Happy

Melanie & me, Sofia Coffee Heaven, 03.02.08

Тя се казва Мелани. Родена е 14 часа преди мен, същата година. Асцендентът й е Козирог, на мен Луната ми е там. Иначе всичко ни е еднакво, освен разположението на домовете. Аз винаги съм била малко по-луда, тя винаги е била малко по-дисциплинирана. Колежка ми е, запознахме се на спирката на автобуса в първи курс. Живеехме в едно и също общежитие. През пролетната ваканция, докато аз си бях в България, тя се запознала в кръчмата с Николай. И досега са заедно.

Година по-късно се изнесохме заедно на квартира. Ремонтирахме заедно. Ходехме заедно на училище, винаги се падахме в една и съща група, защото фамилиите ни започват започват с една и съща буква. По празниците винаги си "сверявахме" подаръците и избухвахме в смях, защото получавахме едни и същи неща от напълно различни хора. Тя завърши половин година преди мен, заради пословичната си порядъчност. Аз завърших половин година по-късно заради пословичната ми щуротия. Докато учех, тя ми готвеше, изпитваше ме, пазаруваше, мъкнеше учебници от библиотеката. Когато си взех изпита, ми сготви и ме сложи да спя. Тя си знае колко пъти ме е "спасявала" - кога с пари, кога с храна (студентски години), тя си знае как нито веднъж не каза "не те разбирам", нито веднъж не каза "това не е правилно", нито веднъж не ме осъди. Само аз си знам какви съм ги вършила.
Тя е в Берлин, работи в отделение по вътрешни болести. Някак все ми се струва, че е много по-истински лекар от мен. Тя се смее и разказва как се тресе от страх и нерви всеки ден, когато отива на работа. Съвсем като мен. Почти не си пишем, може би два пъти в годината. Горе-долу по толкова се и виждаме.

Днес беше в София. Малко повече от половин час се разхождахме в Южния парк, малко повече от половин час пихме капучино. След малко ще се качи на самолета и ще замине... Когато се върне през август, аз ще имам бебе. Може би просто трябва по-често да си пишем. Ей така, заради удоволствието, не за друго.