Thursday, May 29, 2008

Криво

Мислех да си премълча, ама нещо ми дойде в повече. То може грешката и в моя приемник да е, ама по-скоро ми се струва, че е някакво културно обосновено разминаване.

Според мен има нещо адски нездравословно в балканските ни суеверия. И потискащо. От сорта на това, че за неродени бебета не се говори, камо ли да се пазарува. Сякаш през цялото време очакваме да се случи нещо "лошо" в последния момент. Сякаш ще го повикаме, ще му привлечем вниманието и после сами ще сме си виновни. Затова "шшшт", по-добре да мълчим и да се правим, че няма такова нещо. Нищо, че все повече започва да се вижда.

Вижте, хора, аз съм доктор. За мен създаването на едно ново човече е точно толкова биология, колкото и мистика. И ми е пределно ясно, че в биологията гаранции няма. 3000-те страници на учебника по педиатрия пред мен го доказват по-красноречиво от всичко друго. Но не ме убеждават в необходимостта да живея в зле сподавен страх и очакване над мен да се изсипе небесно проклятие и наказание Господне.

Не знам... може би твърде дълго съм живяла другаде, може би съм попила твърде много различност, може би поначало многото огън в картата ми ме прави една идея по-ексхибиционистична, макар че аз го наричам радост от живота. Живец. И наистина, не разбирам защо трябва да премълчавам това най-красиво нещо, което расте в мен, случва се с мен, кълни в мен. Това олицетворение на пролетта на живота. Това най-сладко февруарско предчувствие за цъфнали минзухари и слънце... Какъв е този празник, за който се мълчи, за който нямаш право да се подготвиш. Обичам пролетта точно заради нейната пищност и непукизъм. Заради това, че твори, на игра, без да се взема насериозно. Заради невъзможността да я комадваш, да я ограничиш, да я поучаваш как да си върши работата... Обичам разкоша й, младостта й, предизвикателството в погледа, очите, които знаят, че нищо не може да им се опре. За нея всичко е възможно. Аз съм тази пролет.

И се стресирам от намеци, от стаено очакване, от дежурния въпрос "как си?", сякаш се очаква, че нещо не съм добре, че нещо съм болна. Е, забавлявам се от почти-разочарованието, което настъпва, когато отговоря с усмивка "добре". Какво да му обсъждаме? Нещата следват естествения си ход. Аз съм щастлива. По-щастлива от всякога, всъщност. И искам да ми личи. Искам да говоря за това, искам да вербализирам това, което така или иначе отчетливо се вижда - мексиканската вълна, която пълзи по корема ми, някой и друг мощен ритник в диафрагмата.

Искам да купувам сладки бодита с жирафи и колички, идиотски електриково сини прасета, които дрънкат и миниатюрни чорапчета, без дълбоко в мен да се надига чувство за вина и усещането, че правя нещо нередно, наказуемо и трябва да го правя тайно. Искам да отида на море, без да се чувствам като престъпник. Искам да пътувам. Не, мамо, не можеш да ме вържеш у дома, така е. Но за сметка на това се справяш чудесно с това да ми натрапиш страховете си. За теб е загриженост, за мен - параноя. Може би се дължи на Луната ти в Скорпион, която винаги предчувства тъмни и прокобни неща. Но при цялата ми любов, Луната си е твоя, не ми я натрапвай. Достатъчно съм се борила с нея as it is.

А и да бъдем практични. Краят на май е. Вчера в София беше 32 градуса. Моят корем, макар и мини, си расте. Още не ми пречи да дишам (много). Още не ми отичат краката. Юли ще дойде толкова бързо, колкото минаха шестте месеца, откакто ти казах за Марулка, а ти ме помоли да не казвам на тате, "да не му стане нещо". Е, поне се посмяхме. Кога ще дойде "правилното време"? Не го тълкувай като неблагодарност, но искам първите дрешки на моето дете да са минали през моите ръце, а не през твоите. Искам да си предствям как ще я кипря, как ще мирише, как ще заспива в прегръдките ми, успокоена от аромата на моята кожа. Искам да се наслаждавам напълно на малкото време, в което аз и само аз ще съм напълно достатъчна и съвършена, за да направя едно малко същество щастливо. И няма да позволя никому да ми отнеме това.

Затова, дори да не ви харесва какво правя, кога го правя и как го правя, сега ще ида да купя някое боди с жирафи. А в сряда - на море.

П.П. Маме, нощес ставах да ям сандвич с майонеза ;)

6 comments:

Svetlana said...

He-he, kolko hubavo kazano!
I men tolkova pyti me doiadiava kato opipvam bebeshkite odejdi po magazinite i vinovno se izmykvam s prazni ryce prez vratata. Dokato prosto osyznah kolko nesy6testveno e da viarvame 4e ne6to podobno moje da okaje vlianie v razvitieto na nerodenoto ni dete. Za strahovete porodeni ot bezmisleno nasajdanoto sueverie sym po-sklonna da viarvam che biha stresirali malkoto syrchice, koeto tupka pod moeto, ot kolkoto samoto kupuvane na kakvoto i da bilo za neia. A i moje bi poradi fakta, che v momenta sym izvyn predelite na rodinata i nabljudavam kak bremennite okolo men ne robuvat na podobni predrazsydyci syshto doprinese da se otyrsia ot izlishnite obuslovenosti. Vajno e da postypvame kakto chuvstvame neshtata. Kakto beshe kazal R.Bach v niakoia ot knigite si, "Nai-golemia griah e da ogranichavash Sebeto" :-)

Yana said...

Ех, ти си само за традицията бейби шауър! Що не повориш в американските сайтове, пиши ми какво си си харесала и аз ще ти го пратя? Щото аз така и така ще му харесам нещо на туй дете, по-добре да го одобриш. Чакам да ми пишеш!

Yana said...

Виж това колко е сладко.

http://www.toysrus.com/product/index.jsp?productId=3029124

Yana said...

Ами да :) По белия свят народът си показва коремите и организира бебешки партита по два месеца предварително! А ние тука... пфт! Здравей, Светлана!

Яни, тоя сайт ми събра очите :) Сега ще падне едно ровене... :* Ще ти пиша, аз така и не се обадих, докато беше тука, ама ако не те паникьосват близките, винаги ще се намери някой български доктор да те влуди и имахме малко драми. А като преминаха, вече беше късно :( Ще те чакам да си дойдеш пак.

Yana said...

Хехе, рови, рови! Може би гледай за джаджа, която трудно се намира в България - слинг, мая рап, бебе под, брест френд и там кви ли не ги има още. Не е речено, че бебето задължително ще харесва всички джаджи, които са му купени, но пък си абсолютно права, че детето трябва да бъде чакано с изобилна радост и никакъв страх.

Онзи ден бяхме на коктейл. Присъстваше и семейство с бебе на 2-3 седмици. Босо, с раиран 3/4 гащеризон, мушнато в зелен слинг у таткото, който си го подрусваше цяла вечер, докато майката видя 2-3 часа свобода да си подърдори с хора. Възхитих им се много!

lyd said...

Разбира се, че ще купуваш каквото си искаш. Аз даже тичах и правех челна стойка :)

Ето тук някога писах за патологичната ми бременност:

http://lydblog.wordpress.com/2006/11/02/hinf/