С две думи, харесва ми да съм бременна. Много. Джаджата в сайдбар-а отчита, че ми остават още 54 дни и нещата стремително вървят към "края" си. А на мен ми става все по-мъчно, колкото по-малко дни остават. Никога през целия си съзнателен живот не съм се чувствала по-добре. Не просто щастлива, а спокойна, уравновесена, уверена в себе си. Нощем, когато П. си легне до мен и сложи ръка на корема ми, бебка се събужда и започва да шава насам-натам, сякаш се намества. Ние се смеем в тъмното, без да си говорим. Няма друго подобно усещане на близост. Харесва ми да съм кръгла отвсякъде. Изглеждам *уютно*. Казват, че baby blues било усещането, че не можеш да се справиш с отговорността за новопоявилото се бебе, което е напълно зависимо от теб. Без да искам да споря с психолозите, според мен е травмата от раздялата... представям си как ще се вслушвам в себе си и ще чакам да ме ритне, след като се роди... представям си някакво усещане за празнота и ми става мъчно... Може би от леката бременност, онзи ден казвах на П. как искам все да съм си бременна. Или поне повече от природно отредените ни 9 месеца :) Никога повече детето ми няма да е толкова защитено, никога повече няма да мога да го предпазя толкова добре, никога повече няма да съм всичко, от което има нужда, никога повече няма да сме толкова заедно и толкова не-сами... Не и по този начин. 54 дни са толкова малко.
Monday, June 30, 2008
Good Times
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
11 comments:
бременността ми беше прекрасно изживяване! не винаги ми беше лесно, но все пак беше страхотно! много ми липсва сега! искам пак, но никога няма да е същото, вече съм минала през това, усещанията ще са други! :)
наш бебо много обичаше баща му да го гали. винаги се размърдваше в корема ми и винаги се наместваше под ръката на баща си... и сега виждам колко силна връзка са си изградили двамата... странно е и прекрасно... липсва ми коремчето...
Ей, добре дошла и тук :)
На тебе ти е рано още да повтаряш, но когато - да, хем ще е друго, но според мен има нещо, което винаги ще е същото, тази връзка с живота в теб. Не искам отсега да се настройвам, че ще ми липсва, но не мога да се отърва от натрапчивото чувство, че дните неумолимо изтичат...
Добре заварила!
Верно си ми е раничко! Ще ми се да изчакаме поне да стане на две годинки, ама то това си е божа работа де. Но пък твърдо искам още едно поне...
Няма отърване от това чувство как тиктака часовника! Последния месец бях голямо чудо - хем исках да се приключва по-бързо и да си гушкам мъника, хем исках винаги да съм бременна...
Наслаждавй се! На мен ми беше сигурно най-безгрижния възрастен период в живота!
Да, и моите бременности бяха еуфорични и двете. Но радостта да познавам децата си и да са край мен е толкова голяма, че никога не ми е било носталгично по бременните времена. Раждането не е никаква раздяла с бебето, поне не това е идеята, де :-) Плюс това сега сигурно си мислиш как ще има поне втори път, тъй че не е толкоз драматично.
Радвай се, по-хубаво ще става. Пък и идва кърменето :-)
Е, сигурно след още месец като стане двойна по размери вече съвсем няма да ни свърта и двете (сега не я свърта само нея :))
А у нас сме три деца, така че си мисля *поне* за второ. Обаче на П. това му е четвърто (той се възпроизвежда щедро :)) и ще бъде въпрос на активна дипломация... ама аз отсега си правя устата. Като взема специалност, примерно :)
Дъ мор, дъ мериър... четвърто си е добро постижение. Според мен трябва да се дават медали на такива хора в България и да се поощряват.
То на мъжете не знам да им трябжа поощрение да се възпроизвеждат :D Онзи ден се "разбрахме", яе "ние ще имаме общо шест", което си беше лапсус, де, ама не ми пречи на мен да се надявам :)
При мен бременността още е само в сферата на мечтите, но много харесвам блога ти. Ще попивам опит за времето, когато ще го приложа на практика.
Приятни оставащи 54 дена и спокойно раждане!
И аз изпитвах подобни чувства,но непосредствено след раждането на Дани. Неусетно, обаче, присъстието извън;) става толкова силно, че всяка носталгия се стопява и си влюбена, напълно "усвоена" от тази любов:).
На мен пък сега ми е носталгично за по-бебешкия период на Дани. Като го гледам как щъпурка... Но знам, че ще ми мине, понеже и с Ради беше така:).
Само 54 дни? Въх. Слинга пристигна, но не съм го пратила, щото се местим. Айде, ще бързам, че то бебето дойде!
Интересно написано....но многое остается непонятнымb
Post a Comment