на драмата. не защото нещо е отменило причината за самата драма, а защото аз успях. да кажа какво искам. какво не искам. какво съм готова да дам. какво не съм готова да понеса. какво отказвам да направя. (вместо да се правя на мъжко момиче и да страдам, че не изпълнявам собствените си критерии и не скачам собствените си летви. толкова е освобождаващо да кажеш - това няма да го направя, въпреки, че мозъкът ми мисли, че е "правилно". fuck the brain. listen to your guts.)
няма значение дали наистина ще се случи или не. това мога да го понеса. не мога да понеса да изневерявам на себе си. не мога да понеса да не съм цяла. не мога да понеса да съм зависима. не мога да понеса да се разкъсвам отвътре.
сега е окей.
малко еуфория от свободата...
няма значение дали наистина ще се случи или не. това мога да го понеса. не мога да понеса да изневерявам на себе си. не мога да понеса да не съм цяла. не мога да понеса да съм зависима. не мога да понеса да се разкъсвам отвътре.
сега е окей.
малко еуфория от свободата...
No comments:
Post a Comment