищо.

Накрая Пух тръгна той да го отваря, но се оказа, че е забрави как става. Така до края на деня не успях да разбера какво има в кутийката. На следващия ден той от отчаяние започна да дялка кутийката с ножа, излезе нещо навънка, върна се и вика - "сега се отваря". Мда - с бутане в другата посока, просто се плъзва и се отваря. Просто като фасул :)

Вътре има един изящен мъничък Буда, прекрасен е и аз си го нося с мен навсякъде в дървената кутийка като къщичка. Ще ти го покажа.

Абе, моме - "Воистина возкресе" се казва :) Прегръщам те.

Michael de`OZ said...

Воистину воскрес!

А яйца должны быть настоящими, куриными. ни в коем случае ен шоколадными.

Damian B said...

Hello mmate great blog post