Happiness

Аз съм един щастлив човек, честно.

В живота ми има толкова много обич, че просто струи отвсякъде. Толкова много хора, готови да ме предпазят, да ме задържат, когато залитам и най-вече - да споделят радостта ми. Да светят, когато аз светя.

В живота ми има толкова много хора, за които съм готова да застана на главата си, ако мога да им помогна. И да се радвам с тях и за тях, когато светят!

Чувствам се опиянена от това внезапно, остро усещане, че нищо лошо не би могло да ми се случи...

Мария е написала страхотна реч за книгата ми, но няма да ви я издавам сега, защото на представянето ще ви е скучно. После ще я помоля за разрешение да я публикувам тук, за да можем да й се радваме всички.

Фасадата на тази книга роди такива шедьоври сред приятелите ми, че изобщо вече не съжалявам. Защото отново си казахме, че се обичаме.

So_HaPpY ‎(11:01):

Хубавото на тази книга е, че разбива някои представи - като начало разбива представите за книга. В това се включва всичко. Чаровно е недоразумението корица. Този шедьовър се чудя дали играе в услуга на Яна или в ущърб. Не за друго - ако не я познава човек и види корицата и вземе, та прочете ще бъде приятно изненадан. Т.е. ще бъде опровергана онази приказка за дрехите, посрещането и ума. Има и друг вариант просто да не я прочете, което пък... ще направи читатели литературни ентусиасти, които са малко

Ако не познавах Бояна, нямаше да си купя брошурата. Но пък сега се сещам за едно главно предназначение - в този вид винаги можеш сръчно да махнеш телбодчето и да дадеш страница на някой ... да си я носи, знаейки колко го обичаш. Защото тази поезия е за такива хора, които обичат.

Хайде

И тук трябва да пляскат и да дойдат да си вземат автографи, а от Жанет да ме изгорят на клада.

И аз да загина млада и зелена в името на литературата )

Съжалявам за екзалтацията. Много съм щастлива.

Така ми е

Девойки и младежи,
лейдис енд джентълмен,

Представянето на книгата ми ще се състои на 03.06.2007 г. от 12 ч. на Панаира на книгата в НДК. Залата май остава да се доуточни.

Ще се радвам, ако прииждате на тълпи, за да споделите каквото там намерим за споделяне :)

За книгата ще говори великолепната Мария Донева (която ще пристигне специално от Стара Загора, за което съм й много, много благодарна). Ще чете актрисата с прекрасното име Марияна Де Мео :)

Апропо, ЗНАМ, че корицата прилича на реклама за Ксанакс или Постинор.
Спестете си коментарите ;)

Обичам ви, да знаете, и ви очаквам!

Яна

I did some writing while away

криво

тукa всичко е
криво
в цепнатините на стълбата
живее семейство гущери
буренът избуява в процепите
на плочника
а кукувицата отмерва времето
едно към кесим

и лехите са криви
всичко расте
където си е поискало
и откъдето се е взело
джодженът редом с магданоза
киселец редом с краставиците
и лозето сякаш е болно от артрит
цялото възел до възел

и думите им са криви
дувар вместо ограда
вратница вместо порта
дирек вместо колче
кьоше вместо ъгъл
всичко вирее според собствените си закони
и да искаш
не можеш да го изправиш

тук не е стигнала още мълвата за правите ъгли
дори от килнатите си радиоточки
под схлупените стрехи
хората още не са разбрали
че животът минава в прави редици
само следобедната им дрямка съвпада
със сведението за река Дунав
на български и два чужди езика

на трикрако столче край пътя
седи прототипът на вещицата
от приказките дето си има гърбици
и бастунът й има глава на дракон
захапал стъклено топче имитиращо кехлибар
тука всичко
е толкова криво
че даже са забравили да умират

(поне от благоприличие)

-------------------------------------------
-------------------------------------------

демографски срив

десет милиона от нашите
несбъднати бебета
са погребани в един
перверзен червен презерватив
с вкус на изкуствени ягоди

-------------------------------------------
-------------------------------------------

Май

Великден отмина,
но истинското Възнесение се случва сега
пред очите ми:
небрежно цъфнали макове върху бунището,
кринолините на божурите между бурена,
бялата шапка на баща ти метната
върху колчето
се полюшва в случаен ветрец.
А ти – с шарени гащи
и бос -
газиш в калта и поливаш
с червената лейка
една роза,
която разцъфва изискано
и се чувства малко неудобно,
малко не съвсем на място
сред цялата тази необуздана
пищност
на възкръсващата ни градина.

Поезия и вишни

Вчера в двора на музей "Иван Вазов" седяхме под вишната и слушахме:

*Стефан Иванов - "Гинсбърг срещу Буковски в публиката"
*Ида Даниел - "Бавните неща"
*Патриция Николова - "Часът на кучето"
*Галина Николова - "Отстрани"
*Николай Бойков - "Стихотворения с биография"; "Писма до Петър"
*Марин Бодаков - "Обявяване на провала"
*Иван Христов - "Бдин"
*Веселина Сариева - "Ощ"
*Мария Донева - "Има страшно"

Това е специално за Бистра, която искаше да й изпратя линкове към български поети.
Разбира се, аз имам своите предпочитания. Стръвно харесвам и обичам едни, никак - други. Това е въпрос на вкус, но не мога да скрия пристрастията си към Мария, която освен че пише фантастично, е най-пролетният и прекрасен човек, който ми се е случвал напоследък.

***
Мръсницата пролет
отново ме кара да искам,
но без да ми каже какво.
Със пръстче в праха
ми пише загадъчни думи,
и вече не мога да спя,
а мисля за тях и гадая.
Запрята полите ми
и ме разсмива, когато
трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.
Напива ме с дъжд
и ме кара да бъда различна
от вчера,
и вчера е вече далече.
Показва ми булчински рокли по всички дървета
и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.
Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет
и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.

- М. Д.

В публиката бяха още Силвия Томова, Яна Монева, Красимира Джисова, Иванка Могилска и както се казва "и др." И аз, разбира се ;)

Харесах си още този сайт.

Приятно четене!

Вино от глухарчета

Енотека ОТТО. Намира се на "Иван Шишман" 37, точно до Мама Миа.
Първоначално се нацупих при идеята да ходим там, защото мислех, че съм облечена неподходящо и няма да се чувствам добре. И действително бях. Облечена неподходящо, that is. Но след първоначалното неудобство много бързо забравих. Това е едно от местата, които са някак... непретенциозно претенциозни. Предразполагат те. Зашеметяват те с грандиозната си селекция. Изкушават те с деликатни "винени мезета" като препечени филийки със зехтин, сол и черен пипер. Отпускат те с изчистените си линии и тихата атмосфера. Единствен недостатък: музиката. Вместо лек ненатрапчив джаз звучи някакъв безличен радио-микс.
Иначе - съботна вечер в София, близки приятели, малбек от Аржентина и... животът е хубав, нали?