Monday, February 11, 2008

Отказвам

• A Short History of Medicine
"Oh Doctor, I have this terrible pain!"

BC 2000 "Here, eat this root."
AD 1000 "That root is heathen. Say this prayer."
AD 1850 "That prayer is superstition. Drink this potion."
AD 1940 "That potion is snake oil. Swallow this pill."
AD 1985 "That pill is ineffective. Take this antibiotic."
AD 2000 "That antibiotic is artificial. Here, eat this root".

(Origin unknown)

Отказвам да живея в реалност, изтъкана от паника и параноя.
Може би това е единственото логично (и ползено) заключение, когато посещаваш форуми за бъдещи майки. Нещата силно наподобяват кокошкарник и едната като се панира, почват всички. Не че аз не съм податлива. Даже - ако тръгна да се замислям за какво мога да съм тревожна, на другите фантазията няма да им стигне за висините, на които аз съм способна. Друго си е хем да имаш медицинската информация, хем да си продукт на майка с мания за контрол. Една хубава сутрин се събуждаш и установяваш, че манията явно е заразна ;) И че светът е опасно място, а животът - рисковано занимание.

Само дето на мен ми се струва, че човек все някога трябва да престане да бъде продукт на своите родители, среда, навици, комплекси и страхове. И оттам нататък да става, каквото сам прецени за добре. Само не индоктринирана функция. Демек, все в някакъв момент трябва да поемеш отговорност за себе си и да спреш да действаш по инерция. Което, парадоксално, в някои случаи може да означава да се откажеш от манията си за контрол. Но да си върнеш доверието в естеството на нещата. Доверие (упование) + здрав разум = доста добра стратегия.

На теория ми е ясно, ама на практика ми е много странно защо някой иска да си направи 500 изследвания, ако може да си направи пет. И защо 23-годишни девойки си правят БХС, който е показан за майки над 35 години? Ама ние тука още немеем във възхита от техниката и възможностите на съвременната медицина. И тепърва сме се запътили натам, откъдето другите вече се връщат. Не само сме се превърнали в "параноични и невротизирани продукти на съвременното общество - жертви на прогреса", ами и се гордеем с това. Плащаме дивни суми за излишни изследвания и живеем "спокойно". Обаче не си даваме сметка за стреса, който поражда всяко изследване - дори ехографията, дори вземането на кръв. Винаги го има онзи момент на очакване на новината. И ние винаги очакваме тя да е лоша. Отдавна сме предали отговорността за собственото си тяло, психика и съдба на някакви полу-богове в бяло, на всичкото отгоре сме ги оторизирали да се живеят с идеята, че действително са такива. Направо получавам менингит като чуя "той е лекарят и той преценява". Oh, right. Затова средностатистическият бг-лекар си позволява да казва неща като: "Не е ваша работа, аз съм учил 6 години, не вие." Сериозно? А защо, докторе, трябва да си направя три фетални морфологии, ако навсякъде по света се прави една? Може би, за да вземете вие тройната такса? Разбира се, всеки е совбоден да си харчи парите, както намери за добре, но защо никъде в тази държава няма единно и официално становище за това какво какво е задължително, какво е препоръчително и какво е пълно безумие? Мисля, че знаем защо. Проблемът е, че междувременно сме се превърнали в нация от зомбита, които са готови да поверят живота си и живота не децата си в ръцете на меркантилни "специалисти". Избеснявам, честно.

Защото жените навсякъде по света раждат в уюта на собствения си дом, придружавани от бащата на бебето и акушера, а ние тук си мислим, че ще се свърши светът, ако наоколо няма един отряд гестаповци, които да викат "напъвай" и да ти скачат по корема, или че мъжете ни ще се травмират сексуално и ще се погнусят, ако видят как от вагината ни излиза бебе. ТЯХНОТО бебе. Което без тяхно участие нямаше да е там, на първо място. Защото сме толкова неизмерно по-умни от милиардите жени, родили децата си преди ерата на ехографията и хай-тек оборудването. Как така, при всичките тези възможности, ще раждаме като маймуните? Защо някой би искал да роди за час и половина, без болки и без капка кръв, след това да си тегли един душ и да си отиде с бебето у дома? Колко абсурдно ;) Защото, нали знаете, раждането е онзи акт, чийто смисъл е да се увенчаем с ореола на мъченици. И след това цял живот да рекетираме емоционално децата си, ти знаеш ли аз през какво съм минала, за да те родя? А? След което да ги храним с адаптирано мляко, за да не вземат да заслабнат.

А тези майки, които твърдят, че "лекарите са спасили живота им и този на детето им" дали знаят, че в 80-90% от случаите спешните намеси като секцио и т.н. се налагат, защото преди това някой нетърпелив доктор, който иска да иде да поспи, се е намесил в естествения процес на раждането?

Не, не агитирам никого да ражда у дома в българските условия. Първо, защото е нелегално. Второ, защото инфраструктурата е трагична. Бърза помощ не приема обаждания, а докато дойде линейката, ако изобщо дойде... Да, смятам, че има смислени изследвания. Смятам, че бременността трябва да се следи редовно. Смятам, че страхотна тръпка и забавление да можеш да видиш човечето, което природата създава в теб. Просто толкова искам да е възможна дискусия. Толкова искам и аз да имам реален избор как да съм бременна и как да родя, а не само фиктивен. Толкова искам да имаме хоризонт вместо капаци и предразсъдъци. Толкова искам да сме толерантни. И смели. И да поемем отговорност за това, което се случва с нас. Да вземаме съзнателни и информирани, а не манипулирани решения. Да спрем да си въобразяваме, че сме черешката на сътворението. Да вярваме, да се уповаваме, че нещото, което е сътворило този безкрайно сложен и удивителен свят, всъщност знае какво прави. Дори когато на нас не ни е ясно. Толкова искам да виждам повече смирение около себе си. Повече радост. Замисляли ли сте се, че каквото и да правим - изследвания, консултации, ехографии - всъщност нямаме контрол над това, което се случва. Можем само да го проверяваме, но не да му повлияем. И точно това му е хубавото. Можем да се отпуснем и да оставим природата да си върши работата. Можем поне веднъж да дишаме и да се радваме, и да не се опитваме да се доказваме, и да не се страхуваме, че бихме могли да се провалим... А то просто си се случва. И няма човешки разум, който би могъл да го проумее... можем просто да не му пречим.

Може би тогава ще имаме шанс...

Отказвам - да се страхувам, че Господ няма да си свърши работата, защото това означава, че притежавам високомерието да мисля, че бих могла да я свърша по-добре.
Отказвам - да полагам отговорността за живота си в ръцете на друг, било той лекар или родител.
Отказвам - да бъда зависима.
Отказвам - да живея в състояние на постоянна тревожност.
Отказвам - излишни намеси в естествения ход на нещата.
Отказвам - да смятам, че бременността е бреме.
Отказвам - да вярвам, че да станеш майка означава да изживееш кански мъки и да си нахлупиш ореол на мъченица. Защото после само какво ни чака... ;)
Отказвам - да бутам реката.

Избирам - да изживея по възможно най-пълния и пълноценния начин това, което ми се случва.
Избирам - да имам доверие и упование, да се отпусна и да оставя природата да си свърши работата. Тя знае какво трябва да прави.
Избирам - да следвам вътрешния си глас.
Избирам - да имам избор :)

• A short history of Baby Care.
Oh Doctor, how should I look after my baby?
BC 2000 “Just carry it next to your skin.
Breastfeed it whenever it is hungry.”
AD1660 “Breastfeeding is undignified.
Hand it over to a wet-nurse.”
AD 1850 “Wet-nurses are low class and have
an undesirable influence on the child.
Get a good experienced nanny to bottle feed
it cow’s milk, and wean it on to a cup as
soon as possible.”
AD 1930 "Cow’s milk is unsuitable for babies.
It must be bottle fed on a special infant formula.”
AD 1950 “Bottle feeding at all hours is
bad for the baby. Follow a strict routine,
let it sleep in its own room and ignore it
when it cries at other times.”
AD 2000 “Bottle feeding is unsuitable, a strict time-table
is nonsense, babies don’t like being alone,
and crying is stressful.
Just carry it next to your skin.
Breastfeed it whenever it is hungry.”

(Joan Norton, 2001)

11 comments:

jana (varna) said...

Боянче, ето случай да се разкрия като 6тия читател на блога ;-) и да изпратя най-хубавите си мисли на теб и бебока!
Странно или не чак толкова, но напълно споделям чувствата ти по въпроса за избора, раждането и белите престилки. Така и така ще е в болница не можем да го променим, аз също се бях примирила с идеята и единственото, което тогава ми дойде наум да направя беше да отида във вражеския лагер в последния момент. Ако можеш да удържиш на първите признаци - ще си спестиш излишни емоции. Помня, че пристигнах в болницата с пълно разкритие и не се наложи да преживея "ненормалното" според мен предродилно, където с ужас бях чула, че те връзват легнала, в напълно неестествено положение срещу земното притегляне, в което престояваш сам самичка Х броя часове. Да, на запад отдавна вече бащите са там до жените си и не разбирам какъв им е проблемът тука в БГ?! Или може би се срамуват друг да види отношението им към родилката. Е, аз имах късмет, защото може би много силно си го бях пожелала. Както казваш Природата си знае работата и би трябвало да й имаме доверие! Прегръдки!

Venera said...

Ne te poznavam i suvsem sluchaino popadnah na bloga ti,no si mn pozitiven i borben chovek.Statiqta ti e prosto chudesna!Pojelavam kusmt na teb i na tvoeto detence i prekrasna i izpulnena s emocii bremennost :)!
Ne znam zashto ,no vinagi sum mislela ,che tova e edin chudesen preriod na sebeopoznavane i izgrajdane na edna nerazrvina vruzka mejdu maikata i deteto.Tova si e vasheto vreme zaedno za tova se zabavlqvaite ^^!

Venera said...
This comment has been removed by the author.
Yana said...

Много ми допадна този пост. Струва ми се, че за жената в България бременността, раждането и гледането на детето са шансът да придобие тежест. Затова държи всичко да е много сложно, да е свързано с много опасности и да е непонятно за мъжете.

Северина said...

прекрасно. и аз бях изпаднала в заблуда относно напъването. мисля, че ако някой ден се стигне до раждане, ще разчитам изцяло на йога и съветите на хубавите хора от там.

EowynOfRohan said...

И аз попаднах случайно (линквала съм към Бебелог, та през там :) ), но много ми хареса този пост. Разбирам те. Иска ми се нещата в Бг да се променят поне малко, докато дойде време аз да бременея и раждам...


Успех!!!

Milena said...

Страхотно е!! Поздравявам те за това! И съм страшно благодарна на моя приятелка, че ми го прати!
Успех!! Знам, че ще го имаш щом си с такава нагласа!

apple said...

И аз най после попаднах на блога, светът е малък ))
Много ми беше приятно да прочета мнението ти по тези въпроси.

Magdalena said...

бояна, като разбрах, че най-после така мечтаното от теб бебе е факт си казах "тя е такава романтичка, че надали осъзнава реално какво е да си имаш бебе..." страхувах се за теб така, както много хора се страхуват за мен и си казват "тя е такава романтичка, но скоро ще се убеди, че в бг е невъзможно човек сам да си обучава децата..."
човек трябва да е "романтик", за да може да избяга от затворените кръгове. сега съжалявам, че съм бързала да тъжа за теб и твоето бебе. от едно известно време насам си в мислите ми, но от днес с обратен знак :)

Anonymous said...

Кто делал прикорневую химию? Как она выглядет на прямых волосах? нНа сколько возрастает объем? Я год назад делала обыкновенную химию, волосы быстро отрасли, сказали такая реакция и так у многих. И сейчас половина головы пушистая, в следствии этого сушу только феном с крутящейся щеткой и они вытягиваются и выглядят очень хорошо, но в случае в случае если мделаю прикорневую, выходит она также вытянется и эффекта не будет??) Вот, в общем-то, что хотелось бы знать...
Заранее благодарна за отклики!!!

[url=http://2nt.ru/go/serial.php]Вообще любой сериал и особенно новинки я качаю тут [/url]
[url=http://2nt.ru/go/teets.php]Молодежное видео тут[/url]

Anonymous said...

Как говорилось на Seexi.net рассталась с парнем-мои первым мужчиной. закрутила роман с восхитительным юношей, у которого было много девушек. дело идёт к сексу. боюсь показаться неопытной, боюсь спать с кем-то помимо первого, просто волнуюсь в общем