on a sunday morning

бях забравила колко е хубаво да станеш в неделя, да отидеш до кварталната кръчма за цигари, да седнеш в кварталното кафене, където освен теб, малко преди обяд няма никого, да изпушиш първата цигара за деня с първото кафене, да помълчиш, да слушаш рок радио, да поискаш вестника на момчето от бара, да помълчиш още малко, да не мислиш за нищо, а навън да е хладно и светло... a brand new day, my brand new life... после да се прибереш у дома, да дадеш всички останали пари на жената, която рови в кофата за боклук, води три бездомни кучета и им казва "маме" и да ти каже, Бог да те благослови, и ти да си помислиш, да, наистина, поне с Него отношенията ти май са съвсем наред... :) а вчера беше Богоявление и вчера имаше имен ден и може би нещо се е променило, не много, съвсем малко, но доловимо...