Saturday, February 9, 2008

Ина

Поезия, проза... и изобщо. Фифо днес ми спомни за нея.
Тя е от тези, автентичните, като Карбовски, които не се автоцензурират, които даже понякога довеждат нещата ад абсурдум, просто за да ни докарат и нас до някакви граници вътре в черепните ни кутии, за да ни накарат да погледнем отвъд ръбчето на собствената си чиния. Ина пише така, че ако ми каже... абе, каквото и да ми каже, ще й повярвам.
Има две книги с поезия, които аз издирвам под дърво и камък, твърде безуспешно. Ако някой ги притежава, да сподели.
Аз тук ще пусна само линкове към разни работи в нета.

Ина Григорова в блога на Пафка

Ина за усещането да скочиш с бънджи

Мисия: Невъзможна

Ина пише поезия и на английски

Казват, че живее в Америка. Казват, че е безкрайно по-щастлива от преди. Може би, защото вече не й се налага да мисли за българската политика. Макар че не знам как й понася американската.

Всички я наричат просто "Ина". Ина от времето на добрите години на "егоист" и малката тъпа Гина. Ина, която ни показваше, че свободата не е слободия. Ина, заради която поне едно поколение е по-добро от предишното и следващото. И най-вече от по-следващото. Надявам се, където и да е, да не престава да пише. Може би и на български.

2 comments:

Бистра said...

хее, онзи ден си говорихме за нея и даже цитирахме едно изречение от един егоист от времето, когато молоко излязоха - "ако ти се струва, че рошийн мърфи се облича като лудата ти леля, по-добре не го казвай пред хора, които разбират от тези неща"

много важен човек в живота ми, вероятно и в твоя :-)

vanina said...

Hola! По-добре късно, отколкото по-късно :)

Имам и двете книжки на Ина и отдавна си играя с идеята да ги сканирам, обаче някак не ми се иска да им дам свободата на циркулацията в интернет. Засега се отлага безкрайно във времето.

Пиши ми ако искаш, мога да ти ги ксерокопирам или нещо такова, знам ли. Намирам се на comments[at]vaninavanini[dot]com (проверявам го прилежно поне веднъж седмично) :)