"Докато беше бременна с първото си дете, преплува едно езеро нощем в тъмното. Не скочих с нея, а дори не бях бременна. Толкова ме беше страх. Но сестра ми не се плаши истински от нищо. Когато беше бременна с второто си дете, една акушерка я попита дали няма някакви неизказани страхове, че нещо с бебето може да се обърка - например генетични дефекти или усложнения при раждането. Сестра ми отвърна: "Единственият ми страх е, че като порасне, може да стане републиканец."
~ Елизабет Гилбърт, "Яж, моли се и обичай"
Saturday, June 21, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
Здравей, Яна ! Чета те от доста време, но не се осмелявам да оставя коментар. Ето, че го правя, разкривам се ;-). Харесват ми темите по които пишеш, радвам се най-много за "малката Зелчица".
До колкото разбирам си следвала доста време в чужбина, а сега си в България... това ме успокоява може би, защото след 3 месеца и аз се завръщам :-)
Това е, просто исках да дам знак ;о)
Здравей!
Няма страшно, понякога ще се питая какво изобщо правиш тук, понякога ще си най-щастливият човек на света и ще знаеш, че си е струвало да си дойдеш. Пък и вече в този свят вече нищо не е "завинаги" :)
Като си дойдеш, с Бистра ще те водим на хубави места :)
Сигурно е така. Много неща са объркани в България, но там се чувствам " у дома ". Радвам се, че не съжаляваш за връщането.
А за хубавите местенца, ще се радвам да ги открия заедно с вас :-)
Post a Comment