намерено

да ползваш интернет е все едно да ходиш по улицата, непрекъснато минаваш покрай някакви неща, на някои обръщаш внимание, на други не, а трети решаваш да подминеш, но в последния момент нещо те спира и все пак се обръщаш към тях. понякога си заслужават, друг път - не. ето някои от моите находки през последните дни:

• A low impact woodland home, хобитска къща, сиреч. не ми се обяснява, то там си пише, пък и милена се е разпростряла по въпроса. пък на милена й имам доверие :)

• ще вляза в съня ти боса. е, не, не са моите крака... за жалост... но си заслужават нарушенията в сърдечния ритъм, които любителите на актова фотография ще получат при вида им. по принцип не обичам фото култ, обичам фото форум, но този път ще направя изключение.

• списък от 100 неща, които мога да правя, докато се самозалъгвам, че имам собствен живот и стигна до фактологията на собствен живот. едва ли. имам толкова МНОГО работа!

• Why People Believe Americans Are Stupid... мисля, че НЯМА какво да добява. не пращи от политическа коректност, ама не съм аз виновна, че не знаят къде е Франция, нали така... и не само... твърде тъжно, всъщност.
  

• най-скъпото изречение. всеки да си прави изводите. винаги съм се чудила защо литклуб не са моят сайт, сега знам.
  

• същата работа, само че тук в аудио вариант. клише до клишето. претенция за постмодернизъм. потрес. не ми се пише.

• Страстите Христови vs. Последното изкушение на Христос. последното е по книгата на Казадзакис. демек, Гибсън vs. Скорсезе. Скорсезе уинс, мен ако питате. Страстите ги изгледах почти безстрастно, пак милена е права, че насилието беше толкова преекспонирано, чак превърнато в самоцел. преценете сами.

... нещо напоследък съм на такава вълна... днес отидох в невски, малко преди залез, слънцето вече падаше ниско, но топлеше, бабите с плетените покривки бяха накацали около храма, чуваше се главно руска реч, а вътре... не мога да кажа коя от софийските църкви ми е любима, но най-много ме успокоява невски... заради пространството, може би... можеш да се изгубиш задълго между купола и мраморната настилка... просто да си седиш, докато забият камбаните, плътно, наситено, като самият живот...

... в края на нашата улица се намира църкавата "Св. Параскева"... една ротонда, в която още не съм влизала, но която нощем, осветена от индиректна светлина, излъчва нечовешки мир и уют... като гигантска гъба... иска ти се да се подслониш под чадърчетата й... просто да поседиш, да помълчиш, да бъдеш по-малко "аз" и повече нещо без име...


снимката е оттук. не открих името на фотографа, някой път ще я снимам сама. и нощем.

толкова. само отметки в бележника. нямам цигари.