Отглеждам
Вавилонска рибка
да ви превежда
синьото
в очите ми.
Sunday, September 16, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
не бутай реката - тя си тече сама
Кампания в подкрепа на активното раждане
Да четеш въпросителни
Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало
~ Хулио Кортасар
Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало
~ Хулио Кортасар
ГЛОСИ - форум за литература и приятели
Ежемесечен конкурс на ГЛОСИ за поезия и кратка проза
Да влезеш в чужда кожа
Ако трябва да направим един подробен, гневен, потискащ и искрен списък на нещата, които времето ни е отнело, някъде в първата десетка би трябвало да попадне играта из-в-местване. Ако вече дори не можете да си спомните за какво става дума, това е дългият детски ден, през който можеш да бъдеш всеки и всичко - можеш да бъдеш безсмъртно жив и да умреш няколко пъти все по погрешка, можеш да бъдеш непобедимият застъпник на доброто и да играеш нечестно, можеш да бъдеш третият от лошите и да участваш само защото не ти се стои сам (но все още не наричаш това самота), можеш да бъдеш и майката, и бащата, а понякога дори и детето, ако не достигат играещи. Можеш да бъдеш каквото и както си поискаш, невинаги с удоволствие, но със сигурност без условности
Възможността да разказваме чужди истории, да интерпретираме чужди светове и да "използваме" кожата на другия за една свободна артистична мимикрия завинаги ще си остане вълнуващо преживяване с малко пакостливо детско надничане в чуждото. Невъзможността да бъдем "себе като някой друг" и да отваряме собствените си граници за безвизово преминаване на непознати светове пленява естественото любопитство и го превръща във формална толерантност без опит за опознаване.
Сега, като пиша това, си мисля всъщност не е ли редно играта из-в-местване да се превърне в задължителна учебна дисциплина за всички учебни заведения, независимо от тяхната степен...
- Ивана Мурджева
Ежемесечен конкурс на ГЛОСИ за поезия и кратка проза
Да влезеш в чужда кожа
Ако трябва да направим един подробен, гневен, потискащ и искрен списък на нещата, които времето ни е отнело, някъде в първата десетка би трябвало да попадне играта из-в-местване. Ако вече дори не можете да си спомните за какво става дума, това е дългият детски ден, през който можеш да бъдеш всеки и всичко - можеш да бъдеш безсмъртно жив и да умреш няколко пъти все по погрешка, можеш да бъдеш непобедимият застъпник на доброто и да играеш нечестно, можеш да бъдеш третият от лошите и да участваш само защото не ти се стои сам (но все още не наричаш това самота), можеш да бъдеш и майката, и бащата, а понякога дори и детето, ако не достигат играещи. Можеш да бъдеш каквото и както си поискаш, невинаги с удоволствие, но със сигурност без условности
Възможността да разказваме чужди истории, да интерпретираме чужди светове и да "използваме" кожата на другия за една свободна артистична мимикрия завинаги ще си остане вълнуващо преживяване с малко пакостливо детско надничане в чуждото. Невъзможността да бъдем "себе като някой друг" и да отваряме собствените си граници за безвизово преминаване на непознати светове пленява естественото любопитство и го превръща във формална толерантност без опит за опознаване.
Сега, като пиша това, си мисля всъщност не е ли редно играта из-в-местване да се превърне в задължителна учебна дисциплина за всички учебни заведения, независимо от тяхната степен...
- Ивана Мурджева
мъничета
coffee & cigarettes
- astilar
- Be Your Very Own Superhero
- Bighead
- Boho Girl
- deni4ero
- Dooce
- hazel
- How To Marry A Bulgarian
- Jen Lemen
- My Life Without Me III
- Openly Feminist
- Professor Grady
- Sleep will come
- theory of thought
- Алекс
- Ани
- Антония
- Бележки на Яна Боянова
- Белослава
- Бистра
- В зелена стъклена бутилка
- Галина Николова
- Графът
- дете
- И при другата Яна
- мд 02
- Милена
- Милена Фучеджиева
- Момчето, което...
- на to4ka стаята
- Нож и виличка
- Пипилота Ментолка
- Полетът на костенурката
- при Янето
- Размишльотини
- Светлинка
- сифончо
- Топла супа в кухнята на Мика
сериозни работи
parenting
- "Маймунската тема"
- Breed 'Em And Weep
- chatpatka
- Julia {Here Be Hippogriffs}
- Making Other Plans
- momster in paris
- Ninotchka
- Schmoopy & Isabella
- The Naked Ovary
- Woulda Coulda Shoulda
- You Get What You Get
- Близо до бебето
- Божолечето
- Естествено
- Кърменето като начин на живот
- Пре/натална йога
- Царството на Бу
- Център "Съвременни родители"
3 comments:
Чакаме Никулден, значи.
Аз пък се върнах от Родопите, където правих репортажи. И за арткъщата в Дъждовница. Там Зафер Галибов бил направил страхотна риба от камък и други елементи, преди време. Още я помнят...
Никакъв Никулден :)
Рибката си ми трябва, че иначе кой ще помага, когато съм lost in translation...
Post a Comment