Sunday, May 13, 2007

I did some writing while away

криво

тукa всичко е
криво
в цепнатините на стълбата
живее семейство гущери
буренът избуява в процепите
на плочника
а кукувицата отмерва времето
едно към кесим

и лехите са криви
всичко расте
където си е поискало
и откъдето се е взело
джодженът редом с магданоза
киселец редом с краставиците
и лозето сякаш е болно от артрит
цялото възел до възел

и думите им са криви
дувар вместо ограда
вратница вместо порта
дирек вместо колче
кьоше вместо ъгъл
всичко вирее според собствените си закони
и да искаш
не можеш да го изправиш

тук не е стигнала още мълвата за правите ъгли
дори от килнатите
си радиоточки
под схлупените стрехи
хората още не са разбрали
че животът минава в прави редици
само следобедната им дрямка съвпада
със сведението за река Дунав
на български и два чужди езика

на трикрако столче край пътя
седи прототипът на
вещицата
от приказките
дето си има гърбици
и бастунът й има глава на дракон
захапал стъклено топче имитиращо кехлибар
тука всичко
е толкова криво
че даже са забравили да умират

(поне от благоприличие)

-------------------------------------------
-------------------------------------------

демографски срив

десет милиона от нашите
несбъднати бебета
са погребани в един
перверзен червен презерватив
с вкус на изкуствени ягоди

-------------------------------------------
-------------------------------------------

Май

Великден отмина,
но истинското Възнесение се случва сега
пред очите ми:
небрежно цъфнали макове върху бунището,
кринолините на божурите между бурена,
бялата шапка на баща ти метната
върху колчето
се полюшва в случаен ветрец.
А ти – с шарени гащи
и бос -
газиш в калта и поливаш
с червената лейка
една роза,
която разцъфва изискано
и се чувства малко неудобно,
малко не съвсем на място
сред цялата тази необуздана
пищност
на възкръсващата ни градина.


2 comments:

kuchemecho said...

хехе.страхотно.толкова живо си го пресъздала. представих си всичко съвсем ясно.(това е за първото).
а третото не знам защо ми напомня на Алиса (може би защото скоро пак я почетох).

mogilska said...

Реагирам малко късно, но такава съм си аз – моткава. И аз се радвам. Даже си намерих нещо, дето много ми хареса. Казва се “Може би Магдалена”. 