Понякога
дъхът ми
си свлича сетивата
и тръгва да пътува
бос,
но не на Изток,
а навътре.
----------------------------
*У дзи - Великата пустота
Но много повече ми се иска да ви покажа стихът на Левена, от който тръгна всичко:
У дзи*
Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Водата
разчита следите им –
покрив на къщичка,
вярна посока,
нямане.
-------------
*Безпределна празнота
Monday, November 12, 2007
У дзи*
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment